Ключови фрази
Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * анализ на доказателствена съвкупност * генерална и индивидуална превенция


Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
София, 03 април 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 19 септемврви, двехиляди и единадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ


при участието на секретаря Даниела Околийска
в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Пламен Петков
наказателно дело № 2060 / 2011 година



Касационното производство е образувано по жалби на подс. М. И. С. и на служебния защитник на подс. М. С. и подс. В. И. С., срещу въззивно решение № 78 от 11. 03. 2011 год,, постановено по ВНОХД № 72 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, с което е потвърдена присъда от 03. 11. 2010 год., постановена по НОХД № 2634 / 10 год. по описа на Софийски градски съд.
С жалбите поддържани и в съдебно заседание, се релевират и трите касационни основания като се правят алтернативни искания: делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено наложеното на подсъдимите наказание чрез приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда от 03. 11. 2010 год., постановена по НОХД № 2634 / 10 год. по описа на Софийски градски съд, подс. М. И. С. и подс. В. И. С. са признати за виновни в това, че на инкриминираните дата и място, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 805, 80 лв. от владението на Н. Г. Ц. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и причинили на пострадалия средна телесна повреда изразяваща се в трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, при условията на чл. 54 от НК, им били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата, подс. М. С. и подс. В. С. били осъдени да заплатят на пострадалия Ц. и сумата от по 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат на деянието неимуществени вреди.
С атакуваното въззивно решение № 78 от 11. 03. 2011 год,, постановено по ВНОХД № 72 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, първоинстанционната присъда била потвърдена.
Касационната инстанция намира, релевираните доводи в касационните жалби както на подс. М. С., така и тази, на служебния защитник за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, в претендирания от касаторите смисъл.
Това е така поради следните съображения:
Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Апелативен съд – гр. София, така и Софийският градски съд, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление са установени по категоричен и несъмнен начин, извод, изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират и допълват - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-медицинската, съдебно-психиатричната и психологична, съдебно-оценителната експертизи, приобщените писмени доказателства и протоколите от проведените действия по разследването.
Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от първоинстанционния съд, при съобразяване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията на защитника свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството, механизма на деянието, включая и механизма на причиняване на средната телесна повреда нанесена на пострадалия Ц. не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите.
Апелативен съд – гр. София обосновано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Престъпната деятелност и на двамата подсъдими както при извършване на деянието, така в частност и досежно механизма на причиняването на средната телесна повреда на пострадалия Ц., по делото са недвусмислено установени. И двамата подсъдими, са са участвували както в принудата изразила се в нанасяне на удари, така и в отнемането на инкриминираните вещи на обща стойност 805, 80 лева. Касателно обстоятелствата по чл. 102 от НПК, по делото са налице достатъчно по обем доказателства /показанията на пострадалия, тези на свид. К., данните от проведеното разпознаване и др./, които в своята взаимовръзка и анализ, водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите.
Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон.
Напълно обоснован се явява атакувания съдебен акт и в частта с която е подложена на проверка и анализ пръвоинстанционната присъда в нейната гражданско-осъдителна част, като настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на апелативния съд, поради и което обстоятелство, последните не следва да бъдат преповтаряни.
Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Наложените на всеки един от подсъдимите наказания, определени съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, не се явяват явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствуват на обществената опасност на деянието и всеки един деец и се явяват изцяло съобразени с разпоредбата на чл. 36 от НК. Въззивния съд не е констатирал основания за смекчаване на наложените от първоинстанциионния съд наказания. Такива не се констатират и от касационната инстанция. Като цяло, може да се посочи, че определените размери на наказанията „лишаване от свобода” /към възможния законов минимум/ наложени на касаторите, се явяват съответни на тежестта на извършеното от тях престъпление и биха постигнали целите на специалната и генералната превенции, въздействайки възпитателно и предупредително не само на двамата подсъдими, но и на останалите членове на обществото. За пълнота следва да се посочи, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 55 НК, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства не се отличават с белега „многобройност” или „изключителност”, респективно, предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, не може да бъде уважено искането на подсъдимите за смекчаване на наказателноправното им положение.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І - во наказателно отделение,


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 78 от 11. 03. 2011 год,, постановено по ВНОХД № 72 / 11 год. по описа на Апелативен съд – гр. София.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: