Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 1794_10_dec_290gpc_49zzd.doc Р Е Ш Е Н И Е № 465 С., 20.12. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1794 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. С. срещу въззивно решение от 28.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 1607 /2009 г. на Софийския апелативен съд, г.о., VІІ с-в., в частта, с която е оставено в сила решение от 05.03.2009 г. по гр.д. № 3108 /2007 г. на Софийски градски съд, г.к., І-6 с-в., с което са отхвърлени искове на жалбоподателя по чл.49 ЗЗД срещу Прокуратурата на Р. България и [фирма] за солидарно осъждане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на лек автомобил марка БМВ, модел 518, индивидуализиран в решението чрез посочване на регистрационен номер, за периода от 01.09.2003 г. до 30.05.2007 г., в размер на 4,000 лева, изразяващо се в невъзможността да се ползва автомобила, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Софийският апелативен съд е приел, че задържането на собствен на ищеца автомобил на паркинг като веществено доказателство по предварително производство за обсебване за периода, за който се претендира обезщетение - от 2003 до 2007 г., въпреки няколкото искания на ищеца в този период и задържането му до връщането му едва на 30.05.2007 г., е на законно основание, поради което не се дължи обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи, от задържането не възниква облигационно задължение. Решението е допуснато до касационно обжалване в обжалваната част с определение № 701 /13.05.2011 г. по материално-правния въпрос дали подлежат на обезщетение по иск по чл.49 ЗЗД вредите на ищеца, когато предварителното производство е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещта като веществено доказателство, за който е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касационните оплаквания са за неправилен извод на апелативния съд, че са били налице предпоставки за изземване, а още по-малко за задържане на процесния автомобил с години, автомобилът не е бил обект на продължителни експертни действия, а и да е бил, то не е съществувала пречка ищецът да го предостави, в предварителното производство. не е имало спор за собственост, лишаването на ищеца от ползването му е вреда, и като всяка такава в резултат на непозволено увреждане подлежи на обезщетяване, обхватът на обезщетението включва наред с преките вреди и пропуснатите ползи. Ответниците по исковете и в това производство Прокуратурата на Р. България и С. дирекция на вътрешните работи – правоприемник на [фирма] не изразяват становище по основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че претърпените вреди и пропуснати ползи от предварително производство, което е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещ като веществено доказателство, подлежат на обезщетяване по иск с правно основание чл.49 ЗЗД. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : Основателен е доводът на жалбоподателя, че е неправилен изводът на апелативния съд, че са били налице предпоставки за задържане на процесния автомобил с години : Прокуратурата на Р. България не оспорва (становище л.43) фактите, на които са основани исковете, те са и доказани по делото: включително, че полицейското производство започнало по искане на ищеца по негово твърдение, че е предоставил на Г. Д. П. собствения си лек автомобил за временно ползване и за срок до 31.10.2001 г., след изтичането на който не му е бил върнат, полицейското производство е образувано срещу Г. Д. П. за престъпление по чл.206,ал.1 НК – за обсебване (за присвояване на чужда движима вещ, която владее или пази); при откриване на автомобила той е бил предаден от ищеца на полицията с протокол за доброволно предаване от 31.03.2003 г., върнат е с постановление на прокурор от СРП от 30.05.2007 г. за връщане на веществено доказателство; видно от постановлението и от приложената преписка (дознание) автомобилът е предаден от ищеца на полицията с оригинален документ за собственост (договор за покупко-продажба), със застрахователна полица, ключове и дистанционно управление, които са описани в протокола за доброволно предаване, свидетелството за регистрацията му е на името на ищеца. Прокуратурата се позовава на това, че е изготвила оценителна техническа експертиза на автомобила по време на полицейското производство и на разпоредбата на чл.108 НПК (отм.), според която веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Основателен е доводът на жалбоподателя, че в досъдебното производство не е имало спор за собственост и че ищецът е искал .автомобилът да му бъде върнат неколкократно през месец юли 2003 г., на 26.01.2004 г., на 23.03.2007 г. (л.151) до връщането му, което му е отказвано неколкократно с постановения на прокурор от 14.05.2004 г., 06.02.2006 г. и от 26.02.2007 г.. В досъдебното производство е извършена оценителна техническа експертиза за определяне на пазарната стойност на автомобила (обсебеното имущество) на 27.01.2004 г. С постановление на прокурор от СРП от 01.05.2004 г. (л.51) и следващи дознанието е връщано на СДВР за допълнително разследване с указания за извършване на следствени действия, които не се отнасят до огледи и експертизи на процесния автомобил, а до установяване на отношенията между посочени физически лица. Настоящият състав намира довода на Прокуратурата (че е имала право да зъдържи автомобила до завършване на наказателното производство) за неоснователен, тъй като от фактите по делото е видно, че след оценителната експертиза на 27.01.2004 г. прокуратурата и СДВР не са извършили и не са възнамерявали да извършат други процесуално-следствени или технически експертни действия по отношение на автомобила, за които да им е било необходимо задържането му, а разпоредбата на чл.108,ал.2 НПК (отм.) и тази на чл.111,ал.2 от НПК от 2005 г. изрично предвиждат правомощие на прокуратурата да разрешава връщането на предметите, иззети като веществени доказателства, на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, в случаите когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото. Основателен е доводът на жалбоподателя, че в досъдебното производство не е имало спор за собственост, което съгласно чл.110 НПК (отм.) и чл.113 НПК от 2005 г. да бъде основание за задържането на автомобила и пречка за връщането му преди края на предварителното производство. Както НПК (отм.) така и действащият НПК от 2005 г. предвиждат изискване към прокуратурата и разследващите органи да осигурят провеждането на предварителното производство в предвидените в кодекса срокове (чл.22,ал.2 НПК), за разследващия орган да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона и указанията на прокурора (чл.203,ал.1 НПК); сроковете за предварително производство са двумесечни и могат да бъдат продължавани от прокуратурата с не повече от няколко месеца (до шест, в изключителен случай до девет по чл.222 от НПК (отм..) и до четири месеца и в изключителен случай с още няколко по чл.234 НПК. Предварителното производство е продължило много по-дълго от предвидените срокове, което е налагало внимателно обсъждане дали са налице аргументи за задържането на автомобила или за връщането му на основание чл.108,ал.2 НПК (отм.) и тази на чл.111,ал.2 от НПК от 2005 г. Основателен е и доводът на жалбоподателя, че в резултат на задържането на автомобила му той е пропуснал полза, която е в размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобен на неговия автомобил, обезщетението следва да съответства на обедняването. При дадения по-горе отговор на допуснатия правен въпрос настоящият състав намира за неправилен и извода на въззивния съд, че пропуснатите ползи не подлежат на обезщетяване. Настоящият състав намира, че неправилното приложение на посочените разпоредби представлява нарушение на материалния закон, довело до неправилност на решението. По предмета на спора : При изводи за основателността на наведените касационни основания и доколкото не е необходимо и няма изисквания за извършването на процесуални действия, настоящият съд следва да разгледа спора по същество. С оглед изложеното по-горе съдът приема, че задържането на автомобила на ищеца след изтичането на шестмесечния срок от образуването на предварителното производство по чл.222,ал.3 НПК (отм.) на 30.09.2003 г. до връщането му на 30.05.2007 г. поради липсата на необходимост от изземването и задържането на автомобила като веществено доказателство подлежи на обезщетяване. Искът е основателен, правилен е изводът на въззивния съд, че отговорността на ответниците за обезщетяването на вредите съгласно чл.53 ЗЗД е солидарна. Обезщетението за претърпяното от ищеца обедняване следва да бъде в размер на средния наем на автомобил със същите показатели като този на ищеца (марка, модел, година на производство) за периода на претенцията. С допълнително заключение на вещо лице (л.38 по делото на СГС) е установен размерът на средния месечен наем за подобен автомобил, въз основа на който размерът на обезщетението са изчислява в размер на 29,060 лева. Настоящият състав намира заключението за компетентно изготвено и че при този определен размер заключението следва да бъде кредитирано за това, че дължимото обезщетението във всички случаи е по-голямо от претендирания размер на обезщетението (4,000 лева). С оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен за претендирания размер. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо него – да бъде постановено друго, съобразно изложените мотиви, с което разгледаните искове да бъдат уважени за целите предявени размери, заедно с искането за присъждането на законна лихва върху сумата по главния иск от датата на исковата молба - 03.08.2007 г.. Жалбоподателят претендира разноски за касационната инстанция., не представя списък с разноски, с оглед изход от спора ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят 50 лева държавни такси и 360 лева адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 1607 /2009 г. на Софийския апелативен съд, г.о., VІІ с-в., в частта, с която е оставено в сила решение от 05.03.2009 г. по гр.д. № 3108 /2007 г. на Софийски градски съд, г.к., І-6 с-в., с което са отхвърлени искове на Д. В. С. срещу Прокуратурата на Р. България и [фирма] с правно основание чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствения на ищеца лек автомобил марка БМВ, модел 518, за периода 30.09.2003 г. до 30.05.2007 г., в размер на 4,000 лева. Вместо това постановява: Осъжда Прокуратурата на Р. България и С. дирекция на вътрешните работи като правоприемник на [фирма] на основание чл.49 ЗЗД да заплатят солидарно на Д. В. С. обезщетение в размер на 4,000 лева за лишаване от ползването на собствения на ищеца лек автомобил марка БМВ, модел 518, с регистр. номер С 7862 КР, за периода от 30.09.2003 г. до 30.05.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 03.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 410 лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.