Р Е Ш Е Н И Е № 412 гр. София, 28.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1317/2015 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 306/2015 г. по описа на ОС – Бургас, отмяна на постановеното по него определение № 131 от 22.06.2015 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В искането на главния прокурор са релевирани твърдения за допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, представляващи основания за възобновяване на делото и новото му разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Осъдените лица Н. Б., З. Г. и Т. Ч. и служебно назначените защитници на осъдените Г. и Ч. адв. С. Г. и адв. С. С. считат искането на главния прокурор за основателно и молят да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение № 131 от 22.06.2015 г. по НОХД № 306/2015 г. Бургаският окръжен съд е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумения за решаване на делото между прокурор от окръжна прокуратура – Бургас и защитниците на подсъдимите Н. Р. Б., З. Г. Г. и Т. М. Ч., с които подсъдимите са се признали за виновни, както следва: - подсъдимият Б. – за извършено в периода 22.08.2014 г. – 25.08.2014 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се е съгласил да изтърпи наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС; - подсъдимият Г. – за извършено в периода 22.08.2014 г. – 25.08.2014 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание две години лишаване от свобода, както и за извършено на 26.08.2014 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС; - подсъдимият Ч. – за извършено в периода 22.08.2014 г. – 25.08.2014 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, както и за извършено на 22.08.2014 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. (С определение по НЧД № 667/2015 г. по описа на ОС – Бургас по отношение на подсъдимия Ч. на основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието четири месеца лишаване от свобода по НОХД № 3195/2013 г. на РС – Бургас). На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимите Б., Г. и Ч. са били задържани, а направените по делото разноски са възложени в тяхна тежест. С оглед одобреното споразумение на основание чл. 24, ал. 3 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по делото. Искането на главния прокурор е допустимо, а разгледано по същество е основателно. 1. Разглежданите споразумения са одобрени в нарушение на чл. 381, ал. 3 от НПК, която разпоредба императивно изисква възстановяване или обезпечаване на причинените с престъплението имуществени вреди. Обезщетяването им е абсолютна предпоставка за решаване на делото със споразумение. Възстановяване на имуществените вреди е налице, когато противозаконно отнетите вещи бъдат върнати или заместени (чрез внасяне на други вещи от същия вид, качество и количество или на равностойността им). Предвидената компенсаторна защита на правата и интересите на пострадалото лице обхваща пълна репарация на всички причинени имуществени вреди. Частичното им възстановяване или обезпечаване не дава основание за провеждане на процедура по Гл. двадесет и девета от НПК. В разглеждания случай имуществените вреди от извършеното и от тримата осъдени Б., Г. и Ч. в периода 22.08.2014 г. – 25.08.2014 г. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК не са изцяло компенсирани. В продължаваната им престъпната дейност е включено извършено на 22.08.2014 г. деяние (отразено в пунктове 2.2. от внесения обвинителен акт и споразуменията), при което от пострадалата В. И. е бил отнет мобилен телефон м. „А.”, оценен на стойност 30 лева. По отношение на тази вещ по делото липсват данни да е била върната, заместена или обезпечена. 2. Споразуменията по отношение на осъдените Н. Б. и З. Г. са одобрени в нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като неправилно е постановено определените им наказания лишаване от свобода да бъдат изтърпени при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Към момента на постановяване на атакуваното определение наказателният статус на осъдените Б. и Г. обуславя хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС за настаняване в затворнически общежития от открит тип, при която е следвало да се определи първоначален общ режим на изтърпяване съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС предпоставките за настаняване на осъден в затвор, респ. в затворническо общежитие от закрит тип, са: той да е рецидивист или да не са налице условия по чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС за настаняването му в затворническо общежитие от открит тип. Спрямо осъдените Б. и Г. не са налице основанията по чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, защото не са рецидивисти по смисъла на § 3, ал. 1 от ДР ЗИНЗС, а спрямо тях са налице условията, посочени в чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Те имат качеството на лица, осъдени за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления. От приложените справки за съдимост се установява, че с одобрено споразумение по НОХД № 4857/2013 г. по описа на Бургаския районен съд Б. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е било наложено наказание обществено порицание, а Г. е неосъждан. Размерът на определените им по НОХД № 306/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд наказания – една година лишаване от свобода (по отношение на Н. Б.) и две години лишаване от свобода по реда на чл. 23, ал. 1 от НК (по отношение на З. Г.) – не надхвърля визирания в нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС максимум от 5 години лишаване от свобода за умишлени престъпления. Поради това наложените им наказания подлежат на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип при общ режим на основание чл. 59, ал. 1 вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. 3. Основателно е и залегналото в искането на главния прокурор твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до сериозно ограничаване на процесуалните права на осъдения Т. Ч.. С одобреното по отношение на него споразумение той е санкциониран с определено по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание за реална съвкупност от престъпления – по чл. 199, ал. 1, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК. Страните незаконосъобразно в процесуален план са се съгласили подсъдимият Ч. да бъде признат за виновен и в извършването на включеното в съвкупността престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК, за което да понесе наказание лишаване от свобода за срок от една година. Наказателното производство за това престъпление е било образувано и проведено в нарушение на чл. 23, чл. 191, чл. 247, ал. 1 от НПК, защото съгласно чл. 161, ал. 1 от НК то се преследва по тъжба на пострадалия. По делото липсват каквито и да е данни за наличие на предпоставките на чл. 49, ал. 1 и чл. 50 от НПК за интервенция на прокурора при образуването, респ. продължаването на разглеждането на делото по общия ред по отношение на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НПК срещу личността на пострадалата С. Б., като в тази насока липсва и съответно произнасяне на прокурора. 4. Съдът не е констатирал наличието на посочените нарушения на материалния и процесуалния закони във внесените споразумения по отношение на осъдените Б., Г. и Ч., а в разрез със задълженията си по чл. 382, ал. 5, респ. ал. 8, от НПК ги е одобрил с атакуваното определение, без да предложи съответните промени и/или да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, в случай че не бъдат приети. Изложените съображения обуславят извод за наличието на основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което НОХД № 306/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд следва да бъде възобновено, постановеното на основание чл. 382, ал. 7 от НПК определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 306/2015 г. по описа на ОС – Бургас. ОТМЕНЯ определение № 131`от 22.06.2015 г., постановено по НОХД № 306/2015 г. по описа на ОС – Бургас, с което са били одобрени споразуменията за решаване на делото между прокурор от ОС – Бургас и защитниците на подсъдимите Н. Р. Б., З. Г. Г. и Т. М. Ч. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Бургас от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.