7 Р Е Ш Е Н И Е № 60169 София, 09.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1706 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К., представляван от адв. Д. и адв. С. С., срещу решение № 1051 от 28.05.2020г. по гр.д. № 459/2020г. на САС, 1 състав, с което е потвърдено решение № 5304 от 20.10.2017г., допълнено с решение № 4630 от 15.10.2018, двете постановени по гр.д. № 1/2017г. на Окръжен съд – Благоевград. С потвърденото основно първоинстанционно решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против „УниКредит Булбанк” АД искове за установяване недействителност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № 93, т. IV, рег. № 3057, дело № 651/2007г. на нотариус С. К. с район на действие РС – Р., на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет – липса на обремененото с ипотека право на строеж към момента на учредяване на ипотеката, както и предявените при условието на евентуалност искове за установяване на недействителност на договорната ипотека, учредена с посочения нотариален акт на основание чл.170 ЗЗД вр. чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет – неопределеност на частта от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяването; установяване недействителност на договорната ипотека, учредена с горепосочения нотариален акт на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, по отношение на посочените в решението 11 самостоятелни обекта. С потвърденото допълнително първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора иск за установяване на недействителност на договора за учредяване на ипотека на основание чл.26, ал.2, т.2 ЗЗД – поради липса на съгласие на собственика към момента на учредяване на ипотеката по отношение на посочените обекти.
Касаторът излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. Сочи, че във въззивната си жалба е изложил оплаквания за дадена от първоинстанционния съд неправилна квалификация на предявения иск за недействителност на договора за ипотека, тъй като имотът при неговото възникване не е собственост на учредителя на ипотеката, като счита, че в случая е налице недействителност поради противоречие със закона – нарушение на чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вместо възприетата в решението квалификация по чл.26, ал.1, пред.1 ЗЗД – невъзможен предмет. Поддържа, че във въззивното производство е обърнал внимание на факта, че искът за липса на идентичност на имотите е бил оттеглен и производството по него е било прекратено с влязло в сила решение, и че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, а не се е произнесъл по главния иск, с оглед на което делото е било изпратено на първоинстанционния съд за допълване на решението. Твърди, че с допълнителното решение първоинстанционният съд отново не се е произнесъл по предявения иск, а по иск за нищожност на основание чл.26, ал.2, т.2 ЗЗД – поради липса на съгласие на собственика към момента на учредяване на ипотеката, с оглед на което в допълнителна въззивна жалба отново е посочил, че искът се основава на твърдението за липса на идентичност между собственика на имота при подписването на ипотечния договор и този, който е при неговото възникване. Сочи, че независимо от това въззивният съд недопустимо е разгледал и се е произнесъл по различен иск. Излага доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по отношение на момента на възникване на ипотечното право върху процесните обекти, както и съображения, че с договора е ипотекирано несъществуващо право на строеж, тъй като правото на собственика на имота да го застроява не е еквивалент на правото на строеж. Поддържа, че въззивният съд неправилно е достигнал до извод за липса на нарушение на законовото изискване за „специалност” на ипотеката, приемайки, че съгласно чл.150, ал.2 ЗЗД „ипотеката е неделима и тежи върху всяка част от имота за цялото вземане”. Оспорва и извода на съда за неоснователност на иска за недействителност поради накърняване на добрите нрави. Моли обжалваното решение да бъде отменено и ако съдът го намери за недопустимо, да върне делото за ново разглеждане.
Ответникът „УниКредит Булбанк” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не отговаря на фактите по делото оплакването за произнасяне по непредявен иск, а поставеният въпрос относно момента на възникване на ипотечното право е решен от законодателя и по него съществува устойчива съдебна практика във възприетия от въззивния съд смисъл.
С определение № 60452 от 02.08.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по разгледаните обективно евентуално съединени установителни искове за проверка на допустимостта му.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран, след направеното в открито съдебно заседание на 27.09.2017г. оттегляне на предявения „първи главен иск“, с предявен от касатора срещу „УниКредит Булбанк” АД иск за установяване, че „УниКредит Булбанк” АД не е носител на ипотечно право поради нищожност на сключения между банката, в качеството на ипотекарен кредитор и „ГБ Британия С.” ЕООД, в качеството на ипотекарен длъжник, договор за учредяване на ипотека, за обезпечаване задълженията на ипотекарния длъжник по сключен с ипотекарния кредитор договор за банков кредит, като ипотеката е учредена върху поземлен имот - собственост на ипотекарния длъжник и правото на строеж върху същия, включващо правото да се построи жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект от 24.11.2006 г., състояща се от обекти, индивидуализирани в нотариалния акт съгласно проекта, вкл. процесните апартаменти, описани в исковата молба. Заявени са следните основания за нищожност на сключения договор за учредяване на ипотека: 1/ поради противоречие със закона предвид липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, учредило ипотеката върху него; 2/ поради невъзможен предмет предвид учредяване на ипотека върху право на строеж, което не съществува към момента на съставянето на ипотечния акт; 3/ поради невъзможен предмет предвид неопределеност на частта на вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяване на вземането и 4/ поради нарушаване на добрите нрави.
Първоинстанционният съд е разгледал обективно евентуално съединени искове за нищожност на договора за ипотека и с решението си ги е отхвърлил като неоснователни.
Въззивният съд е приел, че първият от предявените искове е неоснователен. Посочил е, че с договора за учредяване на ипотека от 10.10.2007г., обективиран в нотариален акт № 93, том II, рег.№ 3057, дело № 651 от 2007г., вписан на 10.10.2007г. с вх.№ 6682, акт № 172, том III, дело № 6128/2007г. в Службата по вписване в Р., е обезпечен договор за банков кредит № 278 от 09.10.2007г. между „УниКредит Булбанк” АД и заемателя „ГБ – Британия С. Д.” ЕООД, като дружеството – заемател е било собственик на целия поземлен имот, върху който е била учредена ипотека. Приел е, че ипотекираният имот е бил индивидуализиран както по отношение на дворното място, така и по отношение на учреденото от собственика право на строеж, включващо правото да се построи жилищен комплекс за сезонно ползване „С. Д.“ със застроена площ от 1 575 кв. метра и разгърната застроена площ от 8 911 кв. метра.
С оглед отхвърляне на главния иск въззивният съд е разгледал първия евентуален иск за установяване частична нищожност на ипотечния акт поради невъзможен предмет, тъй като е учредена ипотечна тежест върху право на строеж, което не съществува към момента на съставяне на ипотечния акт. Изложил е съображения, че разглежданата хипотеза не осъществява фактическия състав на невъзможен предмет, тъй като към 10.10.2007г., когато е била учредена ипотека върху спорните апартаменти, недвижимият имот, в който те са били построени, е съществувал и е имал собственик в лицето на дружество „ГБ – Британия С. Д.” ЕООД, което е имало разрешение за строеж от 24.11.2006г. и одобрен на 08.02.2007г. архитектурен проект за застрояване на имота с жилищен комплекс за сезонно ползване „С. Д.“. Поради това е намерил, че в качеството си на собственик дружеството е могло да учреди върху своята вещ ограничено вещно право на суперфиция, което се е включвало в правомощието му на разпореждане с вещта. Намерил е, че това обуславя извод за отсъствие на твърдяната от ищеца частична недействителност.
Въззивният съд е разгледал и следващия евентуален иск за недействителност и го е приел за неоснователен поради липса на невъзможен предмет с оглед неопределеност на частта на вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти, и тяхното място в механизма на погасяване на вземането. Намерил е, че същият не намира никаква опора в закона и съдебната практика. Приел е, че предметът на атакуваната ипотека не е фактически и правно невъзможен, тъй като не е налице начална невъзможност и не съществува непреодолима правна пречка за възникване или за разпореждане с него.
Разгледал е и иска за частична нищожност на атакуваната ипотека поради накърняване на добрите нрави и го е намерил за неоснователен, като е изложил съображения, че не се доказва по абсолютно достоверен начин естеството на предварителните договорни отношения на ищеца с дружество „ГБ – Британия С. Д.” ЕООД и твърдението на ищеца, че това дружество се е задължило още при възникване на договорните им задължения да предаде на ищеца всичките единадесет жилища свободни от ипотечни тежести. Намерил е за недоказани твърденията на ищеца и за неуточнено какви точно „специфични действия“ е предприел ответникът, за да мотивира правоприемника на първоначалния титуляр на разрешителното за строеж „ГБ – Британия С. Д.” ЕООД да промени първоначално поетите ангажименти спрямо своите контрагенти и да инициира промяна на договореностите. Посочил е, че не са представени първоначално сключени предварителни договори, за да може да се установи твърдението на ищеца за промяна на съществена част от съдържанието на вече сключения предварителен договор, в който първоначално е съществувало и впоследствие отпаднало задължението да не се обременява с тежести, закупеното от ищеца право на строеж. Поради това е намерил за недоказано наличието на накърняване на добрите нрави от ответника, който с поведението си да е нарушил принципа на добросъвестността и с това е злепоставил интересите на ищеца.
По допустимостта на въззивното решение:
Настоящият състав, като съобразява изложените от ищеца твърдения и формулирания петитум, намира, че е предявен отрицателен установителен иск за несъществуването в полза на ответника на ипотечно право поради твърдяна на различни основания нищожност на договора. С предявения иск ищецът цели да бъде установено със сила на пресъдено нещо несъществуването на отричаното от него ипотечно право, обосновавайки правния си интерес от иска с насоченото срещу имотите му принудително изпълнение. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са разгледали обективно съединени при условията на евентуалност искове за недействителност на договора за учредяване на ипотека, с каквито не са били сезирани, но не са се произнесли по действително предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право в полза на ответника по отношение на собствените на ищеца жилищни имоти. На второ място, предявеният иск е основан на твърдения за частична недействителност на учредената ипотека върху право на строеж за изброените в исковата молба жилища поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало акта за обременяването му с тежест. Изложени са твърдения, че ипотеката е учредена върху терен - собственост на ипотекарния длъжник, ведно с правото на строеж върху него, включващо правото да се построи [жк], индивидуализирани съгласно одобрен архитектурен проект от 24.11.2006 г., вкл. процесните апартаменти, грубият строеж на които е приключил след сключване на договора за ипотека и след учредяване в полза на ищеца на вещно право на строеж върху конкретните жилищни обекти. Ищецът твърди, че като сключен в нарушение на чл.167, ал.2 ЗЗД - за ипотекиране на недвижим имот, който към момента на възникването му е бил собственост на лице, различно от лицето, учредило ипотеката, договорът за ипотека се явява нищожен. Тези твърдения по същество са свързани с оспорване разпростирането на действието на ипотеката върху притежавания от него имот по смисъла на чл.173 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд, вместо да обсъди тези, посочени като правнорелеванти факти, на които се основава искът, е изложил съображения, че дружеството, учредило ипотеката, е било собственик на целия поземлен имот, върху който е била учредена ипотека /който факт не е бил спорен между страните/, и че ипотекираният имот е бил индивидуализиран както по отношение на дворното място, така и по отношение на учреденото от собственика право на строеж.
Следователно, съдилищата са разгледали непредявени искове, вместо действително предявения отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на „УниКредит Булбанк” АД върху притежаваните от ищеца жилищни имоти и поради това постановените от тях решения се явяват недопустими. Поради това решенията им следва да бъдат обезсилени, на основание чл.293, ал.4 вр. с чл.270, ал.3, пр. трето ГПК, а делото - върнато на първоинстанционния съд, за произнасяне по действително предявения иск.
На основание чл.294 ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото, съдът ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски, направени пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.270, ал.3 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1051 от 28.05.2020г. по гр.д. № 459/2020г. на САС, 1 състав, както и потвърдените с него решение № 5304 от 20.10.2017г., допълнено с решение № 4630 от 15.10.2018, двете постановени по гр.д. № 1/2017г. на Окръжен съд – Благоевград, с които са отхвърлени предявените от Д. Г. К. против „УниКредит Булбанк” АД искове за установяване недействителност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № 93, т. IV, рег. № 3057, дело № 651/2007г. на нотариус С. К. с район на действие РС – Р., на основание чл.26, ал.2, т.2 ЗЗД – поради липса на съгласие на собственика към момента на учредяване на ипотеката по отношение на посочените обекти; на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет – липса на обремененото с ипотека право на строеж към момента на учредяване на ипотеката, на основание чл.170 ЗЗД вр. чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет – неопределеност на частта от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяването; на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, по отношение на посочените в решението 11 самостоятелни обекта.
ВРЪЩА делото на друг състав на Благоевградски окръжен съд , за ново произнасяне.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|