4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 700 София 6.12. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в публично заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 304/2010 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М., подадена от процесуалния й представител-адв. Д. Д. срещу въззивно решение № 177 от 27.11.2009 г. по гр. дело № 251/2009 г. на Видинския окръжен съд, с което е отменено решение № 82 от 9.03.2009 г. по гр.д. № 977/2008 г. на Видинския районен съд, като вместо него е постановено разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, предмет на Н.А. № 94, т.ІІ, нот.дело № 640/1992 г. на В., по който Г. Г. Й. и М. М. Й. са прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на М. М. М. ¼ ид.ч. от съсобствения им недвижим имот, находящ се в с. Ново село, обл. Видин, представляващ УПИ VІІІ-252, кв.72 по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда и тлака. Поддържа се, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите, че договора следва да се развали- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Г. Г. Й. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност, и оставяне в сила на въззивното решение, като правилно.
С определение № 871 от 5.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите за съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и 266, ал. 2 ГПК. На тези въпроси вече е отговорено с постановени на основание чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., ІV г.о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г., ІІІ г.о.; решение № 385 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1245/2009 г., ІІІ г.о. Прието е, че с оглед задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна разпоредбата на чл.146 ГПК задължава първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който следва да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти и за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. От този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията по чл.147 ГПК. Когато липсват указания, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши. Затова, направено доказателствено искане от страна за първи път във въззивната жалба, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.146, ал.1,т.3 ГПК е допустимо поради основанията по чл.266, ал.3 ГПК. Въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване.
При така даденият отговор на поставените въпроси по жалбата на М. М. М. настоящият съдебен състав намира следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Г. Й. срещу М. М. М. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, материализиран в нотариален акт № 94, том ІІ, нот. дело № 640/1992 г.на нотариус при В. и постанови друго с което го уважи въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на поетите от ответницата задължения по договора, а именно да поеме гледането и издръжката на ищцата и съпругът й М. Й., като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи, при поискване от тяхна страна. Приел е за безспорно неизпълнението на договора от факта, че ответницата трайно отсъствала от страната и не оставила адрес на който да бъде намерена. От този факт следвал извода, че тя е в невъзможност да престира грижи, а поради липсата на адрес е невъзможно и искането на издръжка от кредиторите по договора. Приел е за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответницата, че по сключения договор поетите от приобретателката задължения за гледане и издръжка на прехвърлителите- ищцата и съпругът й М. М., починал през 2006 г., който е баща на ответницата са под условие - при поискване от прехвърлителите, и че ищцата не е доказала настъпването на това условие- да е поискано престирането на грижи и издръжка. Оставил е без уважение искането за събиране на гласни доказателства за обстоятелството, че прехвърлителите са били в известност за адреса на ответницата, като се е позовал на забраната по чл.266, ал.1 ГПК.
Съдът в настоящия състав намира, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила установяващи задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. За изясняване на делото от фактическа страна разпоредбата на чл.146 ГПК задължава първоинстанционният съд да изготви доклад. В случая районният съд не е изпълнил това задължение, а именно да изготви доклад по делото включващ изясняване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, както и възраженията на ответника, кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, указания за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както и указание на страните за кои от твърдените от тях факти не се сочат доказателства.
Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е поправено от въззивния съд, който е трябвало да извърши действията по чл.146 ГПК, като даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства както представени с жалбата, така и в откритото заседание по разглеждане на делото, без съобразяване с ограниченията на чл.266 ГПК.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК, за извършване на следващото се съдопроизводствено действие- изготвяне доклад по делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 177 от 27.11.2009 г. по гр. дело № 251/2009 г. на Видинския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Председател :
Членове : |