4 Р Е Ш Е Н И Е № 7 Гр.София, 01.02.2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1130 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [населено място] срещу решение № 34/19.07.2011г., постановено по в.т.д.№ 242/11г. от Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 180/21.02.2011г. по гр.д.№ 3603/10г. на Старозагорския районен съд за отмяна на основание чл.58, ал.1 ЗК, по иска на К. Г. К., на решенията на Общото събрание на от 30.04.2010г., с които е прекратена дейността, кооперацията е обявена в ликвидация, назначен е ликвидатор и е определен срок на ликвидацията. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът К. Г. К., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска не е присъствал на Общото събрание на 30.04.2010г., а исковата молба е подадена на 28.06.2010г., поради което е спазен тримесечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл.58, ал.5 ЗК. Изложени са съображения за допуснати нарушения по свикването и провеждането на заседанието на Общото събрание, поради което атакуваните решения са отменени. С определение № 644/04.10.2012г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Дали член – кооператор, който не е присъствал на ОС е обвързан с доказване на твърдяния от него момент на узнаване за решенията и съответно изтичането на 14-дневния срок за предявяване на иска по чл.58, ал.1 ЗК от този момент ли тече или е достатъчно искът да бъде предявен в общия 3-месечен преклузивен срок? Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно разпоредбите на чл.58, ал.3 и ал.5 ЗК искът за отмяна на решенията на Общото събрание може да се предяви от член-кооператорът в двуседмичен срок от деня на решението, а ако кооператорът не е присъствал при решаването – от деня на узнаването или уведомяването му, като във всеки отделен случай искът може да се предяви не по-късно от 3 месеца от приемане на решението. Тълкуването на нормата налага следните изводи: Ако членът на кооперацията е присъствал на събранието, двуседмичният срок тече от датата на решението, като същият изтича винаги в рамките на общия тримесечен срок. Ако членът на кооперацията не е присъствал на събранието, двуседмичният срок тече от узнаването или уведомяването, но следва да изтича в рамките на тримесечния срок. Ако двуседмичният срок от узнаването изтича след изтичането на тримесечния срок, искът е недопустим. Срокът е преклузивен и съдът, разглеждащ иска по чл.58, ал.1 ЗК, следи служебно за спазването му. В хипотезата на предявен иск от член, който е присъствал на събранието, проверка на съда се ограничава само до изчисляване на срока, считано от датата на събранието до датата на предявяване на иска. При твърдение в исковата молба, че ищецът не е присъствал на събранието и сочи дата на узнаване, фактите относно узнаването и момента на узнаване подлежат на доказване от ищеца. Възможно е моментът на узнаването да е свързан с факт, изразяващ се във възприемане от ищеца на други факти и обстоятелства, като съдът би могъл да обоснове извод за допустимост на иска и чрез доказването на момента на узнаване чрез косвени доказателства – чрез приемането за установени на факти, които макар и да не са доказани с преки доказателства, по съвкупност с други факти и обстоятелства, установяват твърдяния факт. При твърдение за момент на узнаване чрез справка в търговския регистър, твърдяният момент на узнаване може да се съпостави с датата на вписване. Фактът на извършено вписване, съпоставен с твърдяния момент на узнаването на вписването, би могъл да обоснове извод за доказаност на момента на узнаване, като пълното доказване на последния факт не е осъществено с преки доказателства. По допустимостта на иска ответникът би могъл да въведе възражения, като посочи различен момент на узнаване за решението от ищеца. Доказването на този момент е в тежест на ответника. С ангажирането на доказателствени средства ответникът следва не само да опровергае твърденията на ищеца като създаде вероятност за недоказаност на сочения момент на узнаване, но и да проведе пълно доказване чрез преки доказателства на момент на узнаване, който съпоставен с датата на исковата молба, има за последица недопустимост на иска, поради изтичането на двуседмичния срок от узнаване на атакуваното решение от ищеца. По тези съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС отговаря в следния смисъл: Член – кооператорът, който не е присъствал на Общото събрание на кооперацията, е обвързан с доказване на твърдяния от него момент на узнаване за решенията и съответно двуседмичният срок по чл.58, ал.3 ЗК за предявяване на иска по чл.58, ал.1 ЗК тече от този момент, като срокът следва да изтича до изтичането на общия 3-месечен преклузивен срок. По същество на касационната жалба. В исковата молба ищецът К. К. е твърдял, че не е присъствал на Общото събрание на 30.04.2010г., а е узнал за решенията след справка в търговския регистър на 23.06.2010г. Вписването на атакуваните решения е извършено на 18.06.2010г., а исковата молба по чл.58, ал.1 ЗК е постъпила в съда на 28.06.2010г. С оглед на твърдението за момента на узнаване, съпоставено с датата на вписване на решенията в търговския регистър при първоначална служебна проверка на съда, е спазен преклузивният двуседмичен срок, считано от узнаването, както и искът е предявен в рамките на общия тримесечен срок, поради което е допустим. Ответникът по иска не е въвел възражение за недопустимост на иска поради неспазване на преклузивния срок по чл.58, ал.1 ЗК с отговора на исковата молба. Това възражение е заявено за първи път във въззивната жалба и е поискано събирането на доказателства. Въззивникът не е посочил факти, които да обосноват наличието на предпоставките по чл.266, ал.2, т.1 ГПК, както и не е конкретизирал твърдението си за момент на узнаване, различен от твърдяния от ищеца. Позоваването е общо - че узнаването е няколко дни след събранието от член- кооператори, присъствали на събранието, но без посочване на техните имена, поради което не може да се приеме, че е въведено твърдение за нови конкретни обстоятелства, които ответникът по иска не е могъл да узнае и да посочи при първоинстанционното разглеждане на делото. По тези съображения е неоснователно касационното основание за отмяна въззивното решение по чл.281, ал.3, пр.2 ГПК. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото по представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 34/19.07.2011г., постановено по в.т.д.№ 242/11г. от Старозагорския окръжен съд. ОСЪЖДА , [населено място], [улица]27да заплати на К. Г. К., [населено място], [улица], ет.5, офис 14, сумата от 100 лв. /Сто лв./ - разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.