Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 01 февруари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1638 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по протест на Пловдивска апелативна прокуратура срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 147 от 17.11.2015 г, по ВНОХД № 228/15, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Пловдив, № 23 от 27.02.2015 г, по НОХД № 1267/14, с която подсъдимите Х. Й. Т. и Е. П. М. са признати за невинни в това, че на 25.06.2013 г в [населено място], в съучастие помежду си, Т. като извършител и в качеството си на лице, което представлява и управлява юридическо лице [фирма], а М. като помагач, са представили неверни сведения пред [фирма], клон П., за да бъде получен кредит, в размер на 60 000 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по чл. 248 а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 / за Т. / и ал. 4 НК / за М. /. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: че при анализа на доказателствата е допуснато процесуално нарушение, че неправилно е приложен материалният закон / съставомерността на деянието е преценена неправилно /, че инкриминираните фактури са представени във връзка с процесния кредит, че средствата са били поискани за доизграждане на един и същи обект, че макар и фактурите да са представени, за да бъде отчетено целевото усвояване на предходния кредит, те са представени и по искане на Банката, за да бъде одобрен кредитът, предмет на обвинението. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът следва да бъде оставен без уважение. Подсъдимите Т. и М. молят да бъде оставен в сила въззивният акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е основателен. Престъплението по чл. 284 а, ал. 1 НК е на формално извършване / довършено е с осъществяване на изпълнителното деяние, без да е необходимо настъпване на друг резултат /. За да е изпълнен съставът, неверните сведения могат да се отнасят до което и да е от изискванията на Банката, за да одобри искането за кредит. От обективна страна, следва да е подадено искане за кредит и в процеса на водене на преговорите деецът да си послужи с неверни сведения, за да повлияе на решението за кредитиране, а от субективна страна, да съзнава това. За да е съставомерно деянието, не е необходимо кредитът да е отпуснат и получен. При извеждане на релевантните факти не е допуснато процесуално нарушение, тъй като събраните доказателствени източници са интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Фактическата обстановка е изяснена правилно, поради което неоснователно се сочи, че е нарушен чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Налице е основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като установените факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 248 а, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а въззивният съд е извел противоположния правен извод, с което е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните: Подсъдимият е развивал търговска дейност, като е представлявал и управлявал различни дружества. Той / чрез [фирма] / е имал целеви договор за кредит с [фирма], клон П., за сумата 250 000 лв, отпуснати за строеж на фотоволтаична централа за производство на електроенергия в [населено място], общ. Б., обл. П.. По този договор е имал задължение да представи пред Банката разходно-оправдателни документи за начина, по който е разходвал средствата от кредита. При впоследствие подаденото искане за нов кредит, предмет на обвинението, е заявил, че желае да му бъде отпусната сумата от 110 000 лв, за доизграждане на същия обект. В процеса на водене на преговорите за новия договор, Банката е поискала разходни документи за средствата, отпуснати по предходния договор и тогава подсъдимият е представил инкриминираните фактури с невярно съдържание, за сумата 81 800 лв. Банката е уважила частично искането за кредит, като е отпуснала 60 000 лв. Кредитът е усвоен и се обслужва редовно от длъжника. Въззивният съд неправилно е интерпретирал значението на процесните фактури, като е акцентирал на това, че са представени във връзка с изпълнението на предходния договор. Това е така, но извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че документите са поискани от Банката и в процеса на преговорите за сключване на новия договор. Следователно, процесните фактури са ползвани в две направления: От една страна, чрез тях е удостоверено разходване на част от средства по кредита от 250 000 лв, с което е изпълнено задължение на длъжника по предходния договор. От друга страна, от начина, по който е изпълнен предходният договор, е определен кредитният рейтинг на лицето / кредитополучател / и е обоснована нуждата от отпускане на допълнителни средства. С оглед на предназначението им по второто направление, те са представени във връзка с получаването на кредита, предмет на обвинението, тоест, изпълнени са признаците от състава на инкриминираното престъпление / от обективна страна, е налице искане за кредит, и деецът си е послужил с неверни сведения, за да го получи, а, от субективна страна е съзнавал това /. Следователно, неверните сведения са се отнасяли до кредитната история и кредитния рейтинг на длъжника, които се съобразяват при вземането на решението за кредитиране. Обстоятелството, че едни и същи сведения са послужили за различни цели, освен че покрива състава по чл. 248 а, ал. 1 НК, има и друга последица: характеризира негативно длъжника, който се е задължил да изразходва целево отпуснатите му средства, а не е изпълнил коректно облигационното си задължение. Друг е въпросът, дали в конкретния случай, представените неверни сведения са имали решаващо значение за отпускане на кредита, но това е релевантно не за съставомерността на деянието, а за степента му на обществена опасност. Друг възможен фактор, в тази насока, е начинът на изпълнение на задължението по кредита, респективно, липсата на вреди за Банката, които обстоятелства имат своето място при решаване на въпроса за степента на обществена опасност на деянието, но нямат значение за неговата съставомерност. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че въззивният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. За отстраняване на нарушението е необходимо въззивният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. По тези съображения, протестът се явява основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 147 от 17.11.2015 г, по ВНОХД № 228/15. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: