2 Р Е Ш Е Н И Е № 82 София 01.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря А. Иванова изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 6873/2014 година. Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Мюсюлманско изповедание, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], касационна жалба против решение от 19. 06. 2014 г. по в. гр. д. № 3426/2013 г. на Варненския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му без обсъждане и съвкупна преценка на всички събрани по делото относими към спора доказателства и в нарушение на материални законови разпоредби, касаещи института на придобивната давност и прекъсването й – чл.чл. 79, ал. 1 ЗС, чл. 84 ЗС, чл. 116, б.”а” и б.”б” ЗЗД. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения от Мюсюлманско изповедание против С. И. С. и Теодора Р. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ответниците по касационната жалба С. И. С. и Теодора Р. С. изразяват становище за правилност на въззивното решение и постановяването му в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Искат потвърждаването му. С определение № 96 от 17. 02. 2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, прие следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението: Предявяването на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен давностен срок обективира признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността му да придобие собствеността преди изтичане на придобивния давностен срок на деривативно основание. Това признание не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б.”а” ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС, тъй като нито изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на фактическата власт върху същата. Съзнанието на владелеца, че преди изтичане на придобивния давностен срок не може да стане собственик и изразената от същия воля да придобие собствеността в момент предхождащ изтичане на давностния срок на производно основание /сделка/ не изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като върху своя и за себе си. За да се прекъсне придобивна давност на основание чл. 116, б.”а” ЗЗД, следва упражняващият фактическа власт върху вещта да признае, че не е имал намерение за своене, тоест, че е бил държател, а не владелец на същата. При този отговор на въпроса, настоящият състав споделя становището в решение № 578 от 8. 09. 2010 г. по гр. д. № 1188/2009 г. на ВКС, І г.о., според което предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б.”а” ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба: С обжалваното решение окръжният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от Мюсюлманско изповедание против С. И. С. и Теодора Р. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], представляващ дворно място нанесено като поземлен имот с идентификатор 10135.1506.930, ведно с построената в него сграда с идентификатор 10135.1506.930.1. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че Мюсюлманско изповедание не е придобило собствеността върху процесния имот и сграда на сочените в исковата молба основания /изтекла към 1993 г. придобивна давност в полза на Мюсюлманско настоятелство [населено място] и снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 41/21. 07. 1993 г., последващо изгубване правосубектността на Мюсюлманско настоятелство – В. и преминаване на имуществото му към правоприемника Мюсюлманско изповедание/, тъй като правото на собственост е придобито от ответниците по иска по давност, чрез упражнявано от 11. 11. 1996 г. /сключване на предварителен договор за покупко-продажба на имота с Мюсюлманско настоятелство – В./ до 11. 11. 2006 г. /изтичане на 10 годишния придобивен давностен срок/ владение, продължило и след това, включително и към предявяване на иска на 23. 01. 2007 г. Приел е, че придобивната давност не е прекъсната на осн. чл. 116, б „б” ЗЗД, с предявяване и уважаване на иска на Мюсюлманско изповедание срещу ответниците с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 16. 01. 1997 г., сключен между Мюсюлманско джамийско настоятелство – В. и С. С., с нотариален акт № 82/1997 г., тъй като искът за установяване нищожността на сделката не е бил съединен с установителен или осъдителен иск за собственост. Приел е, че придобивната давност на ответниците не е прекъсната и на осн. чл. 116, б.”а” ЗЗД, с предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от С. С. и Теодора С. против Мюсюлманско изповедание, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на имота от 11. 11. 1996 г. Решението е правилно. Неоснователен е доводът за постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 116, б.”а” ЗЗД. С оглед дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд, че придобивната давност на ответниците не е прекъсната на осн. чл. 116, б.”а” ЗЗД, с предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от С. С. и Теодора С. против Мюсюлманско изповедание, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на имота от 11. 11. 1996г. Действително, подаването на исковата молба е израз на съзнанието на владелците, че към предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не са придобили собствеността върху имота, както и на волята им това да стане в момент предхождащ изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, на производно основание. Това изявление, обаче, нито признава липса на намерение за своене преди предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, нито изключва намерението за продължаващо след предявяване на иска своене на имота и за упражняване на фактическа власт за себе си, поради което и няма за последица прекъсване на придобивната давност на осн. чл. 116, б.”а” ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС. Неоснователен е доводът за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, при необсъждане показанията на св. Р., установяващи, че през лятото на 2006 г. ответникът С. изявил желание пред представители на ищеца за повторно изкупуване на имота. Обсъждането на гласните доказателства в тази им част не би повлияло на извода за придобиване на имота от ответниците по давност. След като предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика не прекъсва придобивната давност на осн. чл. 116, б.”а” ГПК, то и изразеното от владелеца пред собственика желание за купуване на имота преди изтичане на придобивния давностен срок не би могло да прекъсне придобивната давност на посоченото основание. Тоест, дори да е допуснато соченото от касатора нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, то не е повлияло на правилността на решението. Неоснователен е доводът за неправилност на решението поради противоречието му с чл. 116, б.”б” ЗЗД. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че уваженият иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за установяване нищожността на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, сключен между Мюсюлманско джамийско настоятелство – В. и С. С., с нотариален акт № 82/1997 г., не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б.”б” ГПК. Течението на придобивната давност на посоченото основание не се прекъсва, ако собственикът предяви срещу владелеца само иск за недействителност на сделката, на която владелецът основава владението си, без да го съедини с иск за предаване на вещта или за установяване на правото си на собственост. Като правилно, въззивното решение следва да бъде потвърдено. Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция и няма данни да са направили такива. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 945 от 19. 06. 2014 г. по в. гр. д. № 3426/2013 г. на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.