Р Е Ш Е Н И Е   № 155   София, 12 април  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря   Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Д.ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 17/2010  година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А срещу въззивно решение № 124 от 04.12.2009г. по внохд № 118/2009г. по описа на Военно -апелативния съд на Република България,с което е потвърдена присъда № 91/07.10.2009г. по нохд № 91/2009г. на Плевенския военен съд. В жалбата се поддържа,че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права. Като такива се сочи обстоятелството,че по делото не били събрани доказателства във връзка с установяване реда за ползване на компенсация след наряд,причините за отсъствието му на инкриминираните дати,както и за действителния ред по който се разрешава и отразява отсъствието на военнослужещите от работа в поделението. Иска се отменяване на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският военен съд е признал жалбоподателя-подсъдим А. САШЕВ Д. за ВИНОВЕН в това,че за периода 11.12.2007г.903.02.2009г. като военнослужещ от състава на под. 42800-Плевен,систематически се отклонявал от задълженията си по военна служба за времето от 08.00часа до 17.00 часа на 11.12.2007г.,08 и 31.07.2008г. и 24 и 28.11.2008г.,02,23 и 29.12.2008г.,21.01.2009г.,02 и 03.02.2009г.,като не се явявал на работа в поделението,поради което и на основание чл.385 алт.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ ,считано от влизане на присъдата в сила Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е законосъобразно и правилно. За да потвърди осъдителната присъда ,въззивният съд е приел,че доказателствата по делото потвърждават извода за съставомерност на деянието по повдигнатото обвинение. Доводите развити пред касационния състав, са обсъдени от въззивния съд по реда на чл.339,ал.2 НПК. Съображенията на съда се споделят от настоящия касационен състав. За съставомерността на деянието по чл.385,алт.2 НК от обективна страна е необходимо да се установи отклоняване от изпълнение на задълженията по военната служба. Подсъдимият през инкриминирания период е бил военнослужещ-редник в под. 42800-Плевенстановено е въз основа на гласните и писмени доказателства,че безпричинно не се явявал на работа и отсъствал за времето на работния ден от 08.00ч. до 17.00 ч. на посочените в присъдата дати. Отсъствието на подсъдимия е установено от свидетелите кап. Стойко Г. на подсъдимия до месец март 2008г.,а впоследствие от ст.лейтенант С. И. Показанията на свидетелите са подкрепени с писмени доказателства. В докладната книга, командирите на поделение са изготвяли писмени доклади,в които се отразявало отсъствието на военнослужещите лица. За подс. Д. е отразено,че той е отсъствал на конкретните дати и отсъствието касае целия работен ден.становено е също така,че за отсъствията си от работното място,подс. Д. не е представял оправдателни документи. Тезата на подсъдимия,че отсъствията били свързани с грижи за болния му дядо, не се подкрепя от доказателства по делото. Св. И. е посочил,че подс. Д. системно отсъствал от работа,като за тези отсъствия не се обаждал,не е изтъквал уважителни причини и не е представял оправдателни документи. Свидетелят е посочил също така,че никога не се обаждал предварително,както и в самия ден на отсъствие. Доводът,че за инкриминираните дати е ползвал компенсации ,също не се подкрепя от доказателствата по делото. Св. И. изрично е заявил,че за дните в които е отсъствал, редник Д. никога не е искал отпуска или компенсация,не е искал също така да бъде пускан за гледане на болен. От показанията на св. Д. Л. и приложеното сведение /л.17 от дос./ става ясно,че подсъдимият е ползвал един път болничен лист за гледане на болен издаден на 29.05.2008г. за срок от 7 дни. На св. И на подсъдимия,също така военнослужещ,не му е било известно че подсъдимият отсъствал от работа за да гледа болния им дядо. Самият той в случай на отсъствие винаги е уведомявал командирите си за грижите по неговия близък , като в тези случаи е ползвал изрично отпуск или компенсация. С оглед на установените фактически положения,почиващи на доказателства,събрани,проверени и анализирани в съгласие с разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК,изводът на предходните съдебни инстанции за виновно,противоправно и наказуемо по чл.385 НК деяние е законосъобразен. Деянието е доказано от обективна и субективна страна,а законът е правилно приложен. Доказаните 11 случаи на безпричинни отсъствия от работа,съставляват систематически отклонения от изпълнението на задълженията на подсъдимия по военната служба. В този смисъл присъдата отговаря на изискването по чл.303,ал.2 НПК,тъй като обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин. Доводът в жалбата,за недоказаност на обвинението,тъй като не били разпитани негови колеги от поделението,е неоснователен и не сочи на процесуално нарушение. Това е така,защото по делото са събрани достатъчни по обем доказателства,относими към предмета на доказване по чл.102 НПК. Доказано е,че подсъдимият се е отклонявал от изпълнение на служебните си задължения,като не се е явявал на работа на инкриминираните дати. Неоснователен е и довода за изпълнение на задължението за уведомяване на прекия началник за отсъствието от работа. Същият е изцяло опроверган от показанията на горепосочените свидетели командири на поделението. Доводът за процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните му права също е неоснователен. Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е приключило без участието на защитник,като няма данни подсъдимият да е настоявал същото да се разгледа в присъствието на адвокат. Видно е също така от протокола на съдебното заседание проведено на 07.10.2009г.,че подсъдимият не е направил искания за допълнителни разпити на лица във връзка с обвинението срещу него. Пред въззивния съд,подсъдимият не се явил в съдебно заседание. За него се е явила адв. Д от АК-Плевен. Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,която да установи,дали в дните на отсъствие подс. Д. е получавал заплата е отхвърлено като неотносимо към предмета на обвинението. Преценката на съда е правилна. По делото липсват каквито и да е доказателства затова,подсъдимият да е ползвал неплатен отпуск,заявяването на който става по установен ред. Правилно в мотивите си съдът е отбелязал,че неявяването на работа на военнослужещия,без да е получил разрешение по съответния ред,винаги съставлява неизпълнение на задълженията по военната служба. Без значение е обстоятелството по какъв начин документално е било оформено отсъствието му от работа. Военнослужещият може да осъществи изпълнителното деяние-отклоняване от изпълнение на задълженията по военната служба дори да се намира в поделението,ако по някакъв начин не изпълнява тези задължения. В случая това отклонение е реализирано посредством системно –повече от три пъти неявяване на работа. От показанията на св. Ст. И. е установено,че когато подсъдимият е искал,е бил пускан в компенсация. За процесните случаи,отразени от свидетеля като отсъствие в докладната книга,свидетелят не е заявил,че те са компенсация. За реда по който е възможно вземане на компенсация свидетелства брата на подсъдимия- И. Д. На л.22 от делото той е посочил,че за дните в които не се явявал на работа,той е ползвал компенсациите. От друга страна, в обясненията пред окръжния съд,подсъдимият изобщо не сочи за това,че дните в които е отсъствал,са били компенсация. Тезата му е,че винаги се бил обаждал в поделението,когато е отсъствал,но от показанията на разпитаните свидетели същата е опровергана. Независимо ,че подсъдимият е знаел че трябва да се обажда и уведомява командирите си,когато не се явява на работа,той не го е правил. По изложените съображения,тъй като при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.3 вр.с ал.1 т.2 НПК,водещи до неправилното прилагане на материалния закон, съдебният акт следва да се остави в сила. Не са налице касационни основания за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 124 от 04.12.2009г. по внохд № 118/2009г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България,с което е потвърдена присъда № 91/07.10.2009г. постановена от Плевенския военен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: