Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
София, 23.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2537 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 968 от 22.07.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № V-186 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 2178/2012 г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е определен режим на лични контакти между бащата Е. С. Д. и малолетните деца М., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] , както и в частта, с която бащата Е. С. Д. е осъден да заплаща по 100 лева месечна издръжка за детето Т. Е. Д. и по 150 лева за детето М. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 59, ал. 2 и ал. 3 СК, а именно кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между децата и родителя, който не упражнява родителските права, както и при определяне на дължимата за децата месечна издръжка.
Съгласно т. ІV от Постановление от № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, а определените с решението на съда мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите.
В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените марки трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на децата.
Когато родителите живеят в различни населени места, при определяне режима на лични контакти, съдът следва да преценява и как би се отразило на здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. В този случай режима на лични контакти следва да бъде определен като се отчита и възрастта на детето, разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на населеното място.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. Нужната цялостна издръжка на децата се определя така, че да се задоволят потребностите им по начин, както биха били задоволени ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-голям размер издръжка, която се определя и съобразно действителните нужди на децата така, че да може да бъде разходвана за цели, присъщи за предназначението и.
С обжалваното решение № V-186 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 2178/2012 г. на Бургаски окръжен съд, на основание чл. 59, ал. 2 и ал. 3 СК, съдът е постановил след развода между страните по делото, родителските права върху децата М., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] да бъдат упражнявани от майката, като е постановено децата да живеят при нея. Определен е режим на лични контакти с бащата, който да ги взема при себе си всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и 45 дни през лятото по време, когато майката не ползва платения ги годишен отпуск, като бащата е осъден да заплаща по 100 лева месечна издръжка за детето Т. Е. Д. и по 150 лева за детето М. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката. В решението е прието, че и двамата родители притежават нужните качества да отглеждат и възпитават децата си, разполагайки с добри финансови възможности и битови условия; че поведението на бащата към децата му бележи по-голяма острота,склонност към вземане на безапелативни решения и стремеж към налагане, вкл. манипулативно, тъй като травмата от развода оказва негативно влияние върху цялостното му поведение; че бащата все още не притежава необходимото емоционално равновесие, за да създаде на синовете си нужните за възрастта им усещане за сигурност и спокойствие; че децата са привързани към двамата родители, но с оглед ниската им възраст (на три и шест години) са силно зависими от непосредствена грижа на майката, която играе съществена роля за правилното им отглеждане и психическо развитие, поради което децата следва да живеят при майката в [населено място], която да упражнява родителските права. Същевременно е прието, че за да не се прекъсва добрата емоционална връзка с бащата, следва да бъде определен разширен режим на свиждане с предоставяне на възможност децата да бъдат вземани от него и да прекарват времето си по местоживеенето му в [населено място] три пъти в месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя. При доказателства за доходи на бащата над 2000 лева месечно и на майката около 1000 лева, в решението е прието, че за детето М. е необходима месечна издръжка в размер на 220 лева, от които бащата за заплаща 150 лева, а за детето Т. издръжка в размер на 150 лева месечно, от които бащата за заплаща 100 лева, като разликата се поеме от майката, която ще упражнява и личната грижа по отглеждането и възпитанието им.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от А. А. И. се поддържа, че съдът е определил режима на лични контакти без да съобрази възрастта на децата и различното местоживеене на родителите. Изложени са доводи срещу размера на присъдената издръжка, който е необосновано занижен с оглед нуждите на децата и възможностите на ответника.
Ответникът по касационната жалба Е. С. Д. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Въззивният съд е формирал правилен извод, че личните контакти следва да бъдат определени така, че да не се прекъсва добрата емоционална връзка между бащата и момчетата, която връзка е необходима за правилното им развитие и възпитание. В нарушение на ППВС № 1 от 1974 г. обаче, при определяне режима на лични контакти съдът не е разгледал съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай – не е преценил, че децата М. и Т. са в една относително ниска възраст; че майката, която упражнява родителските права има постоянно местоживеене в [населено място], а бащата в [населено място] - на разстояние над 110 км., през което децата ще трябва да бъдат придвижвани три пъти всеки месец, т.е. двукратно ще пътуват разстоянието между двата града през времето от 10 часа в събота до 18 часа в неделя.
Възможността за по-продължителен контакт с бащата не трябва да е за сметка на здравето и удобството на децата, нито да ги лишава от достатъчно време с майката през свободното и време в почивните дни. Режима за лични контакти с бащата трябва да бъде съобразен като продължителност на времето за контакт, а не като честота на контактите за по-ограничено време – бащата, вземайки децата си с преспиване трябва да премине с тях двукратно разстоянието от [населено място] до [населено място], поради което трябва да разполага с повече време за общуване в рамките на двата почивни дни, каквото време трябва да бъде предоставено и на майката извън времето, в което полага непосредствените ежедневни грижи през делничните дни на седмицата.
Основателни са и касационните оплаквания относно размера на присъдената издръжка, дължима от бащата. При доходи на родителите - на бащата над 2000 лева месечно и на майката около 1000 лева, определената цялостна издръжка за детето М. в размер на 220 лева и от 150 лева за детето Т. е явно занижена и не би задоволявала нуждите на децата по начин, както тези нужди биха били задоволени ако родителите не бяха разделени, т.е. би създала допълнителни затруднения в бита им, извън проблемите от раздялата на родителите им. С оглед нуждите на децата, съобразно възрастта им и доходите на родителите, цялостната издръжка за детето М. следва да бъде определена в размер на 350 лева, от които бащата да заплаща 250 лева, а за детето Т. в размер на 280 лева, от които бащата да заплаща по 180 лева месечно, като разликата се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което да се определи режим на лични контакти между бащата и децата му М. и Т. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, десет дни през зимната ваканция на децата, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Решението следва да бъде отменено и в частта му досежно присъдената издръжка за малолетните деца, като бащата бъде осъден да заплаща ежемесечно издръжка в посочения по-горе размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в настоящата инстанция в размер на 760 лева, от които 160 лева държавни такси и 600 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 29.01.2013 г. с адвокат Н. К. от Бургаска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № V-186 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 2178/2012 г. на Бургаски окръжен съд в частта му, с която е определен режим на лични контакти между бащата Е. С. Д. и малолетните деца М., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] , както и в частта, с която бащата Е. С. Д. е осъден да заплаща по 100 лева месечна издръжка за детето Т. Е. Д. и по 150 лева за детето М. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Е. С. Д. и малолетните деца М., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, десет дни през зимната ваканция на децата, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА Е. С. Д. от [населено място] с Е. [ЕГН] да заплаща на малолетното си дете М. Е. Д., родено на 01.11.2006 г. месечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева чрез неговата майка и законен представител А. А. И., считано от 04.06.2012 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване и на малолетното дете Т., [дата на раждане] месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева чрез неговата майка и законен представител А. А. И., считано от 04.06.2012 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА Е. С. Д. от [населено място] с Е. [ЕГН] да заплати на Д. по сметка на Върховен касационен съд сумата 259,20 лева и на А. А. И. от [населено място] с Е. [ЕГН] сумата 760 (седемстотин и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |