Р Е Ш Е Н И Е №. 132 София,16.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 3183/2014 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. С., [населено място] чрез процесуалния му пълномощник - адв. Д. П. против въззивно решение № 212 от 17.07.2014 г. по в. т. д. № 275/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 131/10.02.2014 г. по т.д.№ 2690/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание 125 ал. 3 ТЗ за присъждане равностойността на дружествения му дял за разликата над 9 500 лв. до 29 050 лв., предявен като частичен от вземане в размер на 290 500 лв., определено съобразно баланса на дружеството към 31.08.2012 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е преценил данните от баланса на дружеството и експертните заключения досежно включването на задължения, вкл. по четири договора за цесия, които въпреки направеното искане, не са били представени в оригинал. Поддържа се и довод за допуснато съществено процесуално нарушение поради отказа на съда да приобщи по делото на основание чл.266, ал.1, т.2 ГПК решение за отхвърляне на предявения от него срещу дружеството иск по чл.240 ЗЗД за сумата 129 400 лв., влязло в сила след изтичане на срока за подаване на въззивна жалба, както и да назначи нова ССЕ. С определение № 311 от 16.06.2015 г. по т. д. № 3138/2014 г. състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определения за значим въпрос на процесуалното право - относно правомощието на въззивния съд да събере доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл. 266, ал.2 ГПК. Счетено е, че по поставения въпрос въззивният съд е процедирал в противоречие с формираната задължителна за съдилищата практика на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК Решение № 287 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 378/2009 г., ІV г.о., както и в служебно известно на състава Решение № 95 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 4571/2013 г., IV г. о., ГК, в които е обобщена установената практика на касационната инстанция в тази насока, част от която цитирана и от касатора. Ответникът [фирма] в писмения си отговор излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноски по делото. Същият не е изразил становище по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение по предявения от касатора иск с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ вр. с чл. 127 ТЗ въззивният съд е приел, че за определяне размера на дружествения му дял, който се формира от чистата стойност на капитала и представлява разликата между всички активи и всички пасиви, коригирани с преоценъчния резерв, в процесния случай за изготвяне на счетоводния баланс към 31.08.2012 г. е използван публикувания в ТР счетоводен баланс към 31.12.2011 г., като са съобразени представените и приети от съда счетоводни документи за периода 1.01.2012 – 31.08.2012 г. Поради констатираните от ССЕ разлики между счетоводния баланс към 31.12.2011 г. и началното салдо по оборотна ведомост, представена от ответника е прието на основание чл. 55 ал. 2 ТЗ, че нередовно водените счетоводни книги не могат да служат като доказателство в полза на тези, които ги водят, на вещите лица е поставена задачата да изготвят счетоводен баланс към 31.08.2012 г. само въз основа на счетоводни записвания за които има годни първични документи относно извършена стопанска операция. В допълнителното заключение на тройната ССЕ вещите лица са коментирали, че за база при определяне на дружествения дял са ползвали изготвения баланс за 2011 г., който носи подписите на двамата управители на ответното О.. Различията между размера на вземанията и задълженията по баланса към 31.12.2011 г. и началното салдо на оборотната ведомост за 2012 г. и констатациите за счетоводни записвания, за които няма първични документи са взети предвид от вещите лица, които са изключили тези задължения, като съдът възприел този вариант от заключението поради липса на данни за основание и произход, за да се изключи вероятност за осчетоводяване в предходен период, при възникване на задължението. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 17.07.2014 г., въззивният съд е отказал да приеме като доказателство по делото влязло в сила на 11.03.2014 г. решение № 2563 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 1347/2012 г. на ОС – Варна, представено с допълнителната въззивна жалба на ищеца за установяване на обстоятелството, че предявеният от него иск срещу ответното дружество за сумата 129 400 лв., претендирана като незаплатена част от предоставените в заем на ответното дружество 1./ на 30.09.2007 г. – 70 000 лв. и 2./ на 08.01.2008 г. – 60 800 лв., и тъй като тази сума е залегнала в разходната част на междинния баланс, с нея следва да се извърши корекция от нова съдебно-счетоводна експертиза. За да откаже събирането на исканите доказателства, въззивният съд е изложил съображения, че в срока за обжалване ищецът е подал бланкетна въззивна жалба, а конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са сочени едва с допълнителната му въззивна жалба, депозирана след преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК и поради това доказателствените му искания не следва да се обсъждат. Възззивното решение е неправилно. Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, с така постановения отказ за събиране на доказателствата, посочени с допълнителната въззивна жалба, въззивният съд е разрешил поставения по делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 266, ал.1 и ал. 2 ГПК, в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. В решение № 284 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. дело № 378/2009 г. на IV гр. о., ГК е прието, че при действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007 г., във въззивното производство страните могат да сочат и представят доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на въззивната жалба, съответно - в срока за отговор. Същото е прието и в редица други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 468 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 124/2011 г. на IV гр.о., ГК, Решение № 359 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1878/2010 г. на IV гр.о., ГК, Решение № 306 от 9.10.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1851/2013 г., IV гр.о., ГК, Решение № 412 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1417/2011 г.,IV гр.о.,ГК и др. Настоящият съдебен състав споделя тази константна практика ВКС, като създадена при точно тълкуване и приложение на разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и ал.2 ГПК. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на чл. 266, ал.2, т.2 ГПК, въззивният съд не е допуснал събирането на поисканите с допълнителната въззивна жалба на касатора доказателства –решение по гр.д.№ 1347/2013 г. на ОС-Варна и допускане на нова съдебно-счетоводна експертиза. Този съдебен акт, който пряко рефлектира върху размера на задълженията на дружеството (доколкото сумата, за която е отхвърлен иска на ищеца следва да се отпише от пасива на счетоводния баланс), а оттам и върху чистата стойност на актива му, от който се формира дружествения дял на ищеца, е влязъл в сила едва след подаване на въззивната му жалба. При това положение, въззивният съд неправилно е приел в определението си от 17.07.2014 г., че събирането на исканите доказателства при условията на чл.266, ал.3 ГПК не следва да се допуска, тъй като искането е направено във въззивна жалба, подадена след срока по чл.259, ал.1 ГПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е включил в пасива на баланса сумата 41 999.50 лв. по 4 броя договора за цесия, които въпреки оспорването им и направеното искане не са били представени по делото в оригинал. Във въззивната жалба на касатора няма оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, същата е бланкетна, а съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за приемане като доказателство на решение № 2563 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 1347/2012 г. на Варненския окръжен съд и изслушване на икономическа експертиза за установяване размера на производния на чистия актив дружествен дял на ищеца при съобразяване на влязлото в сила решение при определяне на действителния размер на задълженията на дружеството. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 212 от 17.07.2014 г. по в. т. д. № 275/2014 г. на Варненския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: