3 Определение на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 07.07.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1384 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Х. Ц. Я. срещу Решение от 08.11.2012 год. по гр.д.№ 10093/2012 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 04.05.2012 год. по гр.д.№ 21308/2011 год. на Софийския районен съд. С него е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на Х. Я. срещу Б. П. Д. за установяване съществуването на задължение в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва, за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че неправилно въззивния съд е разпределил доказателствената тежест и е въвел нему задължение за установяване наличието на каузално правоотношение и изпълнението по него. Има искане за присъждане на разноски по представен списък по чл.80 ГПК. С разд.ІІ на представения по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, писмен отговор и в съдебно заседание, ответникът по касация Х. Ц. Я., чрез процесуалния си представител е посочил, че счита касационната жалба за неоснователна. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Противоречие с т.17 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС при произнасянето по въпроса за доказателствената тежест в производството по чл.422 ГПК и по-конкретно, дали при въведено от ответника твърдение за липса на каузално правоотношение, следва ищецът да доказва наличието на такова. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.290 ал.2 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е от Х. Ц. Я. по реда на чл.422 ГПК иск срещу Б. П. Д. за установяване съществуването на задължение в размер на 20000 лв. Б. Д. има качеството на издател на запис на заповед за посочената по-горе сума в полза на Х. Я.. Няма спор, че менителничното задължение не е било погасено, поради което по реда на чл.417 т.9 ГПК поемателят се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Д. е депозирал възражение по чл.414 ГПК, поради което Я. е предявил иск за установяване съществуването на вземането, позовавайки се в исковата молба единствено на абстрактната сделка. В отговора по чл.131 ГПК Б. П. Д. е подържал тезата, че записът на заповед, като материализиращ абстрактна сделка е унищожаем, тъй като е издаден при порок на волята на издателя – предпоставките на чл.29 ЗЗД и чл.30 ЗЗД. Последователно подържаната теза на Х. Я. е била, че менителничният ефект е действителен, като абстрактна сделка, а твърденията за наличието на измама и принуда при издаването му – несъстоятелни. Съдилищата са приели, че ищецът е този, който трябва да установи и докаже наличието на каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед, поради което първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а въззивния е потвърдил решението му. По поставения правен въпрос: С т.17 на ТР № 4/2013 год. при произнасяне по въпроса “Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед”, ОСГТК на ВКС приема, предметът на делото по този иск, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случай, че поемателят се позове на наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, но по правилото на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, фактите и обстоятелствата по него ще следва да установи той. По същество: Съобразно постановките на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС за разпределяне на доказателствената тежест, интерес за установяване наличието на каузална сделка и порок на волята при сключването и, респ. наличието на такъв порок при сключването на абстрактната сделка, има страната, която черпи права от оспорването на сделката/сделките. В случая, това е ответникът Б. Д.. В първоинстанционното производство той е направил искане за събиране на гласни доказателства, което е било оставено без уважение, поради неправилната преценка на СРС за предмета на спора по чл.422 ГПК, която е разяснена с Тълкувателното решение. Поради отхвърлянето на иска, за ответника Д. не е съществувал процесуален интерес и възможност за ново искане за събиране на доказателства, съобразно тезата си пред въззивната инстанция. Поради неправилно прилагане на процесуалния закон, не са събрани релевантни за спора доказателства. Това налага касиране на въззивното решение при хипотезата на чл.293 ал.3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия по чл.266 ал.3 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК, съставът на СГС ще следва да се произнесе и по разноските за настоящето производство. Водим горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение от 08.11.2012 год. по гр.д.№ 10093/2012 год. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.