Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * запис на заповед * давностен срок * възражение за погасителна давност * недопустим съдебен акт * произнасяне по непредявен иск


Решение по търг.д. № 4047 /2013 на ВКС-ТК-ІІ ро отд.

Р Е Ш Е Н И Е

№. 135

гр. София, 08.10.2014 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 30 септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4047/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на В. И. К. срещу решение №226 от 06.06.2013 г. по гр.д. №1142/2013 на Ст.З ОС, с което е отменено първоинстанционното решение № 389 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д. №1467/2012г. на РС-Казанлък и това от 08.02.2013 г. за поправка на ЯФГ и е отхвърлен искът на касатора срещу С. Г. К. предявен на по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 5500 лева по запис на заповед, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба с изразено становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: Искът предявен по реда на чл.422 ГПК е основан на вземане възникнало от менителнично задължаване по запис на заповед, за което е изтекъл предвиденият в закона специален тригодишен давностен срок, считано от датата на падежа 20.10.2008 г. до датата на заявлението по чл.410 ГПК-27.02.2012 г.. Ето защо и след като възражението за погасителна давност е надлежно наведено в отговора на ИМ, искът се явява неоснователен, тъй като процесното вземане е погасено по давност.
С определение по настоящото дело постановено на 30.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване на иска, с който съдът е бил сезиран по основание с този, по който въззивният съд се е произнесъл, и налице са индиции за недопустимост на обжалваното решение.
Така постановеното решение е недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск:
В самата искова молба ищецът В. И. К. е основал установителния си иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.415 и чл.410 ГПК на договор за паричен заем, сключен между него и ответника С. Г. К., а не на вземане по издадения в тази връзка запис на заповед. Нещо повече: със заявление вх.№ 2429/27.02.2012 г. до РС-Казанлък същият е искал издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесната сума именно на това основание и е споменал ценната книга само като доказателство за наличието на договорни отношения между страните. Ето защо, като не се е съобразил с тези обстоятелства, а е разгледал иска на основание вземане основано на абстрактна сделка-запис на заповед, въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, на непредявено основание, поради което и обжалваното съдебно решение се явява недопустимо.
С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по иска на действително предявеното основание.
По отношение на разноските :
Приложим е чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №226 от 06.06.2013 г. по гр.д. №1142/2013 на Ст.З ОС.
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.