Р Е Ш Е Н И Е № 137/2017 год. гр. София, 16.01.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2388 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по подадената от Г. А. П. и С. А. П., двамата от [населено място], молба за отмяна на влязлото в сила решение от 29.04.2015 год. по гр. д. № 4355/2010 год. на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 11.06.2008 год. по гр. д. № 12020/2000 год. СРС в посочените му части и изцяло на допълнителното решение от 28.01.2014 год. е допусната съдебна делба между наследниците на Б. П. С., починал на 15.03.1945 год. и наследниците на Ц. Б. П., починала на 8.02.1973 год. на описаните в решението земеделски земи, предмет на възстановяване с посочените решения на ПК П., при посочените в решението дялове. Решението е влязло в сила на 4.04.2016 год., когато с определение по гр. д. № 280/2016 год. на ВКС, І г. о. не е допуснато касационното му обжалване /чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК/. Молителите поддържат да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, позовавайки се на представените писмени доказателства: решения на ОбСЗ –П. от 27.07.2015 и от 22.03.2016 год. по преписка № 3394/92 год., с които са възстановени на техния наследодател посочените земеделски имоти след успешно проведени производства по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и удостоверение от ОбСЗ –П. от 19.08.2015 год. и скици относно идентичността на възстановените имоти с тези, допуснати до делба с атакуваното решение. Молителите поддържат наличието на нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат представени при разглеждането му, обосноваващо наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочените в молбата основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ГПК не са обосновани с конкретни съображения. Ответниците П. Я. Б., И. Г. М., И. Р. Б., Я. Р. Б. и Е. Д. З., чрез пълномощника им адв. Ц. и И. Х. Х. лично оспорват молбата за отмяна по съображенията в писмен отговор и в съдебното заседание. С определение № 122 от 20.07.2017 год. касационният съд е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна. Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, намира следното: В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, след преценка и анализ на релевантните по спора за делбата на възстановените на общите наследодатели на съделителите доказателства, че по принцип е основателен доводът на съделителите Г. и С. П., че при допускане на делбата следва да се зачетат правата на съделителите и техните наследодатели, установени към миналия момент – този на обобществяването на земеделските земи, при успешно проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Съдът обаче не зачел представените по делото влезли в сила решения по гр. д. № № 18536/2007 год. СРС и 8713/2007 год. СРС, с които е признато за установено по искове на П. с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че техният наследодател Й. Б. /син на общия наследодател Б. П./ е бил собственик на посочените в тези решения земеделски имоти, които съделителите П. са поддържали да са предмет на делбеното производство /нива с площ 2.2 дка в м. „Б.”и ливада от 2 дка в м. „Л.”/. Съдът приел да не е установена идентичността им с възстановените имоти, предмет на делбата, а и не са представени решения на ОбСЗ по реда на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ за промяна на лицето, на което се възстановява собствеността върху тях. Поради това и с оглед неучастието в производствата по исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ на всички наследници на общите наследодатели, което изключва разпростиране силата на присъдено нещо на влезлите в сила решения по отношение на всички съделители по настоящето дело, въззивният съд допуснал делбата между всички наследници на общите наследодатели, на които е възстановена собствеността върху описаните земеделски имоти при дяловете им по закон. С оглед на изложените във влязлото в сила решение по допускане на делбата съображения следва да се приеме, че при разглеждане на делото е бил релевиран довода на молителите за наличие на изключителна собственост в лицето на техния пряк наследодател върху част от делбените имоти, за което са представени и съответните писмени доказателства – влезли в сила съдебни решения, с които са били уважени искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. По делото е бил представен и протокол от 1946 год. за делба на наследството на общия наследодател Б. П., въз основа на който неговите наследници преди обобществяването на земеделските имоти са ги поделили помежду си, т. е. релевиран е и довод за зачитане на транслативния ефект на извършената делба, в контекста на данните по делото за издадени решения на поземлената комисия както на общия наследодател Б. П., така и на неговите наследници. Представените с настоящата молба писмени доказателства – решения на ОбСЗ-П. са издадени след постановяване на атакуваното решение, поради което и няма как да са обсъждани при решаване на спора, за разлика от представените при разглеждането му влезли в сила решения с предмет исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в подкрепа на поддържания от молителите факт за изключителната собственост на техния наследодател Й. Б. върху част от делбените имоти, на основание извършената делба между наследниците на Б. П. през 1946 год. С оглед на това, че този твърдян при разглеждане на делото факт не е могъл да бъде установен по друг начин освен чрез постановяване на решения на ОбСЗ по влезлите в сила съдебни решения по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за настоящите молители не съществува друг начин за защита на правата им извън отмяна на постановеното решение и разглеждането на делото при съобразяване на тези писмени доказателства относно твърдението им в хода на делбеното производство за изключителна собственост на част от делбените имоти в лицето на техния наследодател, син на общия такъв. Следователно, налице са новосъздадени документи относно наведения в хода на висящността на производството факт, който не е могъл да бъде доказан поради липсата на тези документи до приключване на делото /издаването им е след постановяване на решението/. С оглед на това непопълването му с тези релевантни за спора доказателства не може да се вмени във вина на молителите, тъй като представянето им е извън дължимата грижа на страната за водене на делото за делба, като същите имат съществено значение за спора. Поради това е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд, с оглед събиране и преценка на новите писмени доказателства в производство по реда на чл. 196 ГПК /отм./, вр. с параграф 2, ал. 1 ПЗР ГПК. По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение от 29.04.2015 год. по гр. д. № 4355/2010 год. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: