Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  367                  София  12.05.2010  година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1140/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1* от 08.10.2009г., постановено по настоящото дело № 1140/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 686 от 21.04.2009г. по в.гр.д. № 250/2009г. в частта, с която е отменено решение № 96 от 12.06.2008г. по гр.д. № 694/2007г. на Пловдивския районен съд, V гр. с-в в частта, с която е отхвърлен искът на К. Б. Б. против Н. за присъждане на сумата 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от злополука, и с въззивното решение искът е уважен в тази част. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правната квалификация на иска, предвид дадените в ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г., т. 3, указания на съдилищата относно разграничаване на отговорността по чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД, и по чл. 50 ЗЗД. Ответникът по жалбата К. Б. Б. от гр. П., чрез пълномощника си адв. Е моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е квалифицирал предявения от К. Б. иск по чл. 45 във вр. чл. 50 ЗЗД и го е уважил срещу Национална агенция за приходите, като е приел, че претърпяната от ищеца злополука е в резултат на падане по стълбите на сградата, предоставена от Н. за управление на ТД на Н. , поради повреда на стъпало. Приел е също така, че е без значение дали се касае за фабричен дефект на стълбите, за амортизация, или поради това, че повредата не е била незабавно поправена поради виновно бездействие на служители на ответника. Н. не е осигурил сигурността и безпрепятствения достъп на граждани до отделни помещения поради което носи отговорност за претърпените от злополуката вреди. ВКС намира, че така изложените мотиви смесват отговорността по чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД, и отговорността по чл. 50 ЗЗД. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Съгласно ППВС № 17/63г. възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. В противоречие с така дадените задължителни указания въззивният съд е приел, че е без значение дали се касае до фабричен дефект на стълбите, до амортизация, или поради това, че повредата не е била незабавно поправена поради виновно бездействие на служители на ответника. Настоящата инстанция намира, че обстоятелството, с което е обоснован искът за вреди, и за което са събрани доказателства - отлепването на лайсна на стълбите, не е дефект поради свойството на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на стълбите в обществената сграда в безопасен вид. Виновното поведение на определеното за поддържане на сградата лице обосновава отговорност по чл. 49, във вр. 45 ЗЗД. В касационната жалба на Н. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението в нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Конкретните доводи са, че страна в материалното правоотношение е Териториалната Дирекция на Н. – Пловдив, на която е предоставена за стопанисване сградата; че не е установена причинната връзка между настъпилите вреди и поведението на ответника; за прекомерност на присъденото обезщетение и за съпричиняване на вредите. ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: За да уважи иска по отношение на ответника Н да обезсили първоинстанционното решение по отношение на ТД на Н. – Пловдив, въззивният съд е приел, че юридическо лице е само Н. , а не и неговите териториални поделения, които не са юридически лица и поради това не са правосубектни. Този извод на съда е в съответствие със събраните по делото доказателства – писмо № 11-01—105/09.04.2008г. на МФ, и с чл. 18, ал. 2, изр. второ ГПК /отм./. Обоснован е и извода на съда за наличието на всички елементи на деликта. Действително очевидци на злополуката не са свидетелствали, но съвкупната преценка на показанията на св. К. К. , Л. Б. , представената по делото медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза дават основание да се приеме, че увреждането е настъпили при падане по стълбите на сградата на ТД на Н. – Пловдив поради отлепена лайсна. Св. К. заявява, че токовете на обувките му също са се закачили на нещо /ъгъл или лайсна/. Няма основание да не се кредитират показанията на разпитаните свидетели, първият от които е оказалият незабавна медицинска помощ лекар, а вторият макар и приятел на пострадалия дава логични, непротиворечиви и съвпадащи с останалите доказателства по делото показания. Доводите на касатора за съпричиняване на увреждането не са подкрепени с никакви доказателства, а са основани само на предположения. Неоснователни са и доводите за завишаване на размера на обезщетението. При падането пострадалият К. Б. е получил счупване на лява предмишница, което е наложило обездвижване на ръката за два месеца и половина, и контузия с кръвонасядания на лявото бедро. Претърпените от ищеца болки и страдания както по време на злополуката, така и по време на лечението, неудобствата от гипсовата имобилизация справедливо са обезщетени със сумата 4 000 лв. По изложените съображения и съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК настоящата инстанция намира, че следва да остави в сила въззивното решение като коригира само мотивите относно основанието за отговорността – по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, а не както е приел въззивния съд и по чл. 50 ЗЗД. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 686 от 21.04.2009г. по в.гр.д. № 250/2009г. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на К. Б. Б. от гр. П. сумата 450 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: