О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 524 София, 06.11.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 4157/2017 год. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. В. С., приподписана от адв. В.Н., против определение № 2551/02.08.2017 г. по в.ч.гр.д № 3606/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2017 г. по гр.д. № 4567/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните процесуалноправни въпроси: 1.Забраната по чл. 126, ал. 1 ГПК предпоставя ли пълно тъждество между двете дела, т.е. обективен /предметен/ и субективен /страни по делото/ идентитет; 2. Обстоятелството, че две различни неоснователни обвинения са повдигнати и поддържани в едно наказателно производство, обосновава ли приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК по отношение на гражданските дела, по които са предявени искове за присъждане на обезщетения по ЗОДОВ отделно за всяко от двете обвинения,които са разрешени в противоречие с решение № 471/ 16.01.2012г. по гр.д № 1522/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. и определение № 534/03.11.2011 г. по ч.гр.д. № 468/2011 г. по описа на ВКС, г.о. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – Прокуратурата на Република България. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. С атакуваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено поради наличие на висящ процес между същите страни и на същото основание. Посочил е, че делото е образувано по иск на П. В. С. против Прокуратура на РБ за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от повдигнато неоснователно обвинение в тежко престъпление. Съобразил е данните от служебно приложен препис от искова молба, по която е образувано гр.д. № 4566/2016 г. по описа на Софийски градски съд и е достигнал до извод, че между двете дела / гр.д. № 4566/2016 г. и гр.д № 4567/2016 г./ е налице пълно тъждество – образувани са между същите страни, за същото искане и на същото основание – повдигнато неоснователно обвинение в тежко престъпление. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси,които отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на процесуалния закон, като вторият въпрос конкретизира правен проблем по приложението на чл. 126 ГПК, съдържащ се в първия въпрос. Трайно възприето в съдебната практика, а и в цитираното от касатора решение № 471/16.01.2012 г. по гр.д № 1522/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., е разбирането, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения – антиципира се отводът за присъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а обективен при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело, в този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По втория въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид значимостта му за развитието на правото и липсата на известна на настоящия състав съдебна практика. Предмет на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ е осъждането на ответника /Прокуратурата на РБ/ да понесе гаранционно-обезпечителната гражданска отговорност за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди от незаконното му обвинение в престъпление, за което ищецът е бил оправдан. Правопораждащите факти са обективни, предвид характера на отговорността,а именно: 1. обвинение в престъпление и 2. оправдателна присъда по повдигнатото обвинение. Самото наказателно производство като факт е релевантен само доколкото посочените предпоставки могат да бъдат осъществени единствено по време на наказателния процес във съответната му фаза. В наказателното производство могат да бъдат повдигнати обвинения за няколко отделни престъпления,като оправдаването по всички тях не е основание гражданско-правната претенция за обезвреда да се предяви глобално за всички. Този извод произтича от фактическото основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ – незаконните обвинения,по които ищецът е бил оправдан ,а не наказателното производство. Броят на обвиненията за различни престъпления, както и броят на водените наказателни производства на различно основание срещу едно и също лице е от значение за определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди /в този смисъл – решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г., ГК., ІV г.о. на ВКС, решение № 166 от 08.06.2016 г. по гр.д. № 631/2016 г., ГК., ІV г. о. на ВКС, решение № 132 от 03.05.2016 г. по гр.д. № 5861/2015 Г., ГК., ІV г.о. на ВКС. Въззивното определение е неправилно,с оглед отговорите на поставените въпроси и предвид данните по делото, поради което следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.След връщане на делото съдът следва да извърши преценка налице ли са основанията на чл.213 ГПК. В настоящото производство е предявена претенция за осъждането на ответника Прокуратура на РБ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на „неоснователно обвинение в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 10 НК с пострадал Б. Д. Г.“,а по образуваното гр.д.№ 4566/2016 год. по описа на Софийски градски съд е предявена претенция за осъждането на ответника Прокуратура на РБ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на „неоснователно обвинение в престъпление по чл. 116 и чл. 330, ал. 3 във вр. ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 НК с пострадал П. Л.“,т.е. претенциите са заявени във връзка с различни незаконни обвинения /двата иска имат различен предмет/, независимо, че по обвиненията е образувано едно наказателно производство. Водим от гореизложеното Върховния касационен съд,Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2551/02.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3606/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 2551/02.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3606/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: