Р Е Ш Е Н И Е № 458 София,16.12.2015г. Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3484/2015г.по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 22.12.2014г. по гр.д.№3057/2014г., с което АС София е уважил иск с с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. С определение от 02.10.2015г. е допуснато касационно обжалване по въпраса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Ответникът П. Б. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на П. Б. сумата от още 4 000 лева (разликата между присъденото обезщетение от 5 000 лева и действително дължащото се такова от 9 000 лева) обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.05.2010 година до окончателното изплащане и сумата от 5 лева разноски по делото. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил решението на районния съд, е отхвърлил иска до пълния му предявен размер. Установено е по делото, че с влязла в сила на 05.05.2010г., присъда от 19.04.2010 г. по н. о. х. д. № 1258/2008г. по описа на Софийски районен съд, П. Б. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 01.07.2000 г. в съучастие, като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот-срязал с клещи фабричната верига на велосипеда и използване на техническа средство-клещи, е отнел чужда движима вещ-велосипед марка „Радиант“ от владението на Г. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Прието е, че съдебното производство е било образувано въз основа на обвинителен акт от 31.01.2008 г. по досъдебно производство № 753/2001 г. по описа на 04 ТО ССлС и пр. пр. № Н 693/2005 г. по описа на Софийска районна прокуратура, като е насрочено за разглеждане в съдебно заседание с разпореждане от 10.04.2008г. по посоченото по-горе дело на Софийски районен съд. Установено е, че с постановление от 28.03.2007 година за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение П. Б. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 753/2001 година по описа на 04 ТО ССлС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, като е взета мярка за неотклонение „подписка“. С оглед на установеното по делото съдът е счел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за претърпените от П. Б. вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Съдът е взел предвид обстотелствата, че ищецът-ответник по жалба, след повдиганена обвинението, е станал много нервен, околните са започнали да го избягват, започнал е да се държи лошо с домашните си, не е могъл да спи, викал е, не е давал да му се правят забележки, не е могъл да се разбира с околните. С оглед на изложените съображения съдът е счел, че действително са налице претърпени неимуществени вреди от посоченото по-горе наказателно производство, изразяващи се в негативни емоционални, психически и психологически преживявания, които подлежат на обезщетение. Предвид на това и с оглед на. обстоятелството, че наказателното производство е продължило за период от около десет години съдът намира, че сумата от 9 000 лева справедливо ще обезщи вредите от незаконно наказателно преследване. Съдът е приел, че върху така присъденото обезщетение се дължи законна лихва за забава, считано от датата на влизането в сила на оправдателната присъда, а именно 05.05.2010г. до окончателното плащане на сумата. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В практиката на ВКС , изрзена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. С оглед данните по делото и изложените съображения по въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, тъй като при постановяване на решението в обжалваната му част съдът е направил и преценка само на част от доказателствата. Настоящият състав намира, че решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постонови решение по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил тежестта на обвинението, вида и характера на процесуалната принуда, която не е упражнявана извън рамките на разумното, както и начина, по който ищецът е понесъл наложените му ограничения. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 5000 лева, в какъвто размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 5000 лева до уваженя от въззивния съд размер от 9 000 лева. На основание чл.78, ал.3, във вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвукатурата, вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Прокуратурата на РБългария следва да заплати на адв. В. Т. от САК сумата 500 лева адвокатско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о Т М Е Н Я решение от 22.12.2014г. по гр.д.№3057/2014г. на АС София в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата от 5 000 лева до 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно ноказателно преследване, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: Отхвърля предявения от П. Б. Д. срещу Прокуратурата на Р България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата от 5 000 лева до 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно ноказателно преследване, ведно с лихва за забава, скчитано от 05.05.2010г. ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на адв. В. Т. от САК сумата 500 лева адвокатско възнаграждение, за осъществено безплатно процесуално представителство на П. Б. Д.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: