Ключови фрази
Начин на ползване.Консумативни разходи * обезщетение за ползване


4
Р Е Ш Е Н И Е

240

гр.София, 16.10. 2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 26 септември 2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1408 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. Т. К. срещу решение № 1304 от 19.07.2012 г., постановено по гр.д. №1391 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6097 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 4672 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, за осъждане на У. Т. К. да заплати на [фирма] сумата 22 656,88 лв., представляваща обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване на наетото жилище въпреки противопоставянето на наемателя за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени и да отхвърли предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата 22 656,88 лв., представляваща обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване на наетото жилище въпреки противопоставянето на наемателя за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г., е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответница по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 22 656,88 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 433 от 5.04.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса от кого и как се определя обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД. По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения-№ 164 от 28.10.2010 г. по т.д. № 1079/2009 г. на ІІ ТО на ТК, № 90 от 08.07.2009 г. по т. д. № 3/2009 г. на І ТО, № 68 от 21.04.2009 г. по т. д. № 697/2008 г. на II ТО, № 18 от 05.03.2010 г. по т. д. № 527/2009 г. на І ТО на ТК на ВКС. Според тази практика обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно размера на настъпилите от неоснователното ползване на вещта вреди, които могат да се изразяват както в претърпени загуби, така и в пропуснати ползи. Във всички случи размерът на вредите подлежи на изрично доказване от ищеца и следва да отговаря на средния пазарен наем, определен с помощта на вещо лице/решение № 701 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 219/2010 г. н ІV ГО на ВКС, решение № 54 от 11.07.2011 г. по т.д. № 377/2010 г. на ІІ ТО, решение № 18 от 5.03.2010 г. по т.д. № 527/2009 г. на І ТО на ВКС/. В случая по делото липсва експертиза, която да установи какви са били средните пазарни цени за неосвободеното от ищцата жилище и какви са действителните консумативни разходи за това жилище. Ето защо решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част противоречи на задължителната съдебна практика по въпроса за начина на определяне на обезщетението по чл.236, ал.2 от ЗЗД, поради което е неправилно. Съдът се е позовал на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила изчисленията на консумативните разноски не въз основа на действителните разходи, а разпределяйки дължимите за цялата сграда суми на броя на останалите да живеят в общежитието лица. Вещото лице е посочило, че в резултат от приложението на този метод през 2009 г. сумите за консумативи са нараснали многократно, тъй като общежитието е почти изцяло освободено от наематели. По този начин наемодателят се е опитал едностранно и напълно да се освободи от заплащането на разноски за поддръжка на сградата, прехвърляйки ги съвсем произволно само върху живущите в сградата лица, без оглед на това каква площ са ползвали и какви действителни консумативни разноски са извършили тези лица. Ето защо този метод не може да бъде приложен, а обезщетението следва да се изчисли въз основа на относимата за общежитието разпоредба на чл.24, ал.2 от Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работници и служители, издадени от Министъра на труда и социалните грижи, Министъра на народното здраве, Председателя на ЦС на Б. и Председателя на Комитета за младежта и спорта, обнародвани в ДВ, бр.69 от 2.09.1969 г., изм. бр.26.03.1985 г. Според тази норма консумативните разноски се включват в размера на месечния наем. Само при наличие на електромери и водомери към отделните помещения тези разходи не се включват в наема, а се заплащат отделно от консуматорите. По делото няма данни за съществуването на такива уреди в ползваното от У. К. помещение, затова след прекратяване на наемното отношение имуществената загуба на наемодателя от продължаващото ползване на бившия наемател се изразява единствено в пропуснатата полза да получи определената от него наемна цена от 30 лева месечно за исковия период от февруари 2006 г. до април 2009 г. За тези 39 месеца по 30 лв. месечно обезщетението, дължимо на наемодателя, възлиза на 1 170 лв. До този размер искът е основателен и решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила. В останалата част, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати над 1 170 лв. до 22 656,88 лв. обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД решението е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на Софийския градски съд и искът в тази част да бъде отхвърлен.
При този изход на спора [фирма] дължи на касатора 461,23 лв. разноски за касационното производство съразмерно уважената част от жалбата.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1304 от 19.07.2012 г., постановено по гр.д. №1391 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6097 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 4672 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, за осъждане на У. Т. К. да заплати на [фирма] сумата 21 486,88 лв., представляваща обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване на наетото жилище въпреки противопоставянето на наемателя за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 6097 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 4672 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, за осъждане на У. Т. К. да заплати на [фирма] сумата 21 486,88 лв., представляваща обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване на наетото жилище въпреки противопоставянето на наемателя за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г. и ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] против У. Т. К., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата над 1 170 лв. до 22 656,88 лв., представляваща обезщетение за ползването на апартамент 68 в [жилищен адрес] на общежитие „Б.”, находящо се в [населено място], [улица], за времето от февруари 2006 г. до април 2009 г. включително.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1304 от 19.07.2012 г., постановено по гр.д. №1391 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6097 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 4672 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, за осъждане на У. Т. К. да заплати на [фирма] на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД сумата 1 170/хиляда сто и седемдесет/ лв., представляваща обезщетение за ползване на апартамент 68 в [жилищен адрес] на общежитие „Б.” находящо се в [населено място], [улица] за времето от февруари 2006 г. до април 2009 г. включително.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на У. Т. К., ЕГН [ЕГН], сумата 461,23/четиристотин шестдесет и един лев и двадесет и три стотинки/лв. разноски за касационното производство съразмерно уважената част от жалбата.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: