Р Е Ш Е Н И Е № 271 София, 09 януари 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1069 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Н. Д. против решение по внохд № 427/19 г. на Апелативния съд-Пловдив. Възразява се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК с искане за намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 731/19 г. Окръжният съд-Пловдив осъдил подс.Д. за деяние, извършено на 28.05.2018 г., на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а”, чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като при условията на чл.59, ал.2, вр.с ал.1 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 31.05.2018 г..Съдът се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 164 от 16.09.2019 г. по внохд № 427/19 г., образувано по жалба на подс. Д., ПАС потвърдил присъдата на ПОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбоподателят счита, че наложеното му наказание е несправедливо защото не е съобразено с неговата „младост, самопризнания и неагресивността спрямо потърпевшата”. Най-напред трябва да се посочи, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл.371, т.2 от НПК. Въззивният съд е констатирал, че процесуалната дейност на ПОС е осъществена при спазване на нормативната уредба на особеното производство – действително направено волеизявление по чл.371, т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка; спазен е редът за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК. ВКС не намери причини за критично отношение към изводите на въззивната инстанция (стр.2 от мотивите на решението). Обстоятелствата, на които е поставен акцент в жалбата на подсъдимия не са пренебрегнати от въззивния съд. На досъдебното производство подс.Д. не е дал обяснения, а формалното волеизявление по чл.371, т.2 от НПК, с което е признал фактите по обвинителния акт, не може да се цени допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл.373, ал.2 от НПК). Посоченото е съобразено от ПАС, както и възрастта на жалбоподателя и интензитета на употребената от него сила. Иначе казано, всички коментирани обстоятелства са оценени адекватно на обективното им значение. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, наложеното на подсъдимия наказание в рамките на предвиденото от закона, малко над минимума, в размер на шест години лишаване от свобода, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Правилно и законосъобразно това наказание е редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК, като е постановено подсъдимият да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода в размер на четири години. Обстоятелствата, които се игнорират от жалбоподателя – предходните му осъждания, необхванати от квалификацията на инкриминираното престъпление, извършването му в период малко повече от четири месеца след ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, както и непосредствено след посещение в пробационната служба, не дават основание на ВКС да удовлетвори искането на подсъдимия за намаляване на наказанието. Доколкото настоящото производство е образувано по жалба на подсъдимия, ВКС оставя без коментар извода на съдилищата за наличието на превес на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Водим от изложеното като не намери причини за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 16.09.2019 г., постановено по внохд № 427/19 г. на Апелативния съд-Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: