3 Р Е Ш Е Н И Е № 176 София, 08.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 3960/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Д. Л. от САК срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 18.ІV.2007 г. постановено по гр.д.№ 1357/2007 г., с което е отменено първоинстанционното решение на Пирдопския районен съд от 13.ХІ.2006 г. по гр.д.№ 77/2006 г. и са уважени претенциите на Б. В. Г. по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. С определение № 989 от 31.VІІ.2009 г. ВКС на РБ, състав на ІV г.о. по настоящото дело е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд в уважените части на претенциите по чл. 344 ал.1 от КТ по процесуално правния въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните при направено от ищеца оспорване на датата на щатното разписание на ответното дружество влязло в сила от 8.ХІ.2005 г. , който има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ, предявени от ищеца Б. Г., шофьор към ответното дружество [фирма] срещу жалбоподателя са уважени, тъй като е прието, че работодателят не е доказал достоверна дата на щатното разписание, изискващо владеене на английски език за длъжността, заемана от ищеца, преди издаване на заповедта му за уволнение на основание чл. 328 ал.1 т.11 от КТ. Според решаващите изводи на въззивния съд в тежест на работодателя – търговско дружество е да докаже достоверна дата на новото щатно разписание, въвеждащо повижено изискване за заеманата длъжност, преди издаване заповедта за уволнение, понеже това щатно разписание като акт на ответника по делото – търговско дружество, не представлява официален документ по чл. 143 от ГПК(отм.). По наличието на останалите предпоставки за уважаване на претенциите по чл. 344 ал.1 от КТ страните не спорят. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328 ал.1 т.11 от КТ е издадена на 25.ХІ.2005 г., а щатното разписание с промененото изискване за заеманата от него длъжност носи дата 8.ХІ.2005 г. Основен въпрос, обуславящ решаващите съображения на въззивната инстанция за уважаване претенциите на Г. срещу жалбоподателя, е дали изискванията на чл. 145 ал.1 от ГПК(отм.) за достоверна дата важат за съставеното ново щатно разписание, въвеждащо допълнително изискване за длъжността на ищеца – основно владеене на английски език, от ответното търговско дружество. Изискването за достоверна дата по смисъла на чл. 145 ал.1 от ГПК(отм.) важи не в полза на всички лица, които не са участвали в съставянето на документа. Трети лица по разума на чл. 145 ал.1 от ГПК(отм.) са само тези неучастващи в съставянето на документа, които черпят права от издателите на документа и които могат да бъдат увредени от неговото антидатиране – например когато е налице конкуренция на права. Другите неучастващи в съставяне на документа лица не са трети лица и спрямо тях не важи изискването за достоверност на датата на частния документ. Според нормата на ал.2 от чл. 145 от ГПК съдът разполага с възможност за преценка на всякакви доказателства предвид обстоятелствата по делото за установяване на датата на такъв документ. В конкретния случай липсват събрани по делото доказателства, установяващи поддържаната от ищеца теза за антидатиране на щатното разписание. То е изготвено след издадена от [фирма] заповед № ЧМ 560А/25.Х.2005 г., подписана от изпълнителния директор и съдържаща нареждане да бъдат направени промени в изискванията за заемане на длъжности в направление “Човешки ресурси” и направление “Е.-механо поддръжка” съобразно нуждите на дружеството. Разпоредено е в срок до 5.ХІ.2005 г. да се изготви ново щатно разписание от директор “Човешки ресурси”, което да отразява тези промени, като е определена и дата на влизането му в сила – не по- късно от 8.ХІ.2005 г. Новото щатно разписание, изготвено на 6 страници, предвижда допълнителни изисквания за голяма част от персонала на дружеството – познания по английски език с уточнение на съответното ниво, а не само за позицията на ищеца като шофьор на лек автомобил. Освен това са приложени протокол от проведена процедура за подбор за длъжността на шофьор на лек автомобил и автомобил до 12 тона от 19.ХІІ.2005 г., както и тестове на трима от кандидатите от изпита по английски език Т. Ч., Т. Т. и К. Ч.. Посочените доказателства са в подкрепа на извода, че щатното разписание е съставено на посочената в него дата, предхождаща заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Поради това последната не е незаконна, обуславящо извода за неоснователност на претенцията по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. Щом е неоснователен предявения иск за признаване на заповедта за уволнение за незаконна, то и обусловените искове по т.2 и 3 от чл. 344 ал.1 от КТ са неоснователни. Това налага отмяната на въззивния съдебен акт като необоснован и постановен в нарушение на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по чл. 281 т.3 от ГПК и отхвърляне на предявените претенции от настоящата инстанция, на основание чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 285 от 18.ІV.2007 г. на Софийския окръжен съд, въззивна колегия, втори състав, постановено по гр.д.№ 1357/2007 г. относно уважените претенции по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ, държавната такса и съдебни разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ претенциите на Б. В. Г. от[населено място], ж.к. Д. 1 бл. 84 вх.Ж ап. 139 против [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], Софийска област по чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 639/25.ХІ.2005 г. на основание чл. 328 ал.1 т.11 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 4275 лв на основание чл. 225 ал.1 от КТ, като неоснователни. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: