Р Е Ш Е Н И Е № 286 София, 04 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 856/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Окръжна прокуратура – София, срещу въззивна присъда от 25.02.2013 г., постановена по ВНОХД № 7/2013 год., от Софийски окръжен съд. С първоинстанционната присъда № 17/ 05.12.2012 г. на Районен съд - Своге, постановена по НОХД № 127/2012 г., подсъдимият Д. Ц. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК като на основание чл. 183, ал.3 от НК не е наказан. По жалба на подсъдимия А. въззивният съд е отменил тази присъда и вместо нея е постановил друга, с която е признал подсъдимия за невинен и оправдал същия по повдигнатото обвинение по чл. 183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК. В касационния протест е заявено наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, а отправеното искане е за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Подсъдимият Д. Ц. А. и неговият процесуален представител считат, че протестът е неоснователен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. В касационния протест се сочи, че новата въззивна присъда нарушава закона - касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. В допълнението към същия се съдържа твърдение, че въззивният съд „избирателно и едностранчиво е обсъждал доказателствата по делото, довело до вътрешно убеждение на съда, изградено против процесуалните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК” - тоест, очевидно се има предвид второто от касационните основания. Доводите, изложени в допълнението, в едната си част са заимствани от мотивите на първата инстанция, позволили осъждането на подсъдимия. Поначало такъв подход на оспорване е процесуално неиздържан, предвид предмета на касационен контрол – чл. 346, т. 2 от НПК. Независимо от посоченото така поддържаното оспорване не се оправдава от данните по делото. В мотивите на новата въззивна присъда са обсъдени всички доказателствени средства и изводимите доказателства, включително и тези събрани пред втората инстанция, които еднозначно са установили, че подсъдимият А. няма доходи или имущество, представляващи източник за осъществяване (изпълнение) на задължението за издръжка към малолетното си дете. На тези изводи неубедително се противопоставя твърдението в протеста, че подсъдимият не е направил необходимите постъпки за „ регистрация към бюрото по труда”. При това не само защото в самия протест е изяснена същността на тази регистрация – „ подпомага търсенето на подходяща работа, но не гарантира трудова заетост на безработния”. Но и защото „другите доказателства”, чието игнориране се претендира, са обсъдени от въззивната инстанция съобразно действителното им съдържание и крайното заключение, че подсъдимият няма никакви материални възможности за плащане на издръжка не е в разрез с тях. Фактическите изводи са получили и вярна правна интерпретация. Подсъдимият не се е отклонил съзнателно от задължението да плаща издръжка, а обективно е бил в невъзможност да стори това. Вярна е преценката на съда, че липсват данни за умишлено противоправно поведение на подсъдимия, насочено към засягане на обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задължението за издръжка, конкретно интересите на детето му. Независимо от ограничените възможности за трудовата му реализация, при всяко епизодично получаване на доход, същият е изпращал парични средства на малолетното си дете, полагайки усилия това да се съвместява с периода на дължимите месечни вноски. Възражението, че само опасността от наказателна репресия е подтикнало подсъдимия да изпълни задължението си, също е обсъдено от въззивната инстанция. В тази връзка, съдът се е позовал на установеното по делото – през инкриминирания период до привличането на подсъдимия в качеството му на обвиняем, същият е направил няколко погашения на задължението за издръжка, част от тях надвишаващи присъдения размер. Обобщено казано, при постановяване на оправдателната присъда не са допуснати претендираните с протеста нарушения както на процесуалните изисквания, така и на материалния закон. С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 25.02.2013 г., постановена по ВНОХД № 7/2013 год., от Софийски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.