Ключови фрази
членствено правоотношение в ЖСК * установяване на членствено правоотношение * обжалване на решения на общото събрание на ЖСК * активна процесуална легитимация * доказателства и доказателствени средства


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 15.03.2011 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. К.

След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№672/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Н. Х. Б., В. Д. М., П. И. П. и П. Д. М., всички от[населено място] чрез адв. И. К. срещу определение №2864/21.10.2010 год., постановено по в. гр.д. № 2751/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, 7-ми състав, с което е потвърдено определение от 27.07.2010 год. по гр.д. № 4334/2010 год. на Пловдивския районен съд , 16-ти гр.състав , с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение . Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на процесуалните действия и постановяване на решение по съществото на спора. Иска се също така след отмяна на прекратителното определение, касационният съд да разпореди спиране на производството по делото до приключване на гр.д. № 14248/2010 год. на Пловдивския районен съд,16-ти гр. състав с влязло в законна сила решение. Сочи се , че производството по делото е образувано по искова молба на С. Г. П. – член кооператор на ЖСК „А.” за установяване, че частните жалбоподатели не са членове на ЖСК , поради което същото е от преюдициално значение за решаване на спора по настоящето дело.
Към касационната частна жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 във вр. чл. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба ЖСК „А.”[населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване , така и касационната частна жалба досежно нейната основателност по същество, в писмен отговор по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице са и предпоставките за допустимост на касационното обжалване по въпросът относно релевантните доказателства за установяване придобиването на членствени права в жилищностроителна кооперация - посочен в изложението и уточнен от касационният съд с оглед правомощията му по ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС .
Въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото предвид недостатъчната съдебна практика относно доказването на членствените отношения с ЖСК в хипотеза на спор относно тяхното съществуване.
С оглед на това, касационната частна жалба следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн. чл. 39 ЗЖСК предявен от частните жалбоподатели срещу ЖСК „А.” за отмяна на решенията взети от общото събрание на кооперацията , проведено на 16.08.2009 год.
В отговора на подадената искова молба ответната ЖСК е направила възражение за недопустимост на предявеният иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищците, обусловена от обстоятелството, че същите не са членове на ЖСК. Във връзка с възражението съдът е оставил исковата молба без движение с указания до молителите да изложат обстоятелства , въз основа на които твърдят, че са придобили членствени права в ЖСК по смисъла на глава ІІІ от ЖСК. С молба от 26.07.2010 год. ищците са направили разяснения досежно тези обстоятелствата, които впрочем са били подробно развити в първоначалната искова молба. С определение от 27.07.2010 год. съдът е прекратил производството по делото като е приел, че ищците не разполагат с каквито и да било доказателства било преки или косвени , обуславящи направата на извод за това, че са придобили членствени права в ответната ЖСК,а правото на иск по чл. 39 ГПК се определя от това им качество.
Въззивната инстанция е потвърдила определението на Пловдивския районен съд и с това го е направила свое, като е приела, че първоинстанционният съд правилно е извършил преценка относно допустимостта на предявения иск преди провеждане на производството по делото. Прието е че ищците не твърдят, че са учредители на кооперацията . С оглед на това съгл. чл. 13 от ЗЖСК според въззивният съд същите следва да установят, че са били приети за членове с решение на ОС на ЖСК , каквото не представят .Същевременно е прието, че всякакви мнения и становища , изразявани през годините от различни член- кооператори и от органи на ЖСК или от държавни органи относно кръга на член кооператорите не представляват доказателства за надлежно възникнали членствени правоотношения. Като косвено доказателство е коментирано единствено решение от 02.05.1990 год., с което по партидата на кооперацията трима от ищците / без П./ са били вписани като членове на УС и РК на кооперацията но впоследствие това вписване е било заличено, поради което ищците не могат да се позовават на него като довод за членството им в кооперацията. По тези съображения съдът е приел, че ищците не са установили активната си процесуална легитимация и съдът правилно е прекратил производството по делото като недопустимо.
Определението е неправилно.
В. е извода на съдилищата, че наличието на членствено правоотношение на ищците обосновава правото им на иск за оспорване решенията на Общото събрание на кооперацията.При положение, че относно съществуването на това членствено правоотношение между страните има спор обаче , съдът е следвало да изследва този въпрос в рамките на образуваното въз основа на исковата молба производство, а не да се произнася по него предварително без да обсъди всички навеждани от ищците доводи и представените в тяхна подкрепа писмени доказателства .
Вярно е, че прякото доказателство за установяване на членство в кооперацията в случая е решение на общото събрание. В настоящата хипотеза на спор относно това, че такова решение съществува, наличието на членствено правоотношение следва да бъде установявано със всички допустими доказателствени средства, които съдържат и косвени данни в тази насока. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна.
След отмяна на определението делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия като предвид данните за образувано гр.д. № 14248/2010 год. на П. ,ХVІ гр.с. по иск на С. Г. П. срещу жалбоподателите за установяване, че не са членове на кооперацията, съдът следва да извърши преценка относно основанията за спиране на настоящото производство при условията на чл. 229,ал.1,т.4 ГПК , което е в негова компетентност.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №2864/21.10.2010 год., постановено по в. гр.д. № 2751/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, 7-ми състав, с което е потвърдено определение от 27.07.2010 год. по гр.д. № 4334/2010 год. на Пловдивския районен съд , 16-ти гр.състав , с което е прекратено производството по делото.
ОТМЕНЯ определение №2864/21.10.2010 год., постановено по в. гр.д. № 2751/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, 7-ми състав, с което е потвърдено определение от 27.07.2010 год. по гр.д. № 4334/2010 год. на Пловдивския районен съд , 16-ти гр.състав
И ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: