4 Определение на Върховния касационен съд ІІІ г.о. Стр. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 193 С., 11.04. 2011 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д.N 103 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Алдаруиш срещу определение № 1675 от 29.09.2010 год. по гр.д.№ 1362/2010 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определението на Софийски градски съд от 26.07.2010 г. по гр.д. № 2648/2010 г., с което производството по делото е прекратено, поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 4 ГПК. Поддържа се, че определението е неправилно. Ответникът по частната жалба в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 1675 от 29.09.2010 г. по ч.гр.д. № 1362/2010 г. Софийски апелативен съд е оставил в сила определението на Софийски градски съд от 26.07.2010 г., с което съдът е прекратил производството по гр.д. № 2648/2010 г. и е върнал исковата молба, поради неотстраняване в срок нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 4 ГПК. Подадената от А. Н. Алдаруиш исковата молба е била оставена без движение с указание в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за постоянен и настоящ адрес на ответника, като при поискване да й бъде издадено съдебно удостоверение. Разпореждането й е съобщено лично на 10.06.2010 г. На 17.06.2010 г. жалбоподателката е поискала да й бъде издадено съдебно удостоверение, за да получи сведения за постоянния и настоящия адрес на ответника и удължаване на срока за представяне на удостоверение за същите. С разпореждане от 17.06.2010 г. е разпоредено издаване на съдебно удостоверение и срокът за изпълнение на указанията е удължен с двадесет дни, считано от изтичане на предходния – 17.06.2010 г. на основание чл. 63 ГПК. Съдебното удостоверение е издадено на 22.06.2010 г. Същото е получено от пълномощника на ищцата на 20.07.2010 г. и с молба от 21.07.2010 г. е поискано ново удължаване на срока за снабдяване с удостоверение за постоянния и настоящ адрес на ответника. Молбата е оставена без уважение, като подадена след изтичане на срока по чл. 63, ал.1 ГПК. Тъй като в указания и в продължения срок нередовността не е била отстранена на основание чл. 129, ал. 4 ГПК производството по делото е било прекратено с определение от 26.07.2010 г., оставено в сила с обжалваното определение. В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя процесуалноправният въпрос относно това дали съдът е задължен, когато в срок бъде подадена молба за продължаване на срока за отстраняване на констатирани нередовности по исковата молба и съдът я е уважил, страната да бъде своевременно уведомена за продължаването на срока по чл. 63 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайния извод на съда и има значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В настоящия случай исковата молба е оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщението жалбоподателката да представи доказателства за постоянен и настоящ адрес на ответника, като при необходимост й се издаде съдебно удостоверение. Същата е поискала в срок продължаване на срока. Молбата е уважена с разпореждане от 17.06.2010 г., като срока е удължен с двадесет дни. В случая съдът е предоставил на жалбоподателката срок, като е съобразил обстоятелствата, които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от срока и вида на действието, което същата следва да извърши - представяне на удостоверение за постоянния и настоящ адрес на ответника. Съгласно чл. 63, ал.2 ГПК новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Това означава, че продължаването на срока започва да тече от изтичане на първоначалния срок. Установеното от законодателя правило относно началото на новия срок не налага извод, че за продължаване на срока съдът е задължен да уведоми жалбоподателката. След като новия срок започва да тече от изтичането на първоначалния, това означава, че жалбоподателката сама е длъжна да следи за началото и края на срока, като при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда, за нея съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. В този смисъл е без значение фактът, че издаденото в рамките на продължения срок съдебно удостоверение е получено от пълномощника на жалбоподателката след изтичането му, тъй като съдът няма задължение да уведомява страната както за удължаването на срока, така и за издаването на поисканото от нея съдебно удостоверение. По изложените съображения обжалваното определение, с което е прието, че не следва съдът да уведомява страната за резултата от искането по чл.63, ал.1 ГПК, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1675 от 29.09.2010 год. по гр.д.№ 1362/2010 год. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: