Ключови фрази
Плащания от Гаранционен фонд * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№. 100

гр. София, 12.10.2020 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2871 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. И. и С. П. И. срещу решение №1703 от 03.07.2018 г. по гр.д.№6238/2017 г. на САС, поправено с решение №1233 от 23.05.2019 г. по гр.д.№6238/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №2925 от 02.05.2017 г. по гр.д.№8886/2015 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. П. И. и С. П. И. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 48 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Цвята С. К., настъпила на 14.12.2014 г. вследствие на ПТП, причинено от неизвестен водач на МПС.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на принципа на справедливост, прогласен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, при приемане наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в посочената част и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на направените разноски при разглеждане на делото.
Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №597 от 30.10.2019 г., решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: настъпило на територията на Република България ПТП, реализирано с неустановено превозно средство от неустановен водач, който със своето виновно и противоправно поведение е причинил смъртта на майката на ищците. По спорния по делото въпрос относно размера на обезщетението за претърпените от последните неимуществени вреди, въззивният съд е изложил мотиви, че с оглед установената по делото изключително силна връзка между загиналата и нейните деца и изключително трудно преживяваната загуба, размерът на справедливо обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е по 80 000 лв. Предвид установеното по делото обстоятелство, че е налице висока степен – 40%, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата /нарушила разпоредбите на чл.107 и чл.160 от ЗДвП/, е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, отхвърляйки исковете за разликата от 48 000 лв. до 100 000 лв.
По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради неотчитането от въззивния съд в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. възрастта на починалата към момента на произшествието – 72 години, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, факта, че пострадалата и ищците са живеели в едно домакинство, силната емоционална привързаност между ищците и тяхната майка, заемала пълноценно място в живота им, както и промяната в здравословното и емоционално състояние на ищците, в резултат на процесния деликт и причинените им душевни болки, мъка и страдание от загубата, а така също и предвид застрахователните лимити към момента на ПТП, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на понесените от всеки от ищците неимуществени вреди, причинени от смъртта на Цвята К., възлиза на сумите от по 100 000 лв.
С оглед установеното по делото поведение на пострадалата пешеходка - движела се е, облечена в тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, при условия на ограничена видимост поради атмосферните условия – мокро време и мъгла, почти по средата на пътното платно, изложена на висок риск за живота и здравето, като е имала възможност да възприеме движещите се срещу нея автомобили, настоящият състав намира, че в случая е налице доказан конкретен обективен принос на пострадалата за настъпване на ПТП, като извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес, води до извод, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, е в размер на 40%, респективно обезщетението за неимуществени вреди е в размер на по 60 000 лв. за всеки от ищците.
В светлината на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено решение №2925 от 02.05.2017 г. по гр.д.№8886/2015 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. П. И. и С. П. И. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 48 000 лв. до сумите от по 60 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Цвята С. К., настъпила на 14.12.2014 г. вследствие на ПТП, причинено от неизвестен водач на МПС, като Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците допълнително суми в размер на по 12 000 лв.
В останалата обжалвана част, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора Гаранционен фонда дължи заплащане на всеки от ищците на направени разноски пред ВКС в размер на по 240 лв. и на направени разноски пред въззивния съд в размер на още по 11.96 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на още 2 400 лв., а по сметка на САС, държавна такса в размер на 1 060 лв.
Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците на основание чл.38а от ЗА сумата от още 1 376 лв. за производството пред първата инстанция и сумата от 344 лв. за производството пред въззивния съд.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1703 от 03.07.2018 г. по гр.д.№6238/2017 г. на САС, поправено с решение №1233 от 23.05.2019 г. по гр.д.№6238/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №2925 от 02.05.2017 г. по гр.д.№8886/2015 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. П. И. и С. П. И. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 48 000 лв. до размера на сумите от по 60 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Цвята С. К., настъпила на 14.12.2014 г. вследствие на ПТП, причинено от неизвестен водач на МПС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Е. П. И. [ЕГН] и на С. П. И. [ЕГН] допълнително сумите от по 12 000 лв. /разликата между сумите от по 48 000 лв. до сумите от по 60 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Цвята С. К., настъпила на 14.12.2014 г. вследствие на ПТП, причинено от неизвестен водач на МПС, ведно със законната лихва от 11.06.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на Е. П. И. [ЕГН] и на С. П. И. [ЕГН] сумите в размер на по 240 лв. за всеки от ищците, направени разноски пред ВКС и сумите в размер на по 11.96 лв. за всеки от ищците, разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на още 2 400 лв., а по сметка на САС, държавна такса в размер на 1060 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адвокат Й. Г. Д. от САК, [ЕГН], на основание чл.38а от ЗА, сумата от още 1 376 лв. за производството пред първата инстанция и сумата от още 344 лв. за производството пред въззивния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1703 от 03.07.2018 г. по гр.д.№6238/2017 г. на САС, поправено с решение №1233 от 23.05.2019 г. по гр.д.№6238/2017 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №2925 от 02.05.2017 г. по гр.д.№8886/2015 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. П. И. и С. П. И. срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумите от по 60 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Цвята С. К., настъпила на 14.12.2014 г. вследствие на ПТП, причинено от неизвестен водач на МПС и в частта му, с която е разпределена отговорността за разноските пред въззивния съд.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.