Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 22 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 328/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд №5404/16 г. по описа на Софийски градски съд. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при сключване на споразумението са допуснати нарушения на материалния закон и по-точно на разпоредбите на чл. 63, ал.1, т. 5 от НК, чл. 55, ал.1, т., б.”Б” от НК, чл.42, ал.1 от НК, чл.208, ал.1, от ЗИНСЗС и чл.248, ал.1 от ППЗИНЗС. Също така се сочат допуснати от съда съществени процесуални нарушения при одобряване на споразумението, а именно на разпоредбите на чл.382, ал.5 и 7 от НПК. В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа искането по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Адвокат В., защитник на подсъдимия намира, че са допуснати сочените в искането нарушения, поради което моли за уважаването му и възобновяване на производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението на Софийски градски съд, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, защитника му и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество същото е основателно. В Софийски градски съд е било образувано нохд № 5404/16г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Й. Г. Н. с обвинение за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. В хода на съдебното производството подсъдимият и защитата му са постигнали с прокуратурата споразумение за решаване на делото. С определение от 04.01.2017г., Софийски градски съд е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство по нохд №5404/16г., водено срещу подсъдимия Й. Н.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции подсъдимият Н. е бил признат за виновен в това, че на 28.04.2016г. в [населено място], [улица], ет.3, ап.7, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното, без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп, с общо тегло 105,61 гр., на обща стойност 633,66лева - престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. По отношение на наказанието постигнатото споразумение е да бъдат наложени едновременно „две наказания пробация”: пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес, която да изтърпи за срок от три години, считано от датата на определението за одобряване на споразумението и пробационна мярка по чл.42а, ал.2 от НК, а именно „задължителни периодични срещи с пробационен служител, с честота два пъти седмично за срок от три години, считано от датата на определените за одобряване на споразумението. На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено кумулативно предвиденото в чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1 от НК наказание глоба. Постигнато е споразумение и по отношение на веществените доказателства и направените разноски. При постигане на споразумението и последвалото му одобряване от съда са допуснати редица нарушения на материалния закон и процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че за престъплението инкриминирано на подсъдимия са предвидени две кумулативни наказания-лишаване от свобода и глоба. Към момента на извършване на престъплението подс.Й. Н. е бил непълнолетен, поради което тези наказания е следвало да бъдат редуцирани по правилата на чл.63 от НК преди да бъдат конкретно индивидуализирани. Страните са постигнали споразумение относно наказанието, след като са заменили само лишаването от свобода на основание чл. 63, ал.1, т.3 от НК, но не и кумулативно предвидената глоба, подлежаща на замяна по чл.63, ал.1, т.5 от НК. Съдебната практика, а и доктрината са последователни в разбирането си, че на непълнолетни извършители на престъпления, за които са предвидени кумулативни или алтернативни наказания на основание чл.63 от НК се заменят всички наказания и в пределите на заменените се определя наказанието, която следва да се наложи. На второ място, съдът не се е съобразил с обстоятелството, че в споразумението има неяснота относно това дали на подсъдимия са наложени две наказания пробация или страните са имали предвид двете задължителни пробационни мерки - в споразумението е отразено следното: ” страните се съгласиха...да бъдат наложени едновременно следните две наказания “пробация”...”. На следващо място е допуснато нарушение като на пробационната мярка по чл.42, ал.2, т.1 от НК/задължителна регистрация по настоящ адрес/ не е определена периодичност, а такава е определено грешно по отношение на тази по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК. Периодичността на последната не е в компетентността на съда, а съгласно чл.248, ал.1 от ППЗИНС се определя от пробационния служител. Нарушение на закона е допуснато и с определяне началния момент на изпълнение на наказанието „пробация”. Постановено е изпълнение на двете пробационни мерки от датата на одобряване на споразумението, което е в разрез с нормативно предвиденото и по-точно с разпоредбата на чл.208, ал.1 от ЗИНЗС. Последната определя за начало на изпълнение на наказанието пробация деня на явяване на осъденото лице пред пробационния служител. При горепосочените нарушения на закона, съдът е одобрил споразумението, постигнато между страните. От значение е да се посочи, че в процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице специфика в ролята на съда. Докато в останалите особени производства, предвидени в Част пета на процесуалния закон, както и в това по общия ред, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл.301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по цитираната глава на НПК, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл.381, ал.5 от НПК и то в обсега на правомощията си по чл. 382, ал. 7 от НПК. Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това. В настоящият случай одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, касаещи правомощията му по чл. 384, вр. чл. 382 от НПК. Софийски градски съд е следвало на основание чл.382, ал.5 от НПК да предложи на страните промени в споразумението, които да доведат до отстраняване на законовите нарушения, залегнали в него. При липсата на съгласие от страните за промяна на споразумението, която би отстранила горепосочените нарушения, съдът е следвало да констатира, че споразумението противоречи на закона и да не го одобри. С действията си по одобряване на споразумението, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон и по-точно на разпоредбите на чл.382, ал.5 и 7 от НПК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 5404/16г. по описа на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение от 04.01.2017г. , постановено по горното дело, с което е одобрено споразумението и е прекратено горепосоченото наказателно производство, водено срещу Й. Г. Н.. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: