Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * трудова злополука * обезщетение за неимуществени вреди * груба небрежност * съпричиняване при трудова злополука


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 62

гр. София, 24.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2798 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на Б. Б. М. и Н. Й. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Х., и на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против въззивното решение № 396 от 12 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 775 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г., с което е потвърдено решение № 430 от 17 май 2013 г., постановено по гр.д. № 5165 по описа на районния съд в гр. Перник за 2012 г. за осъждане на дружеството да заплати на М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им при трудова злополука (по 20 хиляди лева от първата инстанция и допълнително присъдени от въззивния съд по 10 хиляди лева) и са отхвърлени претенциите за заплащане на всеки от тях до пълния искан размер от по 110 хиляди лева.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1198 от 28 октомври 2014 г. поради противоречивото разрешаване на въпроса длъжен ли е работодателят при условията на пълно главно доказване да установи механизма на трудовата злополука и съответно конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат, и поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса следва ли в критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД да се отчита и общия брой лица, претендиращи обезщетение на същото основание, съответно общия размер на присъдените обезщетения, включително по различни съдебни дела, доколкото отговорността на работодателя е уредена като обективна и безвиновна, и следва ли гореизложените обстоятелства да се разглеждат като част от обективните критерии при преценка на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД. По първия въпрос противоречието е намерено с разрешението, дадено от ВКС в процедура по отменения ГПК (решение по гр.д. № 2898/2008 г., І г.о. и решение по гр.д. № 157/2004 г., ІІІ г.о., ВКС) и това в обжалваното решение по този въпрос.
С обжалваното решение се приема, че при злополуката е осъществено съпричиняване от страна на пострадалия, независимо от липсата на преки свидетели на инцидента и на неясните причини, при които от машината, чрез увличане на тялото на пострадалия, са причинени травми, несъвместими с живота. Още с отговора на исковата молба дружеството е посочило, че следва да се имат предвид и претенции, предявени спрямо него от най-близките роднини на пострадалия (съпруга и малолетно дете).
В цитираните решения на ВКС се приема, че по реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи – само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи.
Това разбиране следва да се сподели като правилно. Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. При липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано.
По втория въпрос отговорът е отрицателен. Елемент от преценката на справедливото обезщетение не е броят на претендиращите го, както и общият размер на претенциите на всички правоимащи, нито пък вече присъдени суми за лица от съответния кръг. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение се дължи на всеки от увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Всяко от тези лица има право на обезщетение по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, възмездяващо страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени вследствие на увреждането, както е прието и в ППВС № 4 /1961 г.
Независимо от допуснатото от въззивния съд неправилно тълкуване по материалноправния въпрос, като краен резултат обжалваното решение е правилно.
По делото е установено следното:
К. са родители на Б. Б., починал на 18 октомври 2011 г. при трудова злополука. Б. работел при ответника (производител на сухи строителни смеси) като машинен оператор. В деня на злополуката била задействана машина за фино смилане на микропродукти, която била в процес на изграждане и не била въведена в експлоатация, а целта на пускането й била да се довършат проби и се извърши настройка, поради което шнековият транспортьор (въртящ се спираловиден вал) бил с отворен предпазен капак. Пострадалият по свое желание се качил до площадката на шнековия вал. Въртящият се шнеков вал захванал лявата ръка на пострадалия и го притиснал, при което работникът получил наранявания, довели до смъртта му. Към момента на злополуката пострадалият бил сам на площадката. Очевидци на злополуката няма.
Според свидетелските показания, пострадалият живял преимуществено в една къща с родителите си (но не са били в общо домакинство), след инцидента касаторите много се променили, изгубили желание за всичко, затворили се в къщи. Пострадалият имал свое семейство – съпруга и малолетно дете, чиито претенции за обезщетение са разгледани в отделно производство.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че ищците М. са претърпели неимуществени вреди от смъртта на сина си. Ищците и пострадалият им син са били в отлични отношения, поддържали са близки контакти, разчитали са на помощта и присъствието му в техния живот и за старините си като единствено останало живо тяхно дете. Същевременно пострадалият имал свой живот, свое семейство, поддържал независимост и понякога със семейството си пребивавал в друго населено място. Доколкото понесените морални страдания могат да бъдат определени в техния паричен еквивалент, съдът намира, че по справедливост следва да бъде определено обезщетение в размер на по 30 хиляди лева на всеки от родителите на починалия, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Възражението за допусната от пострадалия груба небрежност е неоснователно съобразно посочения по-горе отговор на правен въпрос.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396 от 12 декември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 775 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: