Р Е Ш Е Н И Е № 296 София, 02 август 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лада Паунова ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Г. Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 390/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия И. К. срещу въззивно решение № 29 от 14.02.2023г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 353/2021г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за нарушения при изготвянето и приемането на експертизите, приети от инстанциите по фактите. Оспорва се компетентността на вещото лице Х., тъй като към момента на изготвяне на експертизата не била придобила специалност по съдебна медицина. Възразява се и срещу кредитирането на петорната комплексна СМЕАТЕ, назначена в хода на въззивното производство по искане на защитника на подсъдимия, като се твърди, че тя не е подписана от вещите лица, участвали в нейното изготвяне. Неправилно са били интерпретирани и показанията на св. Х., като по отношение на нейните показания е допуснато противоречие в мотивите на въззивната инстанция, изразило се в това, че съдът е приел показанията й за достоверни, при положение, че те противоречат на заключенията на експертизите, които съдът също бил кредитирал. Същото се отнасяло и до показанията на св. С., които били кредитирани в частта им, касаеща липсата на възкачване на предния капак на процесния автомобил на тялото на пострадалата М.. Съдът не дал категоричен отговор в мотивите си дали има или не възкачване на тялото на пострадалата върху предния капак на автомобила на подсъдимия, което се приравнява на липса на мотиви за това обстоятелство. Съдът не бил направил акуратен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, особено в частта за причинените от катастрофата телесни повреди на пострадалата. Оспорва се заключението на експертите от комплексната петорна експертиза и се изразява несъгласие с приетите от тях изводи. Всичко това е довело до нарушение на чл. 13, 14 и 107 от НПК, а от това се извежда и нарушението на материалния закон, който не може да бъде приложен правилно при опорочена доказателствена дейност на апелативния съд. Допълнително се претендира, че липсва нарушение на правилата за движение от подсъдимия относно превишаването на скоростта, както и липсва причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалата и настъпилото ПТП. Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно се претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява съгласие с доводите в жалбата на подсъдимия, тъй като в решението не било установено от кой момент пострадалата се е превърнала в опасност на пътя. Подсъдимият К. не се явява пред касационната инстанция. Защитникът му адв. А. П. също не взема участие в производството. Частният обвинител не взема становище по жалбата и не участва в разглеждането на делото пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 260030 от 24.03.2021г. на Окръжен съд - Пловдив, постановена по н.о.х.д. № 902/2020г., подсъдимият И. К. е признат за виновен в това, че на 22.05.2018 г. в [населено място] при управляване на моторно превозно средство лек автомобил „марка“ с per. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „В“ в населено място - 50 км/ч), като по непредпазливост причинил смъртта на А. А., настъпила на 23.05.2018 г., като на основание по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК съдът е наложил на подсъдимия К. наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и три месеца. С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, приложени по делото. По въззивна жалба от защитника на подсъдимия К. адв. А. П., с Решение № 29 от 14.02.2023г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 353/2021г. по описа на същия съд, присъдата е била изцяло потвърдена и са присъдени разноски по делото. Касационните жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения не намират опора в данните по делото. Въззивният съд е проявил процесуална активност, като е провел допълнително съдебно следствие, в хода на което е назначил и приел петорна КСМЕАТЕ, изслушал е отново експертите от тройната КСМЕАТЕ, приел е писмени доказателства и е разпитал допуснат пред него свидетел, непосочен в обвинителния акт, като е счел, че показанията му имат значение за изясняване в пълнота на обстоятелствата по делото. Така попълнената доказателствена съвкупност е била обсъдена задълбочено и дейността на втората инстанция не е била дистанцирана от задълженията й, произтичащи от чл. 107, ал. 5 от НПК. Не се откриват нарушения при извеждането на правнорелевантните факти по делото. В мотивите си апелативният съд е изложил съображения за кредитираните доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Преобладаващата част от съображенията на касатора, свързани с осъждането на подсъдимия К., са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи, не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото. Затова, изложените в жалбата доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното спазване на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без да са допуснати съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. Предложения от защитника на подсъдимия различен прочит на показанията на свидетелите Х. и С. не може да бъде споделен именно по изложените вече причини. В рамките на аналитичната си дейност, Пловдивският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които биха могли да доведат до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция. Не може да бъде споделен правеният и пред апелативната инстанция довод за некомпетентност на вещото лице Х.. Това възражение е било обсъдено и е намерило своя аргументиран отговор в проверяваното съдебно решение, към който отговор ВКС се присъединява. Принципно експертизата като способ за проверка и събиране на доказателствата се използва тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, с каквито съдът и страните не разполагат. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати процесуални нарушения с назначаването на доктор Х. за вещо лице по назначената СМЕ на труп. Няма и изискване вещите лица да бъдат само от списъка на вещите лица. Противното би означавало при липсата в списъка на специалист в дадена област или невъзможност за участие на посочените (поради различни причини), да бъде ограничена възможността за използване на експертизата като способ за доказване, когато тя е необходима или задължителна. Лицата, които не могат да бъдат вещи лица изрично са посочени в разпоредбата на чл. 148 от НПК. Следва да се посочи и обстоятелството, че по делото няма данни, които да сочат, че експертът Х. не притежава необходимата професионална компетентност за изготвяне и защитата на обективно и обосновано заключение. Всъщност, възражението на защитника на подсъдимия не държи сметка за разликата между специалист и специалност на едно вещо лице. Съгласно чл. 147 от НПК експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката. Вън от съмнение, от доказателствения материал по делото е видно, че вещото лице Х. към момента на изготвяне на своето заключение е била назначена на работа като лекар в отделението по Съдебна медицина към УМБАЛ “С. Г.“ – /населено място/, с други думи естеството на нейната работа е било на лекар-специалист в съответната област, който работи в съответното отделение като практик, занимаващ се включително и с оглед и аутопсия на трупове. В качеството си на съдебен лекар тя е била определена от началника на катедрата по съдебна медицина да изготви възложеното заключение от досъдебното производство. Съгласно действащата към 2018г. Наредба № 2/2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм.), по силата на чл. 7, т. 6 от същата за вещо лице може да бъде утвърдено дееспособно лице, което “ ….е лекар без призната специалност по съдебна медицина, който работи в структура на лечебното заведение, осъществяващо дейност по съдебна медицина….“. Идентичен е текста и на чл. 7, т. 6 от сега действащата Наредба № Н- 1/2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Законът не поставя допълнителни изисквания към експертите, освен да имат съответната правоспособност. Придобиването на допълнителни специалности дава възможност, освен за работа по тях, но и за професионалното израстване в кариерата на отделните вещи лица, но не се отразява върху тяхната компетентност да изготвят експертизи по наказателни дела. Изложените в жалбата съображения, че съдът в мотивите си се е позовал на назначената и приета във въззивната инстанция по искане на защитата на подсъдимия петорна комплексна СМЕАТЕ, без същата да е подписана от вещите лица, не намират опора в материалите по делото. Експертизата е приложена на л. 95-158 от въззивното дело и видно от същата, носи подписите и на петте вещи лица, участвали в нейното изготвяне. Била е депозирана от в.л. М. по електронен път, с квалифициран електронен подпис на 21.03.22г. в 17,24ч., за което по делото е приложено и съответното удостоверяване на това обстоятелство от системата за сигурно електронно връчване. След разпечатването на експертизата на хартиен носител, видно от стр. 63 от същата, тя е била подписана от всички вещи лица, включително и още веднъж от в. л. М.. Впрочем, според настоящия съдебен състав и по аргумент от чл. 149, ал. 3 от НПК, това допълнително второ подписване на експертизата от експерта М. е било ненужно, тъй като тя вече носи неговия електронен подпис. Тази експертиза е била приета в съдебното заседание на 21.06.22г. от състава на апелативния съд без възражения от страните. Неоснователни са и възраженията срещу съдържанието на така изготвената и приета по въззивното дело петорна експертиза. Вещите лица, участвали в състава й, са утвърдени специалисти в съответната област на науката, в частност инженери и лекари, като тяхната професионална компетентност е безспорна. Заключението им е отчело всички обективно установени по делото обстоятелства, въз основа на които всички експерти са го поддържали и аргументирано са защитили в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Заключението е изготвено в съответствие с изискванията на чл. 152 от НПК, поради което с възприемането му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Кредитирането или не на едно експертно заключение е право на органа, който решава делото. Той, съгласно чл. 154, ал. 2 от НПК, е длъжен да се мотивира, като изложи правни, а не житейски съображения за това. Това от своя страна изисква подлагането на експертното заключение на задълбочен и всестранен анализ в съвкупност с останалите доказателства по делото. Съдът ясно е дал в мотивите си безпротиворечив и мотивиран с доказателствата по делото отговор защо кредитира това експертно заключение. Фактическите изводи на съда са били обосновани и със заключението на тази експертиза, като са аргументирани съгласно изискванията на чл. 154, ал. 2 от НПК. Не е допуснато никакво процесуално нарушение от въззивния съд и с основание именно заключението на петорната експертиза, подкрепящо и допълващо предходните заключения по делото, е поставено в основата на фактическите изводи на съда. Тази петорна експертиза е разграничила причинените на пострадалата А. увреждания от директния удар с автомобила на подсъдимия и останалите травматични увреждания, като е посочила наличието на две фази на един и същ удар-първа фаза, когато тялото на пострадалата е контактувало само с предната част на автомобила и втората фаза, когато тялото е паднало върху автомобила. Експертите ясно са посочили кои травматични увреждания по тялото на подсъдимата се дължат на първата фаза от удара и кои-от втората негова фаза. Посочена е била причината за смъртта, като е уточнено, че е в резултат на белодробна мастна емболия, дължаща се на счупването на костите на таза, раменната кост, 6,7,8 и 9 десни ребра и общото сътресение на тялото. В тази връзка произволен е извода в касационната жалба, че експертите били приели в своето заключение възкачване и полягане на пострадалата върху капака на автомобила. Все в тази връзка неоснователен се явява упрека към апелативния съд, че в мотивите си не бил дал ясен отговор на въпроса дали има или няма възкачване на пострадалата върху предния капак на автомобила на подсъдимия. В проверявания съдебен акт е прието недвусмислено, че се касае до контакт на тялото на пострадалата както с предната част на автомобила, така и с предния му капак, но без да е налице „възкачване“ и/или „полягане“ върху същия. Впрочем, относно това обстоятелство съдът е дал вяра както на показанията на св. Х., пряк очевидец на станалото, която също не съобщава за такова „възкачване“ на тялото на пострадалата върху автомобила, но също и на показанията на св. С., като аргументирано е посочил в коя част неговите показания се кредитират и защо. Съпоставил е показанията на тези двама основни свидетели и с останалия събран по делото доказателствен материал, като мотивирано е приел, че техните показания се подкрепят и от заключенията на назначаваните по делото експертизи. Не може да бъде споделено възражението в жалбата, че при изготвянето на заключението на петорната експертиза вещите лица са използвали предположения, както и упрека към контролирания съд, че не е положил достатъчно усилия да изясни релевантната по делото фактология предвид наличието на варианти в експертизата относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия. В рамките на своите знания и опит в съответната област на науката вещите лица от петорната експертиза са изготвили заключението си, като са се позовавали само и единствено на събраните в хода на целия наказателен процес доказателствени материали. Няма съмнения относно тяхната квалификация и специални знания при изготвяне на заключението им, като същото е пълно, ясно, мотивирано и не възниква съмнение в неговата правилност. Действително, за да онагледят по-ясно и за да мотивират по-добре своето заключение, експертите са разгледали и евентуалната възможност автомобилът на подсъдимия да е бил технически неизправен и да е спирал с приложена спирачна сила само при задните колела, при което са изчислили като скорост на движение на същия непосредствено преди удара 30 км/ч. Аргументирано обаче в своето заключение те са изключили тази възможност и са я приели за невероятна, като са анализирали както показанията на разпитаните свидетели, но така също и протоколът за оглед и фотоалбумът към него, взели са предвид и удостоверението за техническа изправност на автомобила на подсъдимия, издадено пет месеца преди произшествието, данните от производителя за този автомобил, като при изчисление на скоростта на движението му непосредствено преди задействане на спирачната система са възприели скорост от 57 км/ч., която е най-благоприятна за дееца. Тук е мястото да се отбележи, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. Наличието на варианти в експертното заключение, които съответстват на различни фактически възможности, не представлява само по себе си противоречие на доказателствените материали, след като една от тези фактически възможности е възприета от съда като отговаряща на обективната истина въз основа на доказателствата, установени чрез предвидените в процесуалния закон доказателствени средства. Твърденията в касационната жалба, че са налице противоречия в мотивите на атакуваното въззивно решение не намират основание. Същите са аргументирани с това, че апелативният съд бил дал кредит на доверие на заявеното от св. Х. относно липсата на възкачване на тялото на пострадалата върху предния капак на автомобила на подсъдимия, потвърдено и от показанията на св. С. в кредитираната им част, а в същото това време кредитирал и заключенията на назначените по делото експертизи, според които при втората фаза на удара било налице възкачване и полягане на тялото на пострадалата върху предния капак на автомобила. Съставът на контролирания съд е обсъдил внимателно всяко едно от твърденията на свидетелите, съпоставил ги е помежду им, обсъдил ги е и в светлината на останалия събран по делото доказателствен материал и е приел, че към тях, като основно доказатествено средство, наред и със заключенията на експертите, следва да се отнесе с кредит на доверие, като пространно е изложил съображенията си за това по начин, позволяващ ясно да бъде проследена неговата воля. Съдът е извършил самостоятелен доказателствен анализ, в резултат на който е приел за безспорно установено както извършеното престъпление, така и неговото авторство в лицето на подсъдимия К.. Касационната инстанция не съзира пропуски в аналитичната дейност на съда, нито констатира твърдяното от защитника на подсъдимия К. противоречие. Внимателния и непредубеден прочит на заключенията на назначените по делото експертизи не разкрива в нито една от тях да има изложени твърдения от експертите, че е налице „възкачване“ и/или „полягане“ на тялото на пострадалата А. върху предния капак на таксиметровия автомобил, управляван от подсъдимия. Съзрените неправилно от защитата на подсъдимия противоречия произтичат от това, че вещите лица от тройната комплексна експертиза, назначена от досъдебното производство и от петорната комплексна експертиза, назначена от въззивния съд, в изпълнение на възложените им задачи, са разделили единствения удар между автомобила на подсъдимия и тялото на пострадалата А. на две фази, за да може по-ясно да обяснят причинените й при пътния инцидент травматични увреждания и кои от тях се намират в пряка причинна връзка с настъпилата смърт. Аргументирано въззивният съд е отговорил и на възраженията на защитата защо показанията на св. Д., макар същият да е лекар-рентгенолог, не могат да се противопоставят на установените от експертите травматични увреждания по тялото на пострадалата, и по-конкретно дали е налице или не счупване само на едно ребро трето вдясно в момента на постъпването й в болницата. Собствената на защитника на подсъдимия интерпретация на видяното на приложения по делото диск с назначените на пострадалата медицински изследвания и извършената рентгенова снимка на бял дроб ( файл № 233739.1027033) не може да бъде предмет на обсъждане от касационната инстанция. Касаторът изразява недоволство от приетата съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, като се твърди както липса на допуснато нарушение на правилата за движение относно скоростта и се оспорва, че тя е била 57 км/ч., но така също и се претендира липса на връзка между смъртта на пострадалата и станалото ПТП. Аргументи, подкрепящи искането в тази насока не са предложени, и макар да се формулира нарушение на материалното право, всъщност се оспорва приетата от въззивния съд фактология, която, ако е била разкрита обективната истина по делото, би довела според защитника до друго решение относно фактите, а оттам и до приложимото материално право с необходимост от признаването на подсъдимия за невиновен. Поради това и първото искане в касационната жалба е именно за оправдаване на подсъдимия К. по възведеното му обвинение. За да се приложи обаче чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. посл. вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС трябва да констатира, че приетите от решаващите съдилища факти изобщо не разкриват престъпно поведение на дееца и въпреки това подсъдимият е бил осъден. В конкретния казус това се твърди първо с липсата на движение със скорост от 57 км/ч. и второ с липсата на причинно-следствена връзка между станалото ПТП и смъртта на А.. Инстанциите по фактите не са се съгласили с тези твърдения на защитата и не са ги приели, и доколкото касаят фактическите обстоятелства по делото, няма как да бъдат обсъждани от ВКС. Прочитът на решенето на контролираната инстанция разкрива, че поведението на дееца е счетено като покриващо престъпния състав по чл. 343, ал. 1, б. в, вр. чл. 342,ал. 1 от НК. Предвид казаното, се налага да бъде възпроизведена съвсем накратко основната фактология, въз основа на която са били приети правните изводи. И така, прието е, че на инкриминираната дата и място, около 21,50ч. подсъдимият шофирал лек таксиметров автомобил, в който се возел като пътник св. С.. Пътното платно се състояло от две платна за движение, с по две ленти във всяка посока, като подсъдимият се движел по източното платно в дясната пътна лента. Скоростта му на движение била 57 км/ч. В този момент пострадалата А., малко преди 21,50ч., започнала да пресича пътното платно от западния тротоар в посока отляво – надясно по посока на движението на автомобила на подсъдимия, на място, където това не било разрешено. Стигайки до средата на платното за движение, пострадалата се спряла на разделителната линия, след което се заклатила за момент и с тичане при скорост от около 5,5км/ч. започнала да пресича източното платно за движение, по което се движел подсъдимият със своя автомобил. Пострадалата била възприета от подсъдимия в момента, в който тръгнала от средата на платното в посока запад-изток, при което той задействал спирачната система на автомобила, като в този момент се намирал на 45,56м.от конфликтната точка. Това разстояние било по-малко от пълния спирачен път, който автомобилът имал при така избраната скорост на движение, а именно 46,49м. Така след около 3,6 секунди подсъдимият с предната част на автомобила си блъснал пострадалата със скорост от около 13 км/ч. При удара, разделен от експертите по изготвяните тройна и петорна комплексни експертизи на две фази, на пострадалата били причинени описаните подробно във въззивното решение телесни повреди, като в резултат на част от тях, подробно обяснени в решението, се стигнало впоследствие и до леталния изход. Въпреки така приетите факти от контролирания съд, при липсата на допуснати пороци в процесуалната дейност, чрез която съдът е изградил своето вътрешно убеждение по фактите и оттам за приложимото право, настояването от защитника на подсъдимия за оправдаването на К. от ВКС означава този съд да преразгледа доказателствената съвкупност по делото и да я преоцени по начин, по който да достигне до извод за различни факти, формулиращи непрестъпно поведение на подсъдимия. Иначе казано, цели се произнасяне по необоснованост, която не е касационно основание. Както неведнъж ВКС е подчертавал в своите решения, касационната инстанция като такава по приложение на правото, не може да контролира обосноваността на атакувания пред нея съдебен акт, тъй като по този начин би се стигнало до подмяна на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. На проверка подлежи единствено доколко процедурно вярно контролираният съд е достигнал до определена фактология, въз основа на която е приложил и съответното материално право ( освен при изключението по чл. 354, ал. 5, изр. второ от НПК). По делото въззивната инстанция е оценила доказателствените материали съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се установяват пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. В заключение-крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 29 от 14.02.2023г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 353/2021г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: