2 Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр. София, 24.10.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 770 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. против решение от 16.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 177/2018 г. от 1-ви въззивен състав на Софийски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 329/10.04.2019 г.. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, от кой момент започва да тече срокът за депозиране на възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение – от момента на връчването от съдебен изпълнител, каквото е изискването на чл.418, ал.5 ГПК или от някой друг момент, в който длъжникът е узнал за нея. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на възприетото от въззивния съд с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното: Съгласно изричната разпоредба на чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като при заповед по чл.417 ГПК, съобразно чл.418, ал.5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл.428 ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая – заповедта за изпълнение. Оформянето на поканата става по образец – приложение № 21 към чл.3, т.1от Наредба №7 /22.02.2008г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, момента на нейното връчване. Знанието на длъжника за наличие на издадена срещу него заповед за изпълнение не е правно релевантен факт за течението на срока за възражение срещу заповедта. Фактът, че съдържанието на поканата за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от съдържанието на заповедта за изпълнение вкл. относно страните и дълга, не дава основание да се приеме, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед, която е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата, сочи, че поканата не може да замести заповедта за изпълнение, независимо, че инкорпорира част от нейното съществено съдържание. Срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение. Горният отговор на правния въпрос е даден с отговор на правен въпрос по реда на обжалване по чл.274, ал.3 ГПК от ВКС – опр. № 356/22.06.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 274/2015 г. на І т.отд., като се споделя и от настоящият състав на ВКС. По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното: Прието е, че от приложеното ч.гр.д. № 545/2014 г. се установява, че Д. Д. с молба от 10.03.2015 г. /изпратена по факс/ е направила искане да й бъдат изпратени заявлението, записа на заповед и произнасянето по заявлението /издадената заповед по чл. 417 ГПК/. С разпореждане на съда от същата дата е разпоредено исканите документи да бъдат изпратени по факс. От приложеното факс съобщение съдът е приел за установено, че на 11.03.2015 г. в 10, 33 ч. всички искани документи са изпратени на посочения факс номер-[ЕИК]. С оглед на това съдът е приел, че двуседмичният срок по чл. 414 ГПК е започнал да тече от 12.03.2015 г. и е изтекъл на 25.03.2015 г., в който срок възражение не е постъпило, като депозираното възражение от длъжника е от 02.03.2017 г. – почти две години след изтичане на срока. Посочено е, че от представеният от ЧСИ – В. И. протокол от 05.03.2015 г. се установява също, че ответника по делото е посетила на тази дата кантората, с искане запорното съобщение да бъде вдигнато, което е още една индиция, че към тази дата същата е знаела за развилото се заповедно производство. Като е приел горното, въззивният съд е постановил неправилно решение. С оглед отговора на правния въпрос, срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, нито подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение. Предвид изложеното, решението следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Разноски в производството пред ВКС не следва да се присъждат, като същите ще следва да се присъдят с решението на въззивната нистанция. Водим от горното, съставът на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 16.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 177/2018 г. от 1-ви въззивен състав на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – София, за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.