1 Р Е Ш Е Н И Е № 692 гр.С., 25.10.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря: Райна Пенкова и прокурора: като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1200/ 2010 г. за да постанови решение, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на [фирма],[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 115 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 2549/ 2008 г. С посоченото решение, след като е отменено частично въззивно решение на Монтански окръжен съд по гр.д.№ 426/ 2007 г., е уважен искът по чл.225 ал.1 от КТ, предявен против дружеството – молител от В. М. Я., за заплащане на сумата 1 128,18 лв обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период 20.10.2006 г. – 20.04.2007 г. Поискана е отмяна и на влязлото в сила решение на окръжния съд в частта, с която е прекратено производството по предявения иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка на основанието а уволнение, вписано в трудовата книжка на В. М. Я. (в тази част решението не е било обжалвано пред ВКС). Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на спора и представя удостоверение от регистър Б. за вписване на В. Я. като едноличен търговец от 1999 г., удостоверение от МВР за класиране и пенсия от 02.06.1997 г., писмо от Р. до [фирма] от 08.10.2003 г., фиш за плащане на заплата на Я. от [фирма] от октомври 2006 г., удостоверение обр.УП-3 издадено от [фирма] № 23 от 12.09.2903 г., молба от 11.02.2008 г. от В. Я. за прилагане по делото на окръжния съд на копие от трудова книжка на М. М., молба от съдружник в [фирма] за прекратяване на дружеството от 05.06.2008 г. Според молителя тези документи не е могло да бъдат представени своевременно на съда поради започнала процедура по прекратяване на дружеството, а при наличието им искът не следвало да се уважава, тъй като Я. не е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на влезлите в сила решения със законните последици. Ответникът по молбата В. Я. я оспорва, счита, че не са налице основания за уважаването й и моли да бъде отхвърлена. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна. Единственото релевирано с молбата основание за отмяна на влязлото в сила решение е за наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за делото – чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. „Нови писмени доказателства” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК могат да са документи за правнорелевантни факти, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били представени пред инстанцията по същество, изводите й за правнорелевантните факти биха били различни от направените във влязлото в сила решение. Тези предпоставки в случая не са налице. Няма данни за причини, които да извиняват процесуалното бездействие на молителя да представи приложените към молбата документи в производството пред редовните инстанции. Тези документи са съществували от преди 2006 г., а съдебното производство по делото е приключило на въззивна инстанция през 2008 г. Несериозни са доводите, че поради предприета през юни 2006 процедура по ликвидация на дружеството, до 11.02.2008 г. (когато са приключили устните състезания пред въззивната инстанция), дружествените представители не са могли да се снабдят с документи, съществуващи от 1997 г., от 2003 г. или от 2006 г., или пък да установят дали ищецът е вписан като едноличен търговец. Касае се за период от повече от 18 месеца, в който страната е имала достатъчно възможности, при проявяване на нужната процесуална активност, да попълни делото с доказателствата, които представя едва с молбата за отмяна. Дори и да са били представени по делото, тези документи биха били без значение за крайните изводи на решаващия съд. Те не доказват през периода от 20.10.2006 г. до 20.04.2007 г. В. Я. да е получавал доходи срещу положен труд. Това, че същият е бил вписан като едноличен търговец и че е получавал пенсия, е ирелевантно за възникването и съществуването на материалното субективно право да получи обезщетение за незаконно уволнение. Незаконното уволнение е противоправно поведение, което лишава работникът от възможността да реализира тези доходи от труда си, които е получавал до датата на уволнението. Обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ има за цел да компенсира именно тези доходи, от които работникът е лишен поради противоправното поведение на работодателят му. Ако за същия период той не е получавал доходи от труд, искът е основателен, независимо от това дали за същия период работникът е получавал пенсия и дали е бил вписан като търговец. Ето защо документите, на които молителят се позовава, не са от съществено значене за делото и не могат да бъдат основание за отмяна на влязлото в сила решение по спора. С оглед тези мотиви молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. На ответната страна, която е поискала възлагане на разноските по делото, следва да бъдат присъдени доказаните разходи за адвокатска защита в производството по молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма],[населено място] за отмяна на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 115 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 2549/ 2008 г. и на Монтански окръжен съд от 19.02.2008 г. по гр.д.№ 426/ 2007 г. ОСЪЖДА [фирма], Е. 821111392,[населено място], ж.к.”М. 2”, п.к.343, да заплати на В. М. Я., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], бл.”С.” вх.1 ет.2 ап.6, сумата 120 лв (сто и двадесет лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: