О   П   Р   Е  Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 68                        гр.София,  18.01.2010г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито  заседание на единадесети януари през две хиляди и десета година  в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                          МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №690/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Обжалвано е определение №615/31.07.2009г., постановено по ч.гр.дело №525/2009г. на В. окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено разпореждането от 30.08.2008г., по ч.гр.дело №692/2008г. на Районен съд, гр. М., инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на И. Ц. В. от с. Б., област В. и вместо него е постановено определение, с което е оставена без уважение молбата на “У” А. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу същото лице. С обжалваното определение е обезсилен издадения изпълнителния лист по отношение на В. Жалбоподателят “У”” А. иска отмяна на определението като недопустимо и неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава противоречива съдебна практика на съдилищата, основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за необходимите предпоставки за обжалване на заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ГПК и за правомощията на съда в това производство. Като втори процесуален въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е поставен този за допустимостта на подадената частна жалба по чл.419 ГПК, когато тя не е придружена с възражение относно издадената заповед за незабавно изпълнение. Жалбоподателят се позовава и на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото института на заповедното производство е нов и не съществува широка съдебна практика по него относно поставените въпроси. Ответникът И. Ц. В. не взема становище по изложените в частната касационна жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна по делото. Обжалваният съдебен акт, съгласно чл.274, ал.3 ГПК ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. За да отмени заповедта за незабавно изпълнение и обезсили издадения в полза на банката изпълнителен лист, в частта, с която В. е осъден солидарно заедно с останалите длъжници да заплати вземането на банката по договор за кредит от 27.03.2007г., въззивният съд е приел, че въз основа на представените от жалбаподателя В. доказателства, се установява погасяване на кредита за периода м. септември 2008г. до м. април 2009г. чрез удръжки от заплатата му. Счетено е, че приложените със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечения от счетоводната книга на банката не удостоверяват изискуемостта на задължението по договора, а превеждането на сумите оборва становището на банката за предсрочна изискуемост на кредита. Прието е също, че когато от данните по делото се установява, че представените извлечения от сметките не доказват наличието на определени по размер и изискуеми парични задължения, тези извлечения не са годни да послужат като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. С този извод е отхвърлено възражението на банката, че възраженията в частната жалба не са извлечени от акта по чл.417 ГПК, а въз основа на доказателства, които следва да се преценяват в друго производство. Процесуалният въпрос за обхвата на правомощията на въззивния съд в производството по чл.419, ал.1 ГПК е значим за конкретното дело процесуален въпрос. Доколкото института на заповедното производство е сравнително нов, следва да се приеме, че поставеният от жалбоподателя въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба, с която се иска обезсилване на въззивното определение, е основателна. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че съдът е постановил недопустимо определение, тъй като е излезнал извън обхвата на предоставените му от закона правомощия в производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Съгласно чл.419, ал.1 ГПК на обжалване подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно. Не подлежи на обжалване разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, т.е. самото изпълнение и това следва както от граматическото тълкувана на цитираната разпоредба, така и от член 413, ал.1 ГПК. Цитираната норма изключва обжалването на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение/ освен в частта за разноските/. В този случай, защитата на длъжника срещу издадената заповед е чрез подаване на възражение/ чл.415 ГПК/. Подаването на възражение означава оспорване на самото вземане, т.е. на притезанието на взискателя. Затова законът разпорежда заедно с частната жалба да бъде подадено възражение/ чл.419, ал.2 ГПК/. Възразяването срещу вземането е предпоставка да се атакува незабавното изпълнение. Въззивният съд, като е отменил разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е излезнал извън определената му от закона предметна компетентност. Съдът е излезнал и извън предмета на въззивната частна жалба за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист, все основания за обезсилване на определението като недопустимо. По поставения процесуален въпрос дали допустимостта на частната жалба е обусловена от подаването на възражение, жалбоподателят се позовава на определение №208 от 15.04.2009г. по ч.т. дело №181/2009г. на ВКС, ТК, в което е прието, че съгласно чл.419, ал.2 ГПК заедно с частната жалба жалбоподателя трябва да подаде и възражение. Поставеният въпрос е значим, тъй като има отношение към допустимостта на въззивното производство. В конкретния случай обаче въззивната жалба не е недопустима, защото тя съдържа и материалноправните възражения на жалбоподателя срещу издадената в полза на банката заповед за изпълнение. Жалбоподателят е въвел в частната жалба факти за наложен запор върху трудовото му възнаграждение и за извършени преводи за погасяване на кредита на А. М. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. оспорена е както предсрочната изискуемост на кредита, така и размера му. Обстоятелството, че жалбоподателят не е изложил възраженията си срещу вземането на банката в отделен документ, не означава, че няма подадено възражение, по смисъла на чл.419, ал.2 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение ще следва да бъде обезсилено и върнато делото на В. окръжен съд за произнасяне по основателността на въззивната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОБЕЗСИЛВА определение №615 от 31.07.2009г., постановено по ч.гр.дело №525/2009г. на В. окръжен съд, гражданско отделение. Делото да се върне на В. окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба на И. Ц. В.. О. е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: