Ключови фрази

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50354

гр.София,

04.10.2022 г.





Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2974 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 271276 от 05.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1608/2020 г. по описа на Градски съд – София, с което е потвърдено определение № 118903 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 50287/2019 г. на Софийски районен съд за връщане на насрещната искова молба на „Халачев Трейд Тръст“ ООД.
Частният жалбоподател – „Халачев Трейд Тръст“ ООД представлявано от управителя на дружеството М. Д., чрез процесуалния си представител адв. Б. Х. - САК, поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.
Ответникът по жалбата В. Ц. К., чрез адв. С. Ж. - САК изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне.
Предявен е на 29.03.2012г. иск от В. Ц. срещу „Халачев Трейд Тръст“ ООД за признаване за установено, че не като наследник на Т. Ц. не дължи на дружеството „Халачев Трейд Тръст“ ООД сумата 31517лева, главница и лихва по запис на заповед.
С молба от 17.12.2012г дружеството„Халачев Трейд Тръст“ ООД е предявило следните искове: 1/ насрещен осъдителен иск срещу ищецът В. К., който да заплати сумата в размер на 10 850 евро, заедно със законната лихва от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане; 2/ инцидентен осъдителен иск срещу срещу СРС за сумата от 10850 евро, заедно със законната лихва от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане; 3/ инцидентен осъдителен иск срещу срещу Р. В. за сумата от 10850 евро, заедно със законната лихва от 28.02.2008 г. до окончателното изплащане; 4/ „инцидентен „Павлов иск“ срещу Ц. К. и сина му Ц. К., за обявяване за нищожно по отношение на „Халачев Трейд Тръст“ ООД и М. Д. на дарение извършено с НА № 196, то.7, рег. № 12621, дело № 1286/2009 г. от 26.11.2009 г. И. Н., между ответниците по иска.
С разпореждане от 18.02.2019 г. съдията докладчик е оставил без движение насрещната искова молба и е дал указания на ищеца/листове 33 и 34 по делото/: да посочи възоснова на какви факти иска осъждането на РС София и ЧСИ, да формулира надлежен петитум на искове си, да представи доказателства за внасяне на дължавна такса в размер на 2546,49лева, управителя на дружеството да заяви дали потвърждава действията по подаване на насрещтна искова молба и отговор на исковата молба от адвокат, за който не е представено надлежно пълномощно, от което да е видно, че представлява дружеството.
В срока за изпълнение на указания е постъпила молба с вх. № 5050944 от 22.03.2019 г./лист 38 по делото пред I - инстанция/ подписана от М. Д., за която няма данни да е представител на дружеството, с която е направено изменение на иска по чл. 214, ал.1 ГПК, чрез което са намалени исковитe претенции срещу ответниците РС София, Р. М., В. К. и Ц. К. на 2500 лв., предявени като частични.
С молба с вх. № 505945 от 22.03.2019 г./листове 44 и 45 по делото пред първата инстанция/, подписана от М. Д., са уточнени обстоятелствата, на които обосновават исковите претенции.
С молба с вх. № 5081269 от 13.05.2019 г./лист 54 по делото пред първа интанция / управителят на дружество „Халачев Трейдър Тръст“ ООД е направил искане за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса.
С определение № 118903 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 50287/2019г. по описа на РС София е върната насрещната искова молба обективирана в отговора на исковата молба, тъй като не са изпълнени указанията обективирани в разпореждане № 43349 от 18.02.2019 г. за внасянето на държавна такса по насрещните искове.
За да постанови своето определение и потвърди определението на първостепенния съд, въззивният съд приема, че ищецът по насрещните искове не е изпълнил указанието да бъде заплатена дължимата държавна такса в указания срок. Въззивният съд изтъква, че неизпълнението на указанието за внасяне на държавна так е основание за връщане на насрещната искова молба.
В приложено към частната жалба на жалбоподателя „Халачев Трейд Тръст“ ООД изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, както и в изложението, инкорпорирано в частната жалба, чрез процесуалния представител на дружеството се поддържа, че с определението е недопустимо, както и че с него е дадено разрешение на въпрос от значение за спора, касаещ приложенеието на чл. 6 ЕКПЧ, а именно относно нарушаване правото на справедлив процес от безпристрастен съд по отношение на дружеството, тъй като не е приложена точно разпоредбата на чл.22 ГПК. Поддържа, че са налице основание по чл.274, ал.3 ГПК, вр.чл.280 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по поставения за разглеждане въпрос и на сочените основания.
Постановеното въззивно определение не е недопустимо. Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивното определение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 22 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 120/13.04.2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г. на ВКС, III г. о., в което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, а съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК в този случай, когато не приеме отвода, съдът е длъжен да обяви обстоятелствата". В решение № 505 от 16.11.2011г. на ВКС по гр. д. № 1590/2010 г. на IV - г.о. е посочено, че отказът да бъде приет отвод във всеки конкретен случай следва да се преценява съобразно процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна. В настоящия случай не са налице данни въззивното определение да е постановено в противоречие с практиката на ВКС по разглеждания въпрос.
Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като твърдението за противоречие на определението с решения на Съда на Европейския съюз не е обосновано с посочване на конкретни актове на този съд по приложението на чл. 129 ГПК, на които постановеното въззивно определение да противоречи.
Предвид изложените съображения съдът


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 271276 от 05.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1608/2020 г. по описа на Градски съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: