Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр.София, 03.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 3914/2013 година Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303 ал.1 т.3 от ГПК. Образувано е по молба на В. С. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 3592 от 02.12.2010г. на РС Пловдив, постановено по гр. дело №9427/2010г., с което В. С. А. е осъдена да заплати на Р. П. И. на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД сумата 15160лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в следствие извършено от А. престъпление измама; обезщетение за забава изплащането на горната сума в размер на 5 821,23 лева за периода от 01.08.2007г. до 22.06.2010г. , като искът за обезщетението за забава до размера на 5 900 лева като недоказан и неоснователен е отхвърлен; законната лихва върху сумата от 15 160 лева, считано от 23.06.2010г. до окончателното й изплащане;522,40лв. деловодни разноски, а в полза на ПлРС – държавна такса 842,40лв. В молбата за отмяна се твърди, че основанието за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК – решението е основано на присъда , постановена по нохд № 996 от 2008г. на ІІІ н.с. при ПРС, която впоследствие е била отменена. Поддържа се, че тази присъда е била потвърдена с решение на ПлОС, постановено по ВНОХД № 895/2010г. С Решение на ВКС №74 от 27.06.2011г. по гр.д.№704/2010г. е възобновено производството по ВНОХД № 895/2010г. на ПлОС като е отменено постановеното по това дело решение №144 от 25.05.2010г. в частта, с която е потвърдена присъдата по нохд № 996 от 2008г. на ПлРС. След възобновяване на наказателното производство по описа на ПлОС е било образувано ВНОХД № 1219//2011г. по което е постановено решение, с което присъдата на ПлРС в частта, с която А. е призната за виновна в извършването спрямо Р. П. И. на престъпление измама като му е причинена и имотна вреда в размер 15160лв. отново е потвърдена. С решение №374 от 30.10.2012г. по гр.д.№ 1123/2012г. ВКС е отменил решението на ПлОС по дело № 1219//2011г. и А. е оправдана за това престъпление. Решението на ВКС е влязло в сила на 30.10.2012г. Това обстоятелство според молителката съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителката поддържа и това, че е узнала за решение №374 от 30.10 2012г. по гр.д.№1123/2012г. на ВКС на 24.01.2013г., когато е подала нова молба за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД№1219/2011г. на ПлОС в частта за престъпление по чл.308 НК. Ответникът – Р. П. И., е депозирал отговор по чл.306 ал.3 ГПК чрез адв.А., в който излага становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страната, във връзка със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира следното: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на първоинстанционния съд на 22.04.2013год., предвид твърдението на молителката, че датата, на която й е станало известно решението на ВКС , с което след отмяна на осъдителната присъда същата е оправдана по обвинението за извършено от нея спрямо Р. П. престъпление измама и за това да му е причинила имотна вреда в размер 15160лв., е 24.01.2013г., следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна. Съображенията за това са следните: С решението, чиято отмяна се иска, молителката е осъдена да заплати на Р. П. И. на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД сумата 15160лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в следствие извършено от А. престъпление измама; обезщетение за забава изплащането на горната сума в размер на 5 821,23 лева за периода от 01.08.2007г. до 22.06.2010г., като искът за обезщетението за забава до размера на 5 900 лева като недоказан и неоснователен е отхвърлен; законната лихва върху сумата от 15 160 лева, считано от 23.06.2010г. до окончателното й изплащане. В нейна тежест са поставени и деловодните разноски. За да постанови този резултат ПлРС е приел, че с влязла в сила присъда, прочетена по НОХД № 996 от 2008г. на ІІІ н.с. при ПлРС се установява вината на ответницата, както и извършеното от нея престъпление по отношение на ищеца, изразяващо се във възбуждане на заблуждение у ищеца, с цел да се набави имотна облага за ответницата и причиняване на ищеца на имотна вреда в размер на 15 160 лева. Приел е също, че влязлата в сила присъда на наказателния съд има сила на присъдено нещо за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, когато пред него се разглеждат споровете за последиците от извършеното престъпление, в това число и за вредите, произтичащи от извършеното престъпление. Съобразил е, че в присъдата на наказателния съд е прието, че на ищеца е била причинена имотна вреда в размер на 15 160 лева, като ответницата не оспорва този размер, нито пък оспорва причиняването на вредата. Съобразно това е обосновал извод, че искът за главницата от 15 160 лева е основателен, като са основателни и акцесорните претенции. С молбата за отмяна молителката е приложила решение на ВКС № 374 от 30.10.2012г. по гр.д. №1123/2012г. С това решение присъдата, на която е основано решението на ПлРС, е отменена и подсъдимата е оправдана. При така установените факти съдът намира следното : Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания - посочените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК. Това производство не е средство, с което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълването на делото с факти и доказателства. В случая молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 3, пр.1 ГПК. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3, пр.1 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд, което впоследствие е било отменено. Тази хипотеза има предвид обусловеност на решението от задължителната за съда сила на присъдено нещо по преюдициален въпрос. Отмяната на такъв акт събаря с обратна сила основата, на която е изградено решението, поради което то също следва да бъде отменено. От редакцията на чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК е видно, че за да се иска отмяна на влязло в сила решение по този текст от процесуалния закон, молителят следва да представи доказателства, че актът, на който е основано атакуваното решение, впоследствие е бил отменен. В случая, са налице и двете предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 3, пр.1 ГПК. Влязлото в сила решение на въззивния съд е било обусловено от задължителната сила на влязлата в сила присъда №667 от 08.12.2009г. по НОХД№996/2008г. на ПлРС в частта, с която А. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК спрямо Р. П. И. тъй като в началото на месец март 2006г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и е поддържала до края на месец август 2007г. в същото населено място заблуждение у Р. П. И. и с това му е причинила имотна вреда в размер на сумата 15160лв. Налице е и второто условие – тази част от присъдата, на която е основано влязлото в сила решение, впоследствие е била отменена с решение на ВКС № 374 от 30.10.2012г. по гр.д. №1123/2012г. като А. е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК спрямо И.. Това решение като необжалваемо е влязло в сила с постановяването му на 30.10.2012г. Същото е приложено като доказателство с молбата за отмяна. Изложеното обосновава извод, че атакуваното с молбата по чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски районен съд. С молбата за отмяна молителката е претендирала присъждането на разноски за настоящото производство. Предвид изхода на делото и уважаване на молбата за отмяна обаче, по това искане следва да се произнесе ПлРС в зависимост от изхода на делото. Следва да се има предвид, че основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено настоящото отменително решение по чл. 303 ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 ГПК. В този смисъл са и правните разрешения, дадени с т.4 та ТР№ 6/12 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№6/2012г. Водим от горното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл.303 ал.1 т.3 пр.1 ГПК влязлото в сила решение № 3592 от 02.12.2010г. на РС Пловдив, постановено по гр. дело №9427/2010г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: