Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е                                           № 158                                          София, 01 април 2009 год.                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март  две хиляди и девета година, в състав:                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН НЕНКОВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря Аврора Караджова                 и в присъствието на прокурора Петя Маринова            изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска                 н.дело № 82/09 година     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. А. К. против въззивна присъда № 210/ 17.12.2008 год.по в.н.о.х.д. № 508/08 година на Окръжен съд-гр. Стара Загора. В жалбата и допълнението към нея, съобразно чл.351,ал.3 НПК, поддържана в съдебно заседание, са релевирани всички основанията по смисъла на чл.348,ал.1 НПК. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК. Настоящата инстанция е сезирана и с жалба на подсъдимия И. П. М., в която, включително и в допълнението към нея, е поставен акцент върху процесуалната незаконосъобразност на въззивната присъда. Отправено е искане за отмяната й и оправдаване на касатора по предявеното му обвинение. Подсъдимият М. не участва лично и чрез процесуален предстовител в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С въззивната присъда е отменена присъда № 76и /13.06.2008 год.по н.о.х.д. № 458/08 год.на Районен съд-гр. Казанлък и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите за извършено престъпление по смисъла на чл.339 ал.1 НК и наложено наказание - на К. в размер на една година лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК, с тригодишен изпитателен срок, а на М. – 9 месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок. Съдът, на основание чл.53,ал.1,б”а” НК е отнел в полза на Държавата инкриминираните боеприпаси. С първоинстанционната присъда подсъдимите К. и М. са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.339,ал.1 НК.   Жалбите на подсъдимите са неоснователни.   по довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила Оплакването е неоснователно. При съблюдаване на процесуалните изисквания, е съставен атакувания от касаторите протокол за доброволно предаване. Не може да бъде възприето виждането, че липсата на протокол за претърсване и изземване, свързан с такова процесуално-следствено действие в офиса на К. , внася съмнение по отношение местонахождението на инкриминираните боеприпаси, мястото и начина на предаването им / в дома му или РПУ/, поради недвусмисленото отбелязване в протокола и показанията на свид. Стоев. Не отговаря на истината твърдението, че в мотивите съдът е излязъл вън от рамките на обвинението, обсъждайки намерените документи за самоличност у К. , защото е посочен само повода за посещение в дома му, без да се мотивира друга престъпна дейност. Предявените на подсъдимите боеприпаси по реда на чл.284 НПК, съставения протокол по чл.110 НПК и дадените обяснения във връзка с това от К. и П. , са свидетелство за разпознаването им като вещи, свързани с тях двамата и всички възражения за липсата на индивидуализация, конкретизиране, идентификация по вид и брой на инкриминираните вещи, са несъстоятелни. по довода за допуснато нарушение на материалния закон. При установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. По отношение на касатора К. , са изложени в достатъчна степен съображения за съставомерност от обективна страна по отношение и на двете форми на изпълнително деяние -”придобил” и „държал”. Вън от всякакво съмнение е придобиването им от другия подсъдим, като е без значение вида на правната сделка, сключена между К и още по-малко- дали същата има възмезден характер. Началният момент на придобиване, съдът е приел –м.септември 2007год., като най-благоприятен за дееца, а по отношение на държането - те са намерени у него. За да бъде осъществен състава на посоченото престъпление е необходимо инкриминираните боеприпаси да са се намирали във фактическа власт на дееца. Безспорно установено по делото е,че касаторът К. е притежавал разрешение за огнестрелно оръжие и боеприпаси- до 50бр. по смисъла на чл.7 от Закона за контрол над взривните вещества,огнестрелни оръжия и боеприпаси. На извън това разрешение в негова реална власт-трайна и продължителна/съобразно заявеното от свидетеля С/, са се намирали инкриминираните боеприпаси. Несъстоятелни са доводите за търсене на административно-наказателна отговорност на К. , изключваща наказателната такава. По смисъла на чл.58,ал.1,т.1 от ППЗКВВООБ, на лицето е издадено разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, придружено с 50 бр.боеприпаси, възможност, която се предоставя на физически лица за самоотбрана, поради което съществува законова забрана за издаване на разрешение над този размер. Големият брой боеприпаси и продължителния период, през който е осъществена дейността, води до извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, за престъпно посегателство, а не за административно нарушение. Несъмнено подсъдимият П е осъществил престъпния състав по чл.339,ал.1 НК, при форма на изпълнително деяние”предал”. Независимо от начина, по който е придибил инкриминираните боеприпаси, при липсата на надлежно разрешение, той ги е предал на другия подсъдим, а не на съответните органи, съобразно законовото задължение.   Наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, при явен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, условно, са справедливи. Облекчаване на наказателно-правното им положение, би било с нищо необравдан либерализъм, който ще се яви в разрез с целите на наказанието в личен и обществен план. Поради изложеното, касационната инстанция намира,че жалбите на подсъдимите, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а атакувания съдебен акт- в сила, като правилен и законосъобразен. . Водим от горното и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 210/17.12.2008 год., постановена по в.н.о.х.д. № 508/08 год. на Окръжен съд-гр. Стара Загора. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: