Р Е Ш Е Н И Е № 580 София, 18.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 547 / 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалбата на подсъдимия С. М. Й. против решение № 145 от 30.06.2010 г. по внохд № 193/2010 г.на Апелативния съд в[населено място]. Касаторът атакува справедливостта на наложеното наказание с единствения аргумент, че незаконосъобразно е отказано приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Прокурорът пледира срещу основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в[населено място] с присъда № 98 от 01.04.2010 г. по нохд № 137/2010 г. признал подсъдимия С. М. Й. за виновен в това, че през периода 01.08.2006 г. – 14.11.2006 г. в[населено място], като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ [фирма], при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - 118 937 ,47 лева , като използвал документи с невярно съдържание, потвърдил неистина и затаил истина в справки – декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за покупки и продажби, поради което и на основание чл. 255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т. 6 и т.7 във връзка с чл. 26, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Апелативният съд в[населено място] с решение № 145 от 30.06. 2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Тя не съдържа убедителни аргументи за неправилен отказ от прилагане на условно осъждане. Двете предходни инстанции са наблегнали върху целите на генералната превенция , които не биха били постигнати с отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Като се съгласява с този извод настоящата инстанция обръща внимание и върху данните, които изключват условното осъждане в светлината на личната превенция. Подсъдимият осъществил широка по обхват дейност , насочена към тежко засягане на приходите в държавния бюджет. Това извършил чрез поредица от действия по съставяне на отчетни документи с невярно съдържание. За около три месеца подсъдимият, имитирайки законосъобразна търговска дейност, успял да ощети фиска със сумата 118 937,47 лева. Спецификата на извършеното престъпление разкрива добре обмислена и реализирана схема, чрез която С. Й. демонстрирал пълна липса на респект към установените данъчни норми. Касаторът възприел престъпен модел на поведение и грубо пренебрегнал една от основните ценности в демократичното общество – солидарността на тежестите в името на обществения интерес. Крайно укорими са и подбудите за това – бързо и незаконно забогатяване.Тези обстоятелства разкриват личност с асоциална ценностна система, а това отхвърля заявената с жалбата възможност за нейното превъзпитание чрез механизма на чл. 66, ал.1 от НК. Условното осъждане оправдава прилагането си при обективни данни за съществуващ или настъпил в хода на наказателното преследване личен или социален механизъм за контрол върху поведението на дееца. По отношение на С. Й. няма подобна информация. Не е установено той да е направил и минимален опит за възстановяване на причинените щети. Добрите му изяви като съпруг и баща са съществували и при извършване на престъплението и очевидно не са упражнили възпиращ ефект върху неговото поведението извън малкия кръг на семейството. Самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК е получило адекватно отражение в размера на наказанието. Ето защо условното осъждане не би съдействало за постигане целите на наказанието поради ограничения принудителен и предупредителен потенциал, с който разполага. Жалбоподателят следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода в съответното пенитенциарно заведение. Водим от горното и на основание чл. 354 , ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 30.06.2010 г. по внохд № 193/2010 г.на Апелативния съд в[населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.