Ключови фрази
Попълване на масата на несъстоятелността чрез искове за връщане на получено имущество * поименни акции * процесуална легитимация * Обезсилване на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60142

гр. София, 25.11. 2021год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2675 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам /“КТБ“ АД /н/ - А. Д. и К. М. срещу решение №1885 от 24.07.2019г. по в.т.д. №6060/2018г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №1896 от 21.09.2018г. по т.д.№1576/2017г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „А. България“ ЕАД иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН за връщане на придобитите със средства с произход банката 151 броя поименни акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка от капитала на „ТЕЦ Хасково“ АД съгласно временно удостоверение №06/10.12.2010г.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени. Касаторите излагат подробни доводи за неправилност на изводите на съда за противоречие на разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН с чл.4, чл.6, ал.2, чл.17, чл.19, ал.1 и чл.57, ал.1 и ал.3 от Конституцията на РБ, както и с чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ. Твърдят неправилност и на изводите в обжалваното решение, че нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН е неприложима в конкретния случай, тъй като на първо място не е предвидено обратно действие на разпоредбата за сделки, сключени преди влизането й в сила /24.03.2015г./, а на следващо- поради спецификата на престацията, претендирана от ищеца- поименни налични акции. Оспорват и мотивите на въззивния съд, че принудително връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции не може да бъде осъществено чрез съдебно решение. Молят след отмяна на решението да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендират разноски за всички инстанции.
Ответникът „А. България“ ЕАД оспорва жалбата, като излага доводи за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено въззивното решение като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание поддържа тезата, че с оглед решението на Конституционния съд по к.д.№9/2020г. предявеният иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
С определение №487/12.08.2020г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по материалноправния въпрос - дали разпоредбата на §21 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 24.03.2015г./ предвижда обратно действие на чл.60а, ал.1 ЗБН и съответно тази разпоредба прилага ли се по отношение на правоотношения, възникнали преди приемането й, както и приложима ли е нормата на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН по отношение на иск с предмет принудителното връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „А. България“ ЕАД за връщане на придобитите със средства с произход банката 151 броя поименни акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка от капитала на „ТЕЦ Хасково“ АД, въззивният съд приема, че искът е допустим, тъй като е предявен в първоначално указания от закона преклузивен 2 годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката от активно легитимирани лица срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, за когото се твърди, че е придобил имущество с произход от банката, но в конкретната хипотеза нормата на чл.60а, ал.1, пр.1 ЗБН е неприложима. Решаващият съдебен състав излага доводи, че предвидените в чл.60а ЗБН искове са осъдителни за реализиране на облигационно материално право, като имат за предмет връщане в масата на несъстоятелността на банката на нейно имущество /в същия или променен вид/, което чрез междинни прехвърляния е преминало в патримониума на трето лице. Титуляр на материалноправното вземане е банката в несъстоятелност, явяваща се кредитор на прекия длъжник. Вземането произтича от въведеното с разпоредбата ex lege имплицитно обявяване на веригата от прехвърлителни сделки за относително недействителни, когато за полученото имущество с произход банката третото лице не е изпълнило насрещна престация или тя е на значително по–ниска стойност от полученото, както и когато полученото от третото лице представлява парична и/или непарична вноска в капитала му. Съдебният състав намира, че разпоредбата на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН няма аналог в нашето законодателство, като излага подробни доводи, че противоречи на чл.17, чл.19, ал.1, чл.57, ал.1 и ал.3 КРБ и чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Въззивният съд излага мотиви, че самостоятелно основание за неприложимост на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН към процесните правоотношения е и обстоятелството, че сочената разпоредба е приета и действаща, считано от 24.03.2015г., а се претендира недействителност на договор, сключен на 10.12.2010г., т.е. почти пет години по–рано, съответно връщане на имущество в масата на несъстоятелност в резултат на тази недействителност. С §21 от ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ, бр. 22/24.03.2015 г./ е предвидено, че измененията се прилагат и за цитираните висящи дела, но те са различни от процесното. Решаващият съдебен състав намира, че чл.60а, ал.1, т.1, предл.първо ЗБН е неприложим и поради спецификата на престацията, която ищецът желае да бъде осъществена чрез съдействието на съда- принудително връщане в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на налични поименни акции. Приемайки, че правата върху налични поименни акции могат да се прехвърлят чрез сделки, като транслиращият ефект се постига като към каузалната сделка се наслагва едностранната абстрактна сделка – джиро, съдът излага становище, че няма как съдебното решение да замести джирото на акциите, респ. с оглед спецификата на прехвърляне на правата по налични поименни акции съдебното решение не може принудително да осъществи посочения в разпоредбата на чл.60а, ал.1, т.1, предл.първо ЗБН резултат.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:
В хода на настоящото дело е образувано конституционно дело №9/2020г., като с решение №8 от 27.05.2021г., обнародвано в ДВ бр.48/08.06.2021г., Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционни разпоредбите на §5, ал.1 – 4, §6, ал.1 и 2, §7 и §8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр.22 от 2018г.; доп., бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), чл.60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г.) и чл.60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г.).
Конституционният съд приема, че „ по отношение на разпоредбата на чл. 60а, предоставяща възможност синдикът, временният синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, е необходимо да се посочи, че така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти („всяко трето лице”), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат– връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира „имуществото с произход от банката”), без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки… С правните си последици разпоредбите както на чл.60б, така и на чл.60а постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици“.
Предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС намира, че исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими.
С разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/. С Решение №22/1995г. по конституционно дело №25/1995г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение №3 от 28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съдът излага мотиви, че „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила, т.е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Излага аргументи, че прилагането на обявеният за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право.
Като взе предвид, че в хода на висящото производство е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а ЗБН, регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, настоящият съдебен състав приема, че тази законова норма вече не е част от приложимото право. Въпреки, че разпоредбата формално не е отменена от законодателя, тя не е част от правната система. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на поставените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/ да претендират връщане на придобити със средства с произход банката поименни акции на основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, т.е. правото на иск.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице хипотеза на допустим иск, който следва да бъде преквалифициран, доколкото при определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. В конкретния случай ищците навеждат твърдения за наличие на елементите от фактическия състав на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН, като съдът е обвързан да се произнесе в рамките на повдигнатия правен спор. Когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита, ще е налице произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението.
С оглед неприложимостта на разпоредбата на чл.60а ЗБН по висящите производства, отговорът на поставените правни въпроси се явява лишено от смисъл.

По съществото на касационната жалба:
При съобразяване с гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че ищците - синдиците на „КТБ“ АД /н/ нямат право на иск срещу ответника „А. България“ ЕАД за връщане на придобитите със средства с произход банката 151 броя поименни акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка от капитала на „ТЕЦ Хасково“ АД съгласно временно удостоверение №06/10.12.2010г., тъй като разпоредбата на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН е обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на Конституционния съд на РБ и не е част от приложимото право. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по иска – прекратено.
На основание чл.60а, ал.2 ЗБН дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции в общ размер на 604 030 лева /302 000 за първа инстанция, 151 000 за въззивна инстанция и 151 030 лева за касационно обжалване/ следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение


Р Е Ш И:



ОБЕЗСИЛВА решение №1885 от 24.07.2019г. по в.т.д. №6060/2018г. на Апелативен съд- София и потвърденото с него решение №1896 от 21.09.2018г. по т.д.№1576/2017г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска, предявен от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „А. България“ ЕАД иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН за връщане на придобитите със средства с произход банката 151 броя поименни акции с право на глас с номинал 50 000 лева всяка от капитала на „ТЕЦ Хасково“ АД съгласно временно удостоверение №06/10.12.2010г.
ОСЪЖДА „КТБ“ АД /н/ да плати по сметка на ВКС сумата 604 030 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.