Ключови фрази
Негаторен иск * незаконен строеж * защита правото на собственост от неоснователни действия

Р Е Ш Е Н И Е
№ 416

гр.София, 16.11.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 27/2010 година

Производството е по чл.290 и сл.ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Ц. Б. от[населено място],[населено място], против решение от 29.06.2009 год. по гр.дело № 1507/2007 год. на С. градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения, затова се настоява за отмяната му.
Ответникът по касационната жалба П. Д. К. от[населено място],[населено място], изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба О. В. И. от[населено място],[населено място], не изразява становище по нея.
Касационният съд обсъди касационните доводи за отмяна на въззивното решение и констатира следното: с определение № 601/10.06.2010 год. по гр.дело № 27/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото е констатирано противоречие в съдебната практика по въпроса за успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС, изразяващо се в произнасяне по материалноправния въпрос изградените незаконни постройки в кои случаи пречат за упражняването на правото на собственост и в какъв обем, за да може то да бъде защитено, с успешното провеждане на негаторния иск.
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 22.03.2007 год. по гр.дело № 10473/2007 год. на СРС, с което Н. Б. и О. И. са осъдени да възстановят имот пл.№ 1882, находящ се в[населено място],[населено място], м.”К. д.”, с площ 250 кв.м., в състоянието отпреди нарушението, като премахнат за своя сметка изградените в имота постройки, както следва: едноетажна жилищна сграда, състояща се от стая, антре и таванско подпокривно пространство, със застроена площ от 29 кв.м., както и помещението баня и тоалетна от 3 кв.м., обозначени на скицата на в.лица, представляваща неразделна част от въззивното решение. За да сподели изцяло правните изводи за основателност и доказаност на негаторния иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че независимо, че и двата имота – пл.№ 1882/собственост на ответниците/ и пл.№ 1869/собственост на ищеца/ са извън регулацията на населеното място, то застрояването в тях се подчинява на същите правила и норми – чл.167 от Наредба № 5/1995 год. Обсъждайки заключението на тройната техническа експертиза съдът е установил, че двата имота са застроени, като постройките са долепени на границата между тях. С. на жилищната сграда в имот пл.№ 1882 преминава въздушната граница на имотите с 0,60 м.л. Изградената ж.б.плоча на терасата в лицевата част на сградата в имот пл.№ 1882 преминава над имот пл.№ 1869 с 0,14 м.л., а железните орнаменти – с 0,28 м.л. Изградената ж.б.плоча на терасата в северната част на жилищната сграда в имот пл.№ 1882 лежи с 0,25 м.л. върху зида на пристройката, а в помещението по букви Б и Л/баня и тоалетна/ няма изградена четвърта стена. Установено е било също, че незаконното строителство, констатирано[населено място] за узаконяване от 07.09.1988 год. на РНС ”Д. с.” е извършено от ответниците, към който момент вече е било осъществено незаконно строителство в имота на ищеца пл.№ 1689, т.е. преди 1988 год., когато е изградена незаконната пристройка към съществуващата му жилищна сграда. Мотивиран е извода, че самият факт на незаконното строителство не означавал „автоматично, че се касае до нетърпим строеж, с оглед накърняване упражняването на собственическите права на ищеца, обуславящ прекратяване на това състояние, чрез неговото премахване, тъй като конкретно трябва да се установи в какво се изразява посегателството на вещното право, защитено с негаторния иск”, но в противоречие обаче с този извод въззивният съд е приел, че поддържането на имота в това състояние е недопустимо, съобразно изискванията на закона – чл.246 ППЗТСУ/отм./ и чл.167 от Наредба № 5.
Изводите на въззивните съд са в противоречие с възприетата от съдилищата практика и конкретно с изразената в цитираните от касаторката решение № 316 по гр.дело № 2746/2003 год. на ІV-то г.о. и решение по гр.дело № 689 по описа за 2009 год. на Б. окръжен съд, според които за успешното провеждане на негаторния иск по чл.109 ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна. Необходимо е ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик, което в конкретния случай ищецът по делото не е осъществил. Тази именно съдебна практика касационният съд намира за правилна, защото ищецът носи доказателствената тежест да установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторния иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право.
В този смисъл негаторният иск се явява неоснователен и недоказан, затова след отмяната на неправилното въззивно решение следва да се отхвърли, а в полза на касаторката Н. Б. следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции, в размер на 330 лева. Водим от горните съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение от 29.06.2009 год. по гр.дело № 1507/2007 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 22.03.2007 год. по гр.дело № 10473/2007 год. на С. районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. К. от[населено място],[населено място], против Н. Ц. Б. и О. В. И., и двамата от[населено място],[населено място], иск за възстановяване на имот пл.№ 1882, находящ се в[населено място],[населено място], м”К. д.”, с площ 250 кв.м., в състоянието отпреди нарушението, като премахнат за своя сметка изградените в имота постройки, както следва: едноетажна жилищна сграда, състояща се от стая, антре и таванско подпокривно пространство, със застроена площ от 29 кв.м., означена на скицата към заключението на техническата експертиза от 05.02.2007 год. и означена по буквите Ж-З-И-Й-К, както и външна баня и тоалетна, с площ от около 3 кв.м., обозначени като помещение по букви Б-Л по същата скица, които сгради са разположени на имотната граница с имот пл.№ 1869.
ОСЪЖДА П. Д. К. от[населено място],[населено място], да заплати на Н. Ц. Б. от с.село направените по делото разноски за всички инстанции, в размер на 330/триста и тридесет/лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: