О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                №345                                    гр. София, 17.05.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи  април през две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                        БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 255 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 280 ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Б” ООД-Пловдив чрез процесуалния му представител адв. К срещу определение №3531 от 26.01.2010г. по ч. гр. д. № 3284/2009г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение№ 9* от 13.10.2009 г. на ПРС, ГО, по гр.д. № 5915/09 за обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение № 3561/30.05.09 по чл.417 ГПК за сумите от 4 000 лева по запис на заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 01.06.09 г. по ч. гр.д. № 5915/09 по описа на ПРС с оплакване за незаконосъобразност. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи,че правният въпрос от значение за изхода на спора е решен в противоречие с практиката на съдилищата: решение № 552/13.08.2009 г. на Хасковски районен съд и решение №144/25.09.2009 г. на Кърджалийски окръжен съд , както и решение на Ст. ЗРС по гр.д. № 3623/2009 г.. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК с обжалваем интерес над 1000 лева. За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава определението на първоинстанционния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в срока по чл.415 ал.1 от ГПК заявителят „Б” ООД-Пловдив не е предявил иск за установяване на вземането си предмет на заповедното производство, въпреки подадената в съда в законовия срок искова молба, която и според двете съдебни инстанции, касае вземане на друго основание –каузални правоотношения между страните. От изложеното следва, че правният въпрос от значение за спора е , може ли съдът издал заповедта да обезсили същата при посочените обстоятелства. По този въпрос липсва задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Посочената и приложена към частната жалба като противоречива практика на съдилищата не касае пряко този правен въпрос, тъй като има за предмет произнасяне на съдилищата по основателността на предявени искове по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, а не определения за обезсилване на заповедта за изпълнение , постановени по реда на чл.415 ал.2 от ГПК. При това положение е налице значение на поставения по-горе правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 от ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивната инстанция. Разгледана по същество частната касационна жалба се явява основателна. Съгласно чл.415 ал.2 от ГПК съдът издал заповедта за изпълнение обезсилва същата само при непредставяне на доказателства, че е предявил иска си за установяване на вземането в срока по чл.415 ал.1 от ГПК. Следователно и доколкото от съдържанието на самата искова молба се вижда, че със същата се предявява установителен иск за вземане основано на същия запис на заповед, въз основа на който е издадена и заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК няма основания за постановяване на определение за обезсилване на същата заповед за изпълнение. Допълнително изложените в исковата молба обстоятелства във връзка с каузално правоотношение не водят до извода, че става въпрос за друго вземане, което да е различно от това предмет на заповедното производство. С оглед това обжалваното определение на въззивния съд се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като вместо него се произнесе друго, с което обжалваното първоинстанционно определение също да се отмени като незакосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение №3531 от 26.01.2010г. по ч. гр. д. № 3284/2009г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено определение№ 9* от 13.10.2009 г. на ПРС, ГО, по гр.д. № 3561/30.05.09 и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ определение№ 9* от 13.10.2009 г. на ПРС, ГО, по гр.д. № 5915/09 за обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение № 3561/30.05.09 по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 01.06.09 г. по ч. гр.д. № 5915/09 по описа на ПРС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: