3 Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 01.08.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 4890/2016 година. Производството е по чл. 303,ал.1,т.4 ГПК . Образувано е по молба на С. А. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 208/29.06.2016 г. постановено по гр.д № 1261/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е отменено решение № 397/11.12.2015 г. по гр.д. № 656/2015 г. по описа на Апелативен съд – П. и е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на С. А. Г. съществува вземане към „Ю. д.п." - С. /Ю.-С./ за сумата от 12 013, 38 лв., до размера на която е издадена заповед за изпълнение ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2015 г. до окончателното й изплащане, а до разликата на пълния предявен размер искът е отхвърлен. Молителят навежда доводи, че въпросът за размера на претендираното вземане за адвокатски хонорар – предмет на делото, е разрешен по противоречив начин с влязло в сила решение № 436/31.10.2014 г., постановено по гр.д № 36/2014 г. по описа на Окръжен съд – Смолян между същите страни. Ответникът „Ю. д.п.“ - С. оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение.Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл.305,т.4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен иск за дължимото се адвокатско възнаграждение за защитата пред районния съд по гр.д.№ 298/2009 г.,като размерът на вземането на С. Г. е определен на база цена на иска - данъчната оценка на имотите,върху които се претендират вещни права,по правилото на разпоредбата на чл.55,ал.1,б.”б”ГПК/отм/,приложима към развилото се производство,а именно ¼ от данъчната оценка. С решение по гражданско дело № 36/2014 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, е уважен иск за дължимото се адвокатско възнаграждение за защитата пред въззивния съд по гр.д.№ 2526/2009 г. и пред касационния съд по гр.д.№ 276/2011 г.,като размерът на вземането на С. Г. е определен на база материален интерес,т.е.пълния размер на данъчната оценка. Отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.4 ГПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения с едно и също действие. За да има противоречие е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата. В случая липсата на идентичност между исканията /адвокатско възнаграждение на едно и също дело/ и на основанията /различни съдебни инстанции/, води до липса на пълен обективен идентитет на правните спорове,поради което съставът на чл.303,ал.1,т.4 ГПК не е осъществен. В случая не се касае за хипотезата, разгледана в т.5 на ТД № 7/2014 год.на ОСГТК на ВКС, т. е. за съотношение между обусловен и обуславящ иск, при което разрешаването на спора по обусловения иск да е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски не следва да се присъждат,тъй като липсват доказателства такива реално да са извършени. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 208/29.06.2016 г. постановено по гр.д № 1261/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: