О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 441 гр. София, 19.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1468 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 160238 от 30.12.2019 г., подадена от Т. А. М., Р. С. М., М. К. К., М. К. К. и А. М. Б. чрез адвокат Н. П. от САК против решение № 7950 от 22.11.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 17291/2018 г. по описа на СГС, ІІ „г” възз.състав. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Ответниците по касация И. М. Я. и П. Ц. Я. са депозирали отговор срещу касационната жалба чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адвокат М. М. от САК, като възразяват срещу допускане на обжалването. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 178748 от 24.07.2017 г. по гр.д.№ 54324/2010 г. на СРС, 50 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т. А. М., Р. С. М., М. К. К., М. К. К. и А. М. Б. срещу И. М. Я. и П. Ц. Я. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно апартамент с площ 55 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] – вътрешна част, описан чрез граници и съставящи го помещения, част от сградата, построена в УПИ ** по плана на [населено място], м. „Ц.”. Произнасяйки се по въззивната жалба на ищците, СГС е изложил, че първоинстанционното решение е процесуално допустимо, доколкото изявлението на ищците, че не поддържат претенцията по чл. 108 ЗС, а само искане за отменяване на съставения в полза на И. М. Я. и П. Ц. Я. констативен нотариален акт от 17.03.2005 г. не представлява оттегляне или отказ от иска и не десезира съда с произнасяне по съществото на спора. Произнасяйки се по правилността на първоинстанционното решение, СГС е констатирал, че въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания, поради което дължимата проверка се свежда до правилното приложение на императивните материалноправни норми. При липса на допуснати в тази връзка нарушения, въззивният съд е приел, че актът на СРС следва да бъде потвърден. Отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС изключва възможността за отменяване на съставения в полза на Я. констативен нотариален акт от 2005 г., доколкото това би било последица само при уважен иск за собственост. В изложението на касационните основания са поставени въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторите си позовават и на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК, а с касационната жалба поддържат, че въззивното решение е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Текстът вменява служебното извършване на проверка за евентуално наличие на такива пороци преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, в производството пред първоинстанционния съд ищците (сега – касатори) са направили изявление, че не поддържат иска по чл. 108 ЗС, а само искане за отменяване на констативен нотариален акт, легитимиращ ответниците като собственици на процесния недвижим имот. Така направеното изявление внася съмнение относно обхвата и естеството на търсената защита, което не е отстранено от съда при условията на чл. 145, ал. 2 ГПК. Заетата пред РС позиция е възпроизведена с въззивната жалба, съгласно която с изявлението си, че не поддържат иска по чл. 108 ЗС, ищците са десезирали съда със спора за собствеността. В тази връзка е и направеното оплакване за недопустимост на произнасянето по ревандикационната претенция. От своя страна въззивният съд не е предприел действия да изясни в контекста на кое от регламентираните с ГПК основания за десезиране на съда се поддържа довода за недопустимост на процеса, респ. решението по иска по чл. 108 ЗС. Изложеното сочи на несъответствие със задължението на съда служебно да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните, въздигнато в основно начало на гражданския процес. Нарушението на основни принципи на съдопроизводството съставлява форма на визираното в чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК основание за допускане на касационното обжалване, което намира приложение в случая. Положителният извод за осъществени предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК прави безпредметно обсъждането дали са налице основания за допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 1 ГПК. При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая е равна на заплатената за въззивното производство и възлиза на сумата 73,43 лв. Наред с това, тъй като защитата на ответниците се осъществява при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, касаторите дължат внасяне и на депозит за възнаграждение на особения представител адв. М., който възлиза на сумата 897,16 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7950 от 22.11.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 17291/2018 г. по описа на СГС, ІІ „г” възз.състав. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2021 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касаторите, чрез адвокат Н. П. от САК, да се съобщят задълженията в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 73,43 (седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки) лева, както и депозит за възнаграждение на особения представител на ответниците по касация в размер на 897,16 (осемстотит деветдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: