Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 01.09.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ………….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Галина Иванова...........…………………….……………...в присъствието на прокурора Момчил Бенчев................…………………………….изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..……….........наказателно дело № 80 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по отделно подадени жалби на подсъдимия А. И. Ю. и на защитника му- адвокат О. Б., против въззивно решение № 144/06.12.2021 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 272/2021 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 13 от 08.06.2021г. по НОХД № 699/2020г. на Русенския окръжен съд. С тази присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия А. И. Ю. за виновен в това, че на 17.11.2019 г. в [населено място], направил опит да пренесе през границите на страната на ГКПП „Дунав мост“, трасе „изход“, без знанието и разрешението на митниците, високорискови наркотични вещества – хероин, както следва – 22 бр. пакети с нетно тегло 10, 972 килограма със съдържание на активно вещество диацетилморфин - 48%; 77 бр. пакети с нетно тегло 38, 435 килограма със съдържание на активно вещество диацитилморфин – 43, 4% и 85 бр. пакети с нетно тегло 42, 468 със съдържание на активно вещество диацитилморфин – 51,0%, всичко с общо нетно тегло – 91 ,876 килограма, разпределен в 184 пакета на обща стойност 7 307 875 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, а деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание 17 (седемнадесет години) и 6 (шест) месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева. Със същата присъда подсъдимият Ю. е признат за виновен и в това, че на 17.11.2019г. от [населено място], [община], област С. до [населено място] – на съвместен българо-румънски ГКПП „Дунав мост“, без надлежно разрешително, държал, с цел разпространение горепосочените пакети, съдържащи високорисково наркотично вещество – хероин, като същото е в особено големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание 8 (осем) години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляди ) лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 17 години и 6 месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 200 000 хиляди лева. Съдът е определил така наложеното общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като на основание чл. 59 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия Ю., считано от 17.11.20109 г. до влизането на присъдата в сила. Окръжния съд се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноските. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното на подсъдимия А. Ю. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК от 17 години и 6 месеца на 15 години, като в този размер е намалено и общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. В касационните жалби, поддържани в с.з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник – адв. О. Б. са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или намаляване на наложените му наказания. Прокурорът от ВКП, изразява позиция за неоснователност на жалбите и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Не подкрепя оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, нито намира основания за намаляване на наложените на подсъдимия наказания. В последната си дума подсъдимият изразява очакване за обективност и справедливост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби на подсъдимия и защитника му са неоснователни. За разлика от касационната жалба на подсъдимия, която е немотивирана, в тази, изготвена от адв. Б., са изтъкнати множество възражения за недоказаност на субективната страна на деянието по чл. 242, вр. чл. 18 от НК, а също и това по чл. 354а от НК, дължащо се на едностранчива или непълна оценка на доказателствата или основаването й върху предположения. С няколко изключения ВКС намира, че по своето естество изложените оплаквания се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, ревизията дали закона е приложен правилно се извършва на основата на установените от въззивната инстанция фактически положения, стига те да почиват върху доказателства, които са били събрани, проверени и оценени по надлежен процесуален ред. При анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е длъжен да изложи съображения кои факти въз основа на какви данни приема за установени, както и поради какви причини при противоречиви доказателствени източници кредитира една група, а друга отчита за недостоверни, като на свой ред въззивната инстанция следва да провери изцяло валидността им. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14 и 15 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339, вр. чл. 305 от НПК. Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията в касационните жалби. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е уважил част от доводите на защитата, относими към извода за субективната съставомерност на двете деяния, а в останалата част е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения по този въпрос. ВКС не съзира съществени пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е приел, че подсъдимият Ю. е знаел за укритото наркотично вещество в тайника на управлявания от него товарния автомобил, което е транспортирал на територията на страната и е направил опит да пренесе през границата. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. Това важи и за изтъкнатите в жалбата на защитника обстоятелства, които според него не били достатъчни за осъждане на подсъдимия. В мотивите си въззивният съд е обсъдил процесуалната стойност и значение на данните, относими към мястото на тайника, където е било намерено наркотичното вещество - времето за неговото изработване, поставяне и прикриване с оловни плоскости, видимите белези от скорошно пребоядисване към момента на пререгистрацията в КАТ, както и предприетото в кратко време последващо преустройство на каросерията и поставяне на брезент, който да покрива промените н областта на поставения тайник. Всичко това е съпоставено с особените отношения между подсъдимия и св. А. О., повода за тяхното съвместно пребиваване в затвор в Р. Турция с връзка трафика на наркотични вещества, проявеното странно поведение от Ю. да предприеме пътуване с т. а., държан от същия свидетел и препоръчан му за закупуване, а впоследствие и предприемането на дълъг курс по негова молба в посока гр. Букурещ, Румъния под предлог транспорт на багаж от там до Турция, без да провери техническото състояние на превозното средство, както и при липса на каквато и да е информация за адрес или комуникация на клиента и данни за обема на багажа, престоя в [населено място] при същия свидетел непосредствено преди да потегли към [населено място], а не на последно място и поставеното в автомобила на видно и достъпно за подсъдимия място мобилно устройство със специален софтуер, служещо както за дистанционно заличаване на комуникация, така и за проследяване. ВКС отчита като частично основателни възраженията на защитата за съобразяваните от апелативния съд материали при извеждане на знанието на подсъдимия за присъствието на посоченото мобилното устройство в автомобила по време на митническата проверка, сред които не може да бъде протоколът за личен обиск (л. 110, т. 1, п. 2 от ДП), а още по-малко вписаните в него обяснения на Ю.. В мотивите си (на л. 31) съдът от една страна е приел, че изготвения от св. А. Д. протокол за личен обиск не е бил по правилата на чл. 16, ал. 1, т. 10 от Закон за митниците (ЗМ), респ. не са спазени изискванията по НПК, към които препраща, а поради това и не представлява годно писмено доказателствено средство. От друга страна обаче, считайки, че протоколът отговаря на изискванията по чл. 16а, ал. 9 от ЗМ, е решил, че е само писмено доказателство, а самото приобщаването на иззетите вещи е станало с приемо-предавателния протокол, с който св. Д. е предал същите на разследващия митнически инспектор. В тази връзка е съобразявал писмените обяснения на Ю., че вещите са лично негови, свързани с пътуването. И на трето място, Великотърновския апелативен съд в крайна сметка е приел за достоверни обясненията на подсъдимия, че мобилния телефон всъщност се е намирал между документите в таблото на кабината на автомобила и впоследствие е бил донесен от св. А. Б., който го е намерил там. Достатъчно трайна е практиката на ВКС, че вписаните в протоколите за следствени действия лични обяснения на подсъдимото впоследствие лице изобщо не могат да бъдат оценявани и въз основа на тях да се извеждат едни или други факти. Единствено ценими са обясненията, дадени по надлежен процесуален ред, разписан в НПК. В този аспект очевидно е допуснато процесуално нарушение, но то не е съществено, защото както се спомена и по-горе крайният извод за това къде се е намирал мобилния апарат със специалния софтуер и отношението на подсъдимия към него е бил формиран въз основа на дадените от него обяснения на ДП пред надлежен орган и в присъствието на защитник, които са съответствали и на заявеното от св. А. Б. (вж. л. 33 и 34 от мотивите). Доводът, направен в касационната жалба, че устройството няма данни да е било заредено, очевидно не дължи сметка за установеното от св. Д. М. и споменато в мотивите (на л. 33), че лично е извършил проверка в системното меню на телефона, което не би могло да се случи, ако не е бил зареден. Неоснователни са възраженията на защитата за съществено ограничаване правата на Ю. от фазата на митническата проверка, когато той е бил задържан и е поискал консултация с адвокат, но такава възможност не му е предоставена, като същевременно е давал обяснения, които по-късно са били възпроизвеждани от митническите служители – в нарушение на посочена практика на ВКС. На първо място тези възражения не са били формулирани по този начин пред въззивния съд, а единствено в смисъл на несъобразяване с това, че подсъдимият е искал да се свърже с адвокат, за да сключи споразумение и да окаже съдействие при разследването за възможните участници в трафика на наркотичното вещество. От отговорите в мотивите и коментираните гласни доказателства се разбира, че действително между подсъдимия и митническите служители (св. А. Б., А. Д. и Х. В.) са били водени разговори докато е протичала митническата проверка, като тогава е споменал по какъв маршрут се е придвижвал до [населено място], пропускайки престоя си в [населено място]. Това обстоятелство обаче по-насетне Ю. подробно е изяснявал в своите обяснения на ДП и в съдебната фаза, излагайки множество детайли, вкл. за лицето И., който му казал по какъв начин и в близост до какви автомобили да паркира своя т. а. през нощта преди потеглянето му към границата. По делото отсъстват каквито и да са данни подсъдимият да е правил признания пред посочените митнически служители, с които е контактувал и те да са били възпроизвеждани пред съда, което е недопустимо, в какъвто аспект е цитираната от защитата съдебна практика. Няма основание и да се счита, че правата му са ограничени на плоскостта поискана и отказана защита. Материалите по делото ясно сочат, че подсъдимият Ю. е бил задържан за 24 ч. със съответна заповед от митнически орган на 17.11.2019 г. в 19 ч.(л. 120, п. 2 от ДП), като тогава с декларация (на л. 112, п.2 от ДП ) е поискал да му бъзе назначен служебен защитник и това е сторено след конвоирането му до Р. – на следващия ден 18.11.2019 г. (л. 2 и 3, папка 3 от ДП), което е във връзка и с допълнително представена декларация по ДП. С постановление на прокурора от окръжна прокуратура – Р. задържането му е продължено до 72 часа. Привличането като обвиняем и последвалия първи разпит (в който той не е давал обяснения) са действия, извършени при участието на назначения му служебен защитник (л. 15-19, п. 3 от ДП). В заключение по въпроса за отсъствието на процесуални нарушения със съществен характер, ВКС намира, че упражнявайки суверенното си правомощие да преценява доказателствените източници, въззивният съд с основание е констатирал достатъчно данни, макар и косвени, които да обусловят направения извод, че подсъдимият е знаел за наркотичното вещество, поставено в специално изработения тайник в т. а. и съзнателно е предприел действия по неговото държане и опит за пренасяне през границата на страната. Обстоятелството за възможно участие и на други лица като част от престъпната дейност , не обуславя извод за неговата невинност. По всички тези въпроси апелативният съд е изложил подробни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Въз основа на установените факти в съгласие с процесуалните правила материалният закон е бил приложен правилно с потвърждаване на осъждането на подсъдимия за инкриминираните му две престъпления. Държането на наркотичното вещество и фактическото му превозване на територията на страната, натоварено в тайника на т. а., е започнало с потеглянето на подсъдимия от [населено място] и е продължило до установяването му за митническа проверка на ГКПП „Дунав мост“, когато то е било открито, а неговата стойност безспорно покрива критерия за „особено големи размери“. В този аспект е законосъобразен направения извод за осъществено деяние по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от НК. Наложеното наказание от 8 години лишаване от свобода държи сметка за степента на тежест на конкретното деяние, неговата специфика и данните за личността на подсъдимия, а глобата от 20 000 лв. е съобразно минимума. Понастоящем не се изтъкват обстоятелства със смекчаващ характер, които да не са били отчетени от въззивния съд, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В реална съвкупност е реализиран и състава на чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като намаленото наказание лишаване от свобода от 17 години и 6 месеца на 15 години, заедно с потвърдената глоба в размер на минимума от 200 000 лв. , не е явно несправедливо. Подробни са отговорите на въззивния съд по възраженията на защитата за едновременно наличие на квалифициращите признаци „особено големи размери“ и „особено тежък случай“, които понастоящем са преповторени в касационната жалба. Същото важи в частност и за твърденията за липса на кумулативна даденост на изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, които ВКС не се споделя. Количеството от повече от 91 кг. хероин на стойност, надвишаваща 93 пъти признака особено големи размери, поставено в специално изработен тайник с взети мерки (поставянето на оловни плоскости), за да се ограничи откриването му с рентген, свидетелстват за добре организирана престъпна дейност и напълно оправдават заключението за изключителна опасност както на деянието, така и на дееца в аспекта за проявлението на неговата личност като участник в трафика. Именно поради включването на всички тези обстоятелства при квалификацията по чл. 242, ал. 4 от НК, законосъобразно възивният съд е намалил наказанието на подсъдимия в рамките на предвидения минимум от 15 години лишаване от свобода, отдавайки нужното значение на установените положителни данни за личността на му – неосъждан, с добра характеристика по местоживеене, семеен и трудово ангажиран, а също и недоброто му здравословно състояние. Правилно е оценено също, че липсва основание за прилагане на чл. 58, б. „а“, вр. чл. 55 от НК, доколкото деянието не е било довършено и е останало във фазата на опита единствено поради разкриването му от митническите служители. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 144/06.12.2021 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 272/2021 г., Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: