О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №216 София, 18.12.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4360 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№ 109634 от 17.08.2018 г. на С. М. В. чрез служебния защитник адвокат Н. Ц. против определение № 14724 от 29.06.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2467 по описа а 2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от открито съдебно заседание на 23.11.2017 г. по гр.д. № 53587/2016 г. на Софийски районен съд, 33-ти състав за оставяне без уважение молбата на С. М. В. за възстановяване на пропуснат срок по чл.65 ГПК за подаване на отговор на искова молба. Р. С. Д. чрез пълномощника си адвокат Р. Й. оспорва частната жалба, както и наличие на основание по чл.280 ГПК. Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, жалбоподателят е надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, спазен е срокът по чл.275, ал.1 ГПК. За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: При постановяване на атакуваното определение Софийски градски съд е констатирал, че исковото производство е образувано по ревандикационен иск, предявен от Р. С. Д. срещу С. М. В.. На последната е изпратен препис от исковата молба, получен на 24.02.2017 г. от нейния баща М. Р. със задължение да й се предаде. На 19.05.2017 г. С. В. е поискала удължаване на срока за отговор на исковата молба като е представила доказателства, че в периода 9.10.2016 г. – 1.05.2017 г. е била в Германия. На 23.05.2017 г. е поискала възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. На 21.11.2017 г. е постъпил отговор на исковата молба чрез адвокат Н. Ц. – служебен защитник. На 23.11.2017 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на исковата молба. При горните констатации и съобразявайки практиката на ВКС по тълкуване изискването на чл.64, ал.2 ГПК да са налице „особени непредвидени обстоятелства“, съдът е приел, че представените по делото доказателства не обуславят извод за невъзможност на ответницата да подаде отговор на исковата молба в срока след получаване на съобщението с изпратения препис на исковата молба на 24.02.2017 г., респ. да упълномощи процесуален представител, който да подаде отговора. Счел е, че пътуването и пребиваването в Германия не съставляват такива обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие. Преписът от исковата молба е бил приет от бащата на ответницата без възражения, че не може да й го предаде, поради нейно отсъствие от страната и процедурата за връчване на съдебни книжа е била спазена. Относно представените медицински документи за претърпяна от съпруга на ответницата операция в Германия са изложени съображения, че също не обосновават извод за наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, тъй като на 23.02.2017 г. е извършена планова операция и плановия престой в болницата е продължил до 28.02.2017 г. или 1.03.2007 г. /датата е променена на ръка/. От 1.03.2017 г. до изтичане на срока на 24.03.2017 г. ответницата е имала възможност да организира защитата си. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване С. М. В. поставя въпросите: 1) когато към момента на връчване на първоначалното съобщение за образуване на съдебно производство и представяне на отговор по чл.131 ГПК, ответникът се намира в чужбина, като не е упълномощил представител и липсва съдебен адресат, но съобщението е връчено на лице, находящо се на постоянния адрес на ответника, от кой момент адресатът може да иска възстановяване на срока и 2) при пропускане на срок и искане за възстановяване по чл.46, ал.4, изр.второ ГПК вр. чл.64, ал.2 ГПК, считат ли се за непредвидени обстоятелства с непреодолим характер болнично лечение на лице, за което адресатът полага непрекъснати грижи. Поставените въпроси следва да бъдат обобщени до въпроса: за тълкуване изискването на чл.64, ал.2 ГПК за наличие на особени непредвидени обстоятелства като предпоставка за възстановяване на срок за подаване на отговор на исковата молба в хипотезата на чл.46, ал.4, изр.второ ГПК. В определение № 540 от 25.10.2012 г. по ч.пр. д. № 430/2012 г., I г.о. Върховния касационен съд е дал тълкуване, че нормативно не е дефинирано какво представлява „особено непредвидено обстоятелство". Според съдебната практика, това е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона, или от съда срок. Това разбиране е вложено в съдържанието на нормата на чл.46, ал.4 ГПК, според която връчването на съдебни книжа на друго лице, което е съгласно да ги предаде на адресата е редовно, но адресата може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е могъл да узнае за връчването. Нормата на чл.133 ГПК допуска упражняването на правата, за които е изтекъл преклузивния срок, каквото е и подаването на отговор на исковата молба когато пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В тази норма за разлика от чл.64, ал.2 ГПК не се съдържа предпоставката страната, пропуснала срока да не е могла да преодолее тези обстоятелства. Когато пропускането на срока се дължи на това, че страната обективно не е могла да узнае за призоваването, респективно за връчването на книжата, защото не е била в страната от преди предявяване на иска срещу нея, е ясно, че тя не е могла да преодолее това препятствие. Затова в хипотезата на чл.46, ал.4 ГПК законодателя приравнява на особено непредвидено обстоятелство непредаването на съобщението от лицето, на което е връчено със задължение за предаване. Въззивното определение противоречи на практиката на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя тълкуването в определение № 540 от 25.10.2012 г. по ч.пр. д. № 430/2012 г., I г.о. на ВКС, което следва да намери приложение и в настоящия случай. Практиката на ВКС, на която се е позовал въззивният съд касае тълкуване в хипотези, в които страната е знаела за воденото дело и е неотносима. Връчването при условията на чл.46 ГПК е редовно, като ал.4, изр.първо фингира, че адресата на съобщението е узнал и е получил връчените книжа. Защитата му срещу законовата фикция е чрез искането за възстановяване на срок, ако в действителност съобщението не му е било предадено. Условията за възстановяване на срока в тази хипотеза се различават от тези по общия ред на чл.64 и сл. от ГПК. Условието за възстановяване е отсъствието на страната от адреса по времето когато е връчено съобщението при условията на чл.46 ГПК и през времето когато е текъл срокът. В случая е установено, че към момента на връчването на 24.02.2017 г. на бащата на С. В. на препис от исковата молба, адресата на съобщението е бил в Германия и се е завърнал след изтичане на срока за подаване на отговор. При липса на други данни кога е узнала за пропуснатия срок следва да се приеме, че това е станало на 19.05.2017 г. когато е депозирана молбата в съда за удължаване на срока за подаване на отговор на исковата молба. Искането за възстановяване на този срок е направено на 23.05.2018 г., т.е. в едноседмичния срок от узнаването, че е пропуснат. Доколкото се касае до възстановяване на срок за отговор на исковата молба, предпоставящ един месец лицето да се запознае с нея и да организира защитата си, не се прилага правилото на чл.65, ал.2 ГПК към искането за възстановяване на срока да се приложат и онези книжа, за подаването на които се иска възстановяване на срока. С оглед изложеното въззивното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за уважаване на искането за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14724 от 29.06.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2467 по описа а 2018 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 14724 от 29.06.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2467 по описа а 2018 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.46, ал.4, изр.второ вр. чл.64, ал.2 ГПК за С. М. В. срока за подаване на отговор на исковата молба, подадена от Р. С. Д., по която е образувано гр.д. № 53587/2016 г. на Софийски районен съд, 33-ти състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ