1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42 гр. София, 22.01.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 2769 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 30478 от 16.10.2019 г. на „КНМ Груп“ ЕООД, София, срещу определение № 3563 от 04.10.2019 г. на Варненски окръжен съд по ч.т.д. № 1440/2019 г., с което е потвърдено определение № 9048 от 15.07.2019 г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д.№ 3449/2019 г., с което производството по делото е прекратено поради преценка на съда за недопустимост на иска. В частната касационна жалба жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд бил допуснал съществено нарушение на процедурните правила и основните принципи на гражданския процес, като не е връчил на ищеца възражението на ответника, направено по реда на чл. 133 вр. с чл. 19, ал. 1 ГПК с отговора на исковата молба. Освен това, ищците били лишени от възможността с инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК да обвържат ответника със сила на пресъдено нещо относно валидността на твърдяната арбитражна клауза. Жалбоподателят сочи още, че арбитражната клауза към договора за цесия е недействителна, тъй като била учредена без представителна власт. Подадената искова молба въвеждала неарбитруем спор. Ищците претендирали установяване недействителност на процесния договор за цесия, по силата на който придобили вземане, представляващо прехвърлено по предходен договор за цесия по платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от Е. фактура. Жалбоподателят моли да се отмени определението на Варненски окръжен съд и да се отмени прекратяването на производството по делото като се върне делото за продължаване на производството по него. В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател сочи следните разрешени от Варненски окръжен съд правни въпроси: 1.Арбитруем ли е спор относно вземане, придобито по договор за цесия от цедент, който има качеството потребител по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК, ако цесионерът е търговско дружество и цели установяване нищожност на последваща цесия, по която трето лице претендира да е последващ носител на същото вземане? Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 27 от 20.03.2018 г. по т.д. № 2900/2017 г. на ВКС като по този начин сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Освен това сочи, че ако съдът счете, че не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по така поставения въпрос, то да приеме, че се позовава на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК. 2. Нищожността на договор, в който е включена арбитражна клауза, води ли до нищожност и на арбитражната клауза? Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 40 от 29.06.2017 г. по т.д.№ 2448/2015 г. на ВКС като по този начин формулира основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК . 3.Допустимо ли е в производството по спорно материално право страната да претендира недействителност на арбитражна клауза на различно основание от повдигнатите оспорвания за нищожност на договора, предмет на спора, вкл. чрез инцидентен установителен иск? Счита, че и този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 40 от 29.06.2017 г. по т.д.№ 2448/2015 г. на ВКС, което съставлява основание по чл. 280, ал.1 ,т. 1 от ГПК. 4. Следва ли съдът, след направено възражение на ответника за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, да се произнесе за съществуването и действителността й? Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с определение № 781 от 12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3444/2014 г. на ВКС. В случая, частният жалбоподател се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Касаторът релевира и довод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради очевидната му неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, в редакцията на закона в ДВ бр. 86/2017 г. Ответникът „Интейк“ ЕООД, Варна, оспорва основателността на депозираната частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е изпратен на частния жалбоподател 09.10.2019 г., частната жалба на „КНМ груп“ ЕООД е получена в съда на 16.10.2019 г. Частната жалба е допустима, подадена срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. Пред Районен съд – гр. Варна са предявени при условията на активно субективно съединение на искове иск на „КНМ груп“ ЕООД срещу „Интейк“ ЕООД и иск на „Пи маркет“ ЕООД срещу „Интейк“ ЕООД и евентуално съединени иск за недействителност на договор за цесия от 23.10.2014 г. , иск за установяване, че не е настъпил транслативен ефект по прехвърлителната сделка по договора за цесия от 23.10.2014 г., иск за недействителност поради заобикаляне на закона и накърнение на добрите нрави, иск за установяване, че договорът за цесия е развален извънсъдебно, иск за недействителност поради липса на представителна глас и съгласие между страните, както и искове за нищожност на отделни клаузи. „Интейк“ с оглед обстоятелството, че вече е бил извън патримониума на цедента по тази цесия КНМ, тъй като вече било прехвърлено на 21.10.2014 г. и обособено в правната сфера на друго лице – „Пи маркет“ ЕООД и ако този иск не бъде уважен да се установи, че договорът за цесия е развален извънсъдебно като обосновава правния си интерес от приетото в решение по в.г.д. 2531 /18 , че за разваляне на процесната цесия следвало да има представено съдебно решение. „КНМ Груп“ ЕООД е изложил твърдения в исковата си молба, че няма сключен договор между него и ответника „Интейк“ ЕООД от 23.10.2014 г. Поради това, че лицето, действало по пълномощно на „КНМ Груп“ ЕООД не е било упълномощено да сключва такива сделки и поради това договорът за цесия е недействителен, включително и арбитражната клауза, включена в него. Иска да се установи срещу този ответник – „Интейк“ ЕООД именно недействителността на сключения договор при условията на чл. 40 от ЗЗД, а ако този иск бъде отхвърлен да се установи, че не е настъпил транслативен ефект, а ако не, да се установи, че е налице заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави а ако не да се установи, че е развален извънсъдебно и ако, не, че липсва съгласие. Излага обстоятелства за липса на упълномощаване и за вреда на представлявания. Ответникът „Интейк“ ЕООД направил възражение, че е налице арбитражна клауза в договора за цесия от 23.10.2014 г., съгласно която всички спорове по повод договора, включително породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване както и такива за попълване празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, подлежат на разрешаване от Арбитражен съд [населено място] при Сдружение за правна помощ и медиация (СППМ) съобразно неговия правилник. Към отговора е приложил удостоверение, с което е удостоверено, че при АС гр. Варна е предявен иск от „Интейк“ ЕООД срещу „КНМ Груп“ ЕООД с предмет на иска – с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за сумата 14256,49 лв, 12 660 лв лв платена стойност на потребена електрическа енергия по издадена фактура от „Енерго про продажби“ АД от 19.8.2010 г. на абонат „ЕТ Петър Желев 45“, на основание чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД придобита с договор за цесия от 23.10.2014 г. и сумата 1 546,30 лв, представляваща присъдени разноски по гр.д. 11 312/14 г. В., 21 състав, придобита с договор за цесия от 7.1.2015 г. С определение 04.10.2019 г. по ч.т.д. 1440/19 г., Окръжен съд – [населено място] е потвърдил определението на Варненски районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Въззивният състав е споделил мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на активна легитимация по предявените искове, съответно и интерес от същите, за ищеца „Пи Маркет“ ООД, доколкото същият не е страна по атакувания договор за цесия, а основава правата си на друг договор за цесия от същия праводател - договор от 21.10.2014г. Според въззивния съд, правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от спора и легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, поради това, процесуалната легитимация е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Според окръжния съд, наличието на тази предпоставка обуславя допустимостта на иска, а липсата й - недопустимостта му. Доколкото „Пи Маркет“ ЕООД не е твърдял да е страна, т.е. да е черпил права от договора за прехвърляне на вземане, предмет на предявените кумулативно съединени искове по чл.124 ГПК, според въззивния състав, същият не е легитимирана страна в производството /освен като трето лице помагач/ и производството по предявените от него искове подлежи на прекратяване като недопустимо.В случая частната жалба е подадена само от „КНМ Груп“ ЕООД срещу определението, с което е прекратено производството по предявените от него искове. Въззивният съд, приемайки че е надлежно е заявен отвод за наличие на арбитражна клауза и поради това недопустимо разглеждането от съда на исковете, е споделил и мотивите на Варненски районен съд относно наличието на арбитражна клауза в договора, която прави спора подведомствен на арбитражен, а не на граждански съд В обжалваното въззивно определение е прието, че спорът не попада в обхвата на т.н. неарбитрируеми спорове съгласно чл.19 ГПК; страните не са потребители по смисъла на пар.13 от ЗЗП доколкото са търговци, а също така, че спорът има имуществен характер, като се е позовал на практиката, формирана с решение по т.д. № 2646/2018г. на I ТО на ВКС относно имуществения характер на установителни искове за недействителност на клаузи от договор/. Въззивният съд приема, че по силата на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 ЗМТА произнасянето по действителността на сключено арбитражно споразумение по чл.7, ал.1 ЗМТА, е в компетентността на съда (държавен или арбитражен), който е сезиран с материалноправен спор между страните по арбитражното споразумение. Произнасянето на държавен съд по реда на чл. 8, ал.1, изр. 2 ЗМТА за нищожност на арбитражното споразумение по заявено възражение във висящо производство не представлява процесуална пречка за образуване на арбитражно производство и за постановяване на решение по същото - чл. 8, ал. 2 ЗМТА. Арбитражното решение по недействително арбитражно споразумение би подлежало на отмяна съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА от ВКС. Преценката за действителност или недействителност на арбитражното споразумение, направена при проверка на компетентността на сезирания съд (по възражение по чл.119, ал. 3 във вр. с чл.19 ГПК на държавен съд или при оспорване на споразумението по чл.19 ЗМТА на арбитражен съд), не е обвързваща за арбитражния съд - в първата хипотеза и съответно за държавния съд - във втората хипотеза, в случаите на висящи производства. Прието е, че при прекратяване, недействителност или разваляне на договора, съдържащ арбитражна клауза по начало без значение за действието на арбитражната клауза, тъй като засягат само материалното правоотношение. Конкретно в представения договор в чл. 11 страните са се съгласили, че ще отнесат всички спорове, включително породени и отнасящи се до тълкуване, недействителност, изпълнение, прекратяване на договор , в който е предвидена арбитражна клауза. Въззивният съд е констатирал, като е съобразил чл. 11 от приложения по делото договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД с предмет прехвърляне на вземане в размер на 12 660,19 лв., че страните по него изрично са уговорили, че всички спорове между тях, породени от договора или отнасящи се до него, включително спорове, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд - [населено място] при Сдружение за правна помощ и медиация съобразно неговия правилник. Въззивният съд е приел, че арбитражната клауза е относителна процесуална пречка, за която съдът не следи служебно и като е надлежно направено в случая възражение от ответника, то е прекратил производството по делото. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на частния жалбоподател е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от жалбоподателя въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на определението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от частния жалбоподател с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на определението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При така направените разяснения в настоящия случай следва да се посочи, че предмет на обжалване пред Върховния касационен съд е само прекратяването на производството по частната жалба на „КНМ Груп“ ЕООД. „КНМ Груп“ ЕООД е частен правоприемник на „Пи маркет“ ЕООД за правата, които вторият има към длъжника „Енерго про продажби“ АД и иска да се установи спрямо ответника, че последният няма такива права като предявява така посочените обективно съединени искове. Въззивният съд е възприел възражението на ответника за наличие на арбитражна клауза и е приел, че такава е налице и въпреки твърденията за недействителност на договора, в който се съдържа е приел, че компетентен по тази клауза е Арбитражният съд и е недопустимо разглеждането на исковете, предявени пред Районен съд – [населено място]. По отношение на основанието по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК следва да се отбележи, че в случая не е налице очевидна неправилност. Основанието по чл.280 ал.2 ГПК не е идентично с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при такова нарушение, което може да се констатира само от мотивите на съдебния акт като се установи, че въззивният съд е приложил несъществуващи правни норми от материалния закон или е приложил закона в противния му смисъл. Би могла да се обоснове очевидна неправилност като основание за допускане на решението до касационно обжалване, ако е налице явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не се констатира от мотивите на обжалвания акт или да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице. По отношение на посочения въпрос 1 настоящият съдебен състав намира за невключен в предмета на делото и не е разгледан от въззивния съд. Ищецът макар и да е придобил вземане, което е основано на потребителски договор е сключил договор за цесия с друг търговец и упражнява правата си също срещу търговец. В този смисъл, нито основанието, което сочи за легитимиращо го да предяви иска, нито спорът, който е въвел са свързани с права на потребител. Обект на договора за цесия е вземане, придобито от потребител, но в правоотношението между цедент – ищец и цесионер - ответник, качеството потребител не е елемент от фактическия състав на правоотношението и поради това не е включен в предмета на спора. Допускането до касационно обжалване съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изисква посоченият от касатора правен въпрос да е включен в предмета на делото, да са формирани мотиви от съда и тези мотиви да са обусловили извода му. В случая поради отсъствие на една от предпоставките за посочване на общо основание на правния въпрос, обосноваван от касатора, не могат да се разгледат и сочените допълнителни основания. Посоченото съдебно решение на ВКС по т.д. 2900/17 г. не е с идентичен предмет, по него е разгледан спор за отмяна на арбитражно решение като арбитражната клауза е включена в договор за заем между небанкова финансова институция и физическо лице. Липсва идентичност на разгледаните основания, поради което това решение не може да разкрие основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По отношение на втория посочен от касатора въпрос настоящият съдебен състав намира, че е включен в предмета на делото. Но въззивният съд не се е произнесъл по така формулирания въпрос. Въззивният съд е дал разрешение, че наличието на възражение за наличие на арбитражна клауза, включена в договор, за който е предявен иск за недействителност, не препятства предявяване на иска пред арбитражен съд, който е компетентен да разгледа спора за действителността на арбитражната клауза. Ако арбитражният съд прецени, че такава клауза е действителна и разгледа спора, то защитата на лицата може да се осъществи посредством иск с правно основание чл. 47 от ЗМТА. В случая съдът е съобразил, че ответникът „Интейк“ ЕООД в срока за отговор на основание чл. 131 от ГПК е направил отвод за неподведомственост на спора, сочейки, че е предявил иск пред Арбитражния съд при Сдружение за правна помощ и медиация (СППМ) и представяйки към отговора удостоверение за наличие на висящо дело. Тези данни са му дали основание да приеме, че действителността на арбитражното споразумение може да се прецени от арбитражния съд и при така предявения вече иск, производството по делото, образувано пред съда, следва да се прекрати. В този смисъл съдът не е разгледал действителността на арбитражното споразумение като самостоятелна клауза и не се е произнасял по посочения въпрос. Не е налице соченото от касатора общо основание. Освен това не е налице и допълнително соченото основание. Поради липсата на общо основание за допускане на решението до касационно обжалване не може да се установи и противоречие с разрешението, дадено с решение № 40 от 29.06.2017 г. по т.д. 2448/15 г. на ВКС. Ето защо поставеният от касатора правен въпрос не съставлява основание за допускане на определението до касационно обжалване. По посочения правен въпрос 3, настоящият съдебен състав намира, че е разрешен от въззивния съд. В обжалваното определение се приема, че недействителността на договора, развалянето му или прекратяването му са без значение за арбитражната клауза, тъй като те засягат само действителността на материалното правоотношение, а не и арбитражната клауза. Но този извод не е решаващ за определяне недопустимостта на иска. Въззивният съд е приел, че въпросът с действителността на арбитражната клауза ще се разреши от арбитражния съд, пред който вече има образувано производство. Ето защо не съставлява общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Посоченият правен въпрос 4 е разрешен от въззивния съд. С въвеждането в срока по чл. 131 от ГПК на възражение за наличие на арбитражна клауза по сключения между страните договор и със становището на ищеца – частен жалбоподател по нея е включен в предмета на делото въпросът за действителността на арбитражната клауза. Въззивният съд е разрешил този процесуалноправен въпрос, приемайки че при отнасяне на спора между страните за неизпълнение на задължението по договор от 23.10.2014 г. пред Арбитражния съд – В. при СППМ, по действителността на клаузата ще се произнесе този съд и че релевираният отвод за неподведомственост следва да се уважи. В този смисъл въпросът представлява общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Следва да се приеме, че и релевираната практика на Върховния касационен съд действително разрешава посочения от касатора въпрос и съставлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В посоченото решение № 40 от 29.6.2017 г. по т.д. 2448/15 г. е прието, че „По силата на разпоредбите на чл.8, ал. 1 и чл. 19, ал.1 ЗМТА произнасянето по действителността, съответно недействителността на сключено арбитражно споразумение по чл.7, ал.1 ЗМТА, е в компетентността на съда (държавен или арбитражен), който е сезиран с материалноправен спор между страните по арбитражното споразумение. Произнасянето на държавен съд по реда на чл.8, ал.1, изр.2 ЗМТА за нищожност на арбитражното споразумение по заявено възражение във висящо производство не представлява процесуална пречка за образуване на арбитражно производство и за постановяване на решение по същото – чл.8, ал.2 ЗМТА. Арбитражното решение по недействително арбитражно споразумение би подлежало на отмяна съгласно чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. В този смисъл преценката за действителност или недействителност на арбитражното споразумение, направена при проверка на компетентността на сезирания съд (по възражение по чл.119, ал.3 във вр. с чл.19 ГПК на държавен съд или при оспорване на споразумението по чл.19 ЗМТА на арбитражен съд), не е обвързваща за арбитражния съд – в първата хипотези и съответно за държавния съд – във втората хипотеза, в случаите на висящи производства. Колизията в уредената компетентност на държавния и на арбитражния съд относно произнасянето по недействителността на арбитражното споразумение е разрешена в чл.VІ, ал.3 на Европейска конвенция за външнотърговски арбитраж, която е ратифицирана от Република България и намира приложение за арбитражните споразумения между физически или юридически лица, които в момента на сключването на споразумението имат постоянно местопребиваване или съответно седалище в различни договарящи държави. Според правилото на конвенцията, ако по молба на една от страните е било образувано арбитражно производство, съдилищата на договарящите държави, пред които след това е предявен иск по същия спор и между същите страни или иск за установяване, че арбитражното споразумение не съществува, или е нищожно, или е изгубило силата си, трябва да спрат производството си по този иск, докато арбитражът не се произнесе по съществото на делото, освен ако има сериозни съображения за противното“. С оглед установяване на противоречие между разрешения от въззивния съд въпрос с посоченото решение на Върховния касационен съд ще следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед разяснението на колизията между арбитражното производство и образуваното производство пред съда по реда на ГПК, ще следва да се приеме, че при вече образувано арбитражно производство, компетентността да прецени действителността на арбитражната клауза е на арбитражния съд. При образувано дело по реда на ГПК относно действителността на договора, съдът следва да спре производството пред него на основание чл. 229, т. 7 ГПК вр. чл. 46, ал. 2 от ЗНА, вр. чл. VI, ал. 3 от Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж, с оглед защита интересите на страната с оглед последиците от предявяване на иска, като например погасителна давност. Прекратяването на производството, както е приел в нарушение на посоченото правило, би накърнило правата на ищеца. Едва след постановяване решението на Арбитражния съд и при евентуално производство по чл. 47 от ЗМТА, съдът отново може да прецени предпоставките за допустимост на иска. Предвид даденото разрешение от Върховния касационен съд ще следва да се приеме следното в случая: при направения отвод за наличие на арбитражна клауза, въведено в срок и при оспорването й от ищеца като недействителна, при наличие на висящ процес пред Арбитражния съд при СППМ [населено място], с предмет вземане, основано на договора за цесия от 23.10.2014 г., образуван от ответника преди образуване на исковото производство пред съда с предмет действителността на този договор, в компетентността на арбитражния съд е произнасяйки се по спора да прецени дали арбитражната клауза е действителна. В случая въззивният съд е следвало да приеме, че при така предявеният пред Арбитражния съд иск компетентен да се произнесе по действителността на споразумението за арбитраж е Арбитражният съд. Следвало е да се извърши преценка има ли постановено решение от Арбитражния съд, което ще установи произнасянето на Арбитражния съд по спора между страните, т.е. наличие на действителна арбитражна клауза. Доколкото в случая този факт все още не е установен, при въведено оспорване на действителността на тази клауза въззивният съд е следвало да изчака произнасянето на Арбитражния съд като спре производството по делото на основание чл. 229, т. 7 от ГПК, след което да се произнесе по допустимостта на исковете. По изложените съображения ще следва да се допусне до касационно обжалване определението на Окръжен съд [населено място], както и на потвърденото с него определение на Районен съд – [населено място] и да се отмени . Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3563 от 04.10.2019 г. по ч.т.д. 1440/19 г., Окръжен съд [населено място], на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. ОТМЕНЯ определение № 3563 от 4.10.2010 г. на Окръжен съд – гр. Варна и потвърденото с него определение от 15.07.2019 г. по гр.д. 3449/19 г. по описа на Районен съд – гр. Варана в частта, с която е прекратено производството по отношение на „КНМ Груп“ ЕООД и ВРЪЩА делото за продължаване на производството съобразно указанията в настоящето определение в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: