Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 21 април 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1561/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. А. Т., депозирана чрез служебния защитник - адв. К. П., срещу въззивно решение № 293 от 12.10.2015 г. на Апелативен съд-София, НО-8 състав, постановено по внохд № 507/2015 г. Релевират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Служебният защитник – адв.П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че е налице съществено нарушение на процесуални правила, свързано с извършените в досъдебната фаза на производството действия по претърсване и изземване на жилището и лекия автомобил. Счита, че е нарушен материалният закон, с оглед обстоятелството, че едно от инкриминираните вещества – ефедрин, не представлява високорисково наркотично вещество, за чието закупуване и употреба да е установен разрешителен режим. Намира за несправедливо наложеното наказание, предвид здравословното състояние на подсъдимия, което според защитата обуславя приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Подсъдимият Е. А. Т. се явява пред касационната инстанция и моли за постановяване на правилно решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 374 от 04.12.2013 г. по нохд № 4942/2012 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Е. А. Т. за виновен в това, че на 25.04.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотично вещества – амфетамин, кокаин, ефедрин, метадон и коноп, на обща стойност 1 114,62 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4, вр. чл. 29, ал.1, б. “а” и “б” от НК му е наложил наказание от седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лева. Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия за невиновен в това, да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление, поради което го е оправдал по обвинението във връзка с чл.26, ал. 1 от НК. Посочената присъда е атакувана от страна на защитата пред Апелативен съд – София, по повод на което е образувано внохд №114/2014г. по описа на съда, приключило с решение № 127 от 09.04.2014г., с което присъдата на първоинстанционния съд била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Второто по ред първоинстанционно производство е приключило с присъда от 23.04.2015 г. по нохд № 1651/2014 г., с която Софийски градски съд е признал подсъдимия Е. А. Т. за виновен в това, че на 25.04.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително, съгласно Регламент № 273/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин, кокаин, ефедрин, метадон и коноп, на обща стойност 1 114,62 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр, 2, т. 4, вр. ал. 29, ал.1, б.„а“ и „б“ от НК, поради което му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип и глоба в размер на 25 000 лева, като го е оправдал за това, деянието да е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. С присъдата на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. На основание чл. 53, ал. 1, б.„а“ и чл. 354а, ал. 6 от НК, съдът е постановил да бъдат отнети в полза на държавата, иззетите наркотични вещества, след което да бъдат унищожени. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 293 от 12.10.2015г., постановено по внохд №507/2015 г., Апелативен съд – София, Наказателно отделение-8 състав е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Не могат да бъдат възприети за основателни твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. Изразеното оплакване за незаконосъобразност на извършените процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в досъдебната фаза на производството, е неоснователено. Въпреки, че въззивният съд е отговорил мотивирано /л. 29 и л. 30 от въззивното дело/ на идентично възражение, направено пред него, настоящият съдебен състав в допълнение намира за необходимо да отбележи, че извършването на въпросните следствени действия е съобразено изцяло с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Следствените действия са извършени в присъствието на поемни лица – свидетелите А. и К., които лично са възприели описаните в горепосочените протоколи действия на разследващите, включително по намиране на иззетите вещества и предмети, както в жилището, така и в лекия автомобил. Правилно техните показания, дадени на досъдебното производство /л. 35-40 от ДП/ и прочетени в съдебното по реда на чл. 281 от НПК, както и показанията им, депозирани непосредствено пред първоинстанционния съд, са били ценени като надежден доказателствен източник. Също така правилно апелативният съд е приел, че по делото не са налице данни, които да са дори индиция за предубеденост на поемните лица, което да внесе съмнение в достовереността на показанията им. В противовес на твърденията на защитата, че поемните лица не са присъствали от самото начало на процесуално-следствените действия по претърсване и изземване, са и свидетелските показания на служителите към отдел „Наркотици“ на ГД „БОП“, които са запазили местопроизшествието до пристигането на разследващите органи. Следва да се посочи, че не са констатирани от съдилищата нарушения на правата на подсъдимия по присъствие и участие при извършване на горепосочените следствени действия. Данните по делото установяват, че подсъдимият е присъствал лично при действията, които го касаят, както и, че му е била предоставена възможност да упражни правото си на искания, бележки и възражения. Всичко това, дава основание да се направи извод, че изразеното оплакване за допуснати нарушения при извършване на действията по претърсване и изземване, не намира опора в материалите по делото. В касационната жалба са направени оплаквания, относими към довод за необоснованост на съдебния акт, касателно извършената от въззивния съд оценка на гласните доказателствени източници по делото и формираните изводи относно тяхната достоверност и еднопосочност, подкрепени с цитати на възпроизведената от свидетелите информация. По този повод, следва да се подчертае, че необосноваността не е касационно основание. Касационната инстанция не разполага с компетентност да извършва самостоятелна оценъчна дейност по отношение на доказателствените източници по делото и не може да подменя формираното от контролираната съдебна инстанция вътрешно убеждение по фактите, включени в предмета на доказване. Предвид това, настоящият съдебен състав е оправомощен да извърши проверка единствено за съблюдаването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение, в резултат от която се установява, че доказателственият анализ, включително и относно оценката му за дейността на първата инстанция по интерпретация на доказателствата, е правилен и в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Въззивният съд е изложил съображенията си, защо намира за правилни и законосъобразни изводите на първата инстанция по фактите. Освен това, за да достигне до формираните изводи, съдът е извършил самостоятелно анализ на информацията, съдържаща се в доказателствените източници по делото, като е подходил, както индивидуално към всеки един от тях, така и в тяхната взаимна връзка и цялост. Пример за това е обсъждането поотделно и съпоставката между показанията на свидетелите А. и К. /л. 29 от внохд/. Не може да бъде възприет и наведеният довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на въззивния съд да уважи направено във въззивната жалба на защитата искане за извършване на справка за това, дали веществото ефедрин е поставено под специален режим на продажба и употреба, както и за назначаване на експертиза по въпроса - какво е влиянието на веществото ефедрин върху здравословното състояние на подсъдимия. Още при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е било направено идентично искане, което в съдебно заседание от 23.04.2015 г., съдът основателно е оставил без уважение, тъй като искането касае отговор на въпрос, свързан с приложението на закона и има своята законовата уредба. При извеждане на съставомерната специална цел на деянието, контролираните съдебни инстанции мотивирано са изложили съображения, защо не приемат за състоятелно твърдението на подсъдимия, че наркотичните вещества са държани от него за лична употреба. Освен, че са отчетени установените по експертен път обстоятелства, че той не е употребявал наркотични вещества и не е наркозависим, по делото няма никакви данни, подкрепящи неговите твърдения. При това положение, безпредметно би се явило допълнително изследване на въпроса- по какъв начин се повлиява здравословното състояние на подсъдимия при употреба на веществото ефедрин, при положение, че няма данни същото да му е надлежно предписаното от лекар във връзка в провеждано лечение. Настоящият състав не споделя твърдението за допуснато нарушение при приложение на материалния закон. Поначало е вярно, че ефедринът не е високорисково наркотично вещество, а е прекурсор. Съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, прекурсорите – предмет на контрол върху пускането на пазара са посочени в Приложение І на Регламент 273/2004 г. относно прекурсорите на наркотични вещества. Видно от списъка към посоченото приложение веществото ефедрин е сред изброените прекурсори – предмет на установения контрол. Законодателят в разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК е диференцирал наказателната отговорност при едни и същи форми на изпълнителното деяние, но с различен предмет на престъплението: високорискови наркотични вещества и техни аналози; рискови наркотични вещества и техни аналози; прекурсори или съоръжения или материали за производството на наркотични вещества или техни аналози. При така действащата нормативна база деятелността на подсъдимия, касаеща прекурсора-ефедрин принципно е следвало да бъде квалифицирана по чл.354а, ал.1, изр. 2 от НК, а не по възведената квалификация, като високорисково наркотично вещество. Независимо от горните констатации настоящата инстанция не намира основание за оправдаване на подсъдимия досежно предмета на престъплението-ефедрин, тъй като неговото държане без надлежно разрешително е криминализирано в НК, както беше посочено по-горе в състава на чл.354а, ал.1 от НК. Апелативният съд в мотивите си /л. 32 от внохд/ е изложил съображения за това, че процесното деяние представлява продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, като е отбелязал, че не преквалифицира деянието в този смисъл, съобразявайки забраната reformatio in pejus. По този повод, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че първата инстанция е извършила правилна преквалификация на инкриминираното с обвинителния акт деяние, като е оправдала подсъдимия за това, извършеното престъпление да е при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. В конкретния случай е установено, че се касае до едно единно деяние, като подсъдимият Е. Т. не е осъществил две самостоятелни деяния в рамките на едно продължавано престъпление. Фактическите констатации сочат, че на процесната дата подсъдимият е държал наркотични вещества и прекурсори в жилището, обитавано от него и в л.а.”марка”. Държането от подсъдимия на различни видове наркотични вещества и прекурсори, макар и на различни места е осъществено по едно и също време и с една и съща цел, а именно тяхното разпространение. При тези данни, както и предвид установената трайна практика, сочеща, че за да е осъществено изпълнителното деяние при формата на държане, не е необходимо фактическата власт да е реализирана, чрез постоянни фактически действия, достатъчно е да е налице обективна възможност за такива действия, което от своя страна обективира наличието на фактическа власт върху наркотичните вещества. Във връзка с наказанието следва да се посочи, че кумулативно наложените на Е. Т. наказания лишаване от свобода в размер на шест години и глоба в размер на 25 000 лева не са явно несправедливи, както се твърди в касационната жалба. На фона на високата обществена опасност, която разкрива не само деянието, но и неговият извършител, предвид конкретно извършеното от него и съдебното му минало, здравословното състояние на подсъдимия Т. се явява единственото обстоятелство, което следва да бъде отчетено като смекчаващо вината му. Това обстоятелство обаче, не е с изключителен по естеството си характер, за да обуслови приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В тази връзка въззивният съд е дал мотивиран отговор. Освен това, следва да се отбележи, че инкриминираните вещества, подсъдимият е държал в жилище, което по това време е обитавал и неговият непълнолетен син, което неминуемо оказва своето влияние при съзряването на един млад човек. При всичко това, може да се направи единствено възможният извод, че така определените към установения в закона минимум, наказания лишаване от свобода и глоба, не са несправедливи, а здравословното състояние на подсъдимия е отчетено адекватно при индивидуализацията им. Предвид всичко гореизложено и в обобщение - касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 293 от 12.10.2015г., постановено по внохд № 507/2015 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: