Р Е Ш Е Н И Е № 316 София, 03 ноември 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1101/2014 година. Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура София против присъда № 16 от 25.03.2014год. постановена по внохд № 185/2014год. на Софийския апелативен съд. В бланковия протест се сочи основанието за отмяна по чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 3, т.т. 2 и 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т.1и т. 2 НПК и се иска отмяна на протестирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Излага се общото оплакване за пропуски в дейността на съда по анализ и оценка на доказателствата, които са го довели до неправилни правни изводи за липсата на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 294, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК. В допълнението към протеста се излагат оплаквания, че неоснователно от доказателствената съвкупност са изключени показанията на една група свидетели и са игнорирани показанията на други свидетели, чиито показания са от съществено значение за разкриване на обективната истина и уличаващи П. в деянието, предмет на обвинението. Съображенията на съда, че подсъдимият не може да отговаря за лично укривателство на подсъдимия В., тъй като П. е участвал в опита за убийство на пострадалия, се възприемат от прокурора за необосновани, тъй като доказателства в тази насока не са събрани. Допуснатото съществено процесуално нарушение е довело до ограничаване на Прокуратурата в правото й да поддържа обвинението срещу подсъдимия и да иска неговото наказване, а от друга страна и до неправилното приложение на закона с оправдаването на И. Г. П. по обвинение, което е установено и доказано. Пред касационната инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста като счита, че с оправдаването на подсъдимия по чл. 294, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, законът не е нарушен. От анализа на доказателствата и от заключенията на експертите са направени правилни изводи, че П. активно е участвал в нанасянето на побоя над пострадалия и установеното намушкване с ножа от осъдения В. не изключва общност на умисъла и участието му в деянието. Защитникът на подсъдимия П.-адв. М.Д. представя писмено възражение срещу протеста, в което излага доводи срещу неговата основателност и моли той да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 314 от 25.10.2013год. по нохд № 4213/2011год. на Софийския градски съд подсъдимият В. В. В. е признат за виновен в това, че на 31.10.2010год. около 22.40часа в [населено място], кръстовището на [улица]и [улица], до кино „име“, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, е направил опит умишлено да умъртви В. Г. П., като нанесъл удари с нож в областта на корема му, но деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115, във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1, т. 2, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода . На основание чл. 69, ал. 1, във вр. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. С присъдата подсъдимият И. Г. П. е признат за виновен в това, че на 31.10.2010год. около 22.40часа в [населено място], кръстовището на [улица]и [улица], до кино „име“, е спомогнал-като е взел ножа от ръцете на непълнолетния В. В. В.-извършител на престъпление по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, изчистил го, след което изхвърлил ножа, за да избегне и бъде осуетено наказателно преследване срещу В. за извършеното от него престъпление, без да се е споразумял с него, преди да бъде извършено самото престъпление, поради което и на основание чл. 294, ал. 1, пр.1 и пр.2 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години. С протестираната присъда по внохд №185/2014год., на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК Софийският апелативен съд е отменил присъдата постановена по нохд № 4213/2011год. по описа на СГС в частта, с която подсъдимият И. Г. П. е признат за виновен и осъден по чл. 294, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК и в същата част е постановил нова присъда, с която е признал същия за невиновен по обвинението, че на 31.10.2010год. около 22.40часа в [населено място], кръстовището на [улица]и [улица], до кино „име“, е спомогнал-като е взел ножа от ръцете на непълнолетния В. В. В.-извършител на престъпление по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, изчистил го, след което изхвърлил ножа, за да избегне и бъде осуетено наказателно преследване срещу В. за извършеното от него престъпление, без да се е споразумял с него, преди да бъде извършено самото престъпление и го е оправдал по обвинението по чл. 294, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК. Първоинстанционната присъда е коригирана и в осъдителната й част по присъдените разноски по делото като тези, направени във връзка с обвинението на П. са оставени за сметка на държавата. В останалата част присъдата по нохд № 4213/2011год. на СГС е потвърдена. По отношение на подсъдимия В. първоинстанционната присъда е влязла в сила след прекратяване на касационното производство по неговата жалба с протоколно определение от 18.09.2014год. по н.д. № 1101/2014год. на ВКС, трето н.о. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира касационния протест за основателен, макар и не изцяло по изложените в него доводи. В разпоредбата на чл. 46 ал. 1 НПК е установен принципа/закрепен и в чл. 127 от Конституцията/, че прокурорът е органа, който има право да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Той упражнява функцията по ръководство и решаване на досъдебната фаза на наказателния процес, която приключва с изготвянето и внасянето на обвинителния акт в съда. С него той определя фактическите и правни рамки на обвинението, което ще поддържа в съдебната фаза, затова и фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото от прокуратурата обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт. В тези рамки съдът е обвързан да се произнесе по въпросите има ли извършено съставомерно деяние и ако такова е налице, извършено ли е виновно от подсъдимия. При приетата за установена от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства фактическа обстановка, въззивният състав е стигнал до категоричния извод за:…“ престъпната деятелност и на двамата подсъдими относно механизма на причиняване на уврежданията и последващата реакция на подс. П. по отношение на средството, с което са причинени две от общо трите средни телесни повреди на пострадалия П. (издърпване на ножа от ръката на В. и изхвърлянето му на пътното платно), при което П. е имал ясни представи, както за собственото си участие в престъпното деяние, така и за конкретното участие в него на подс. В., включително и за употребения от него нож“. Тези съображения на съда по същество изразяват и виждането му за умисъл на дееца за престъплението по чл. 294 от НК, който се обективизира от действията му по укриването на средството, с което В. е осъществил престъпния състав по чл. 115, във вр. чл. 18 НК. Следващите, изложени в мотивите към въззивната присъда, теоретични постановки, че: „Престъплението по чл. 294, ал. 1 НК - лично укривателство, за което подсъдимият П. е обвинен, е винаги вторично и субсидиарно.“ и че,”…субект на „личното укривателство“ по чл. 294, ал. 1 от НК може да бъде всеки, с изключение на лицата, взели участие в извършване на първичното престъпление“, са верни, но не може да бъде споделено заключението, че”…подсъдимият П. следва да бъде оправдан по чл. 294, ал. 1 от НК, тъй като сам е взел участие в осъществяването на престъпното деяние“/от изложението на мотивите следва да се разбира по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК/. Спрямо подсъдимия И. П. внесеният за разглеждане в съда обвинителен акт касае единствено обвинение за извършено от него престъпление по чл. 294, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, което в хода на първоинстанционното производство не е изменяно по реда на чл. 287 от НПК. При това положение, въззивният съд не е могъл да излезе извън рамките на обвинението и да обсъжда в подкрепа на изводите си за невиновност на П. и оправдаването му по внесеното от Прокуратурата обвинение, налице ли е друго по-тежко, извършено от П. в съучастие с осъдения В., престъпление - опит за убийство на пострадалия или за общ умисъл у двамата за причиняването на телесна повреда, прераснало в ексцес у В. да лиши от живот В. П., доколкото е бил обвързан да се произнесе по въпросите по чл. 301, ал. 1, т.т.1-3 НПК свързани с внесеното обвинение /виж. т.2 от Т.Р № 2/2002год. на ОСНК на ВКС-„Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт“/. В конкретния случай, въззивната инстанция като втора решаваща по фактите, при правилно установените и възприети фактически положения за действията на П. при развилата се ситуация по укриването на ножа, с който В. е направил опит умишлено да умъртви пострадалия, е стигнала до неправилния извод за несъставомерност на деянието, със съображения, че деянието на П. се поглъща от по-тежко наказуем наказателен състав /по чл. 129, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК или по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което не му е предявено обвинение/. Съдът се е отклонил от проверката по възраженията на страните срещу присъдата и по отношение на дадените с нея отговори по предмета на доказване по чл. 102 от НПК. В резултат на това е стигнал до неправилни правни изводи и е постановил незаконосъобразен съдебен акт. В дейността на въззивния съд по проверка и анализ на доказателствата са допуснати съществени процесуални нарушения на основните принципи закрепени в чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Нарушенията, освен, че не са довели до разкриването на обективната истина, са и ограничили процесуалното право на Прокуратурата като страна в процеса да осъществи в пълна степен предоставените й по закон функции по държавното обвинение и тъй като е допуснато при въззивното разглеждане на делото, там следва и да бъде отстранено чрез отмяната на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. По тези съображения настоящият състав намира, че протестираната присъда следва да бъде отменена, тъй като по делото е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което може да бъде отстранено по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. При новото разглеждане съдебният състав следва да се съобрази с изложеното в настоящото решение, да извърши надлежен анализ на доказателствената съвкупност и да отстрани допуснатите нарушения, след което да отговори на наведените му от страните доводи и да направи своите фактически и правни изводи. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 16 от 25.03.2014год. постановена по внохд № 185/2014год. на Софийския апелативен съд в частта, с която подсъдимият И. Г. П. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 294, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК и в същата част връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание за изпълнение на дадените по реда на чл. 355 НПК указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: