О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 610 София, 30.11.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря …………………………..…и с участието на прокурора…….……..……………................…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2726 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6113 от 12.Х.2017 г. на Б. П. И. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Ямбол против въззивното определение № 325 на Ямболския ОС, ГК, от 27.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 305/2017 г., с което е била оставена без уважение предходна нейна частна жалба срещу определение № 1/29.VІІІ.2017 г. на съдията по вписванията при Елховския РС за отказ да бъде вписано едностранното прекратяване на Договор за аренда на земеделски недвижими имоти с рег. № 1754/29.V.2014 г. по описа на Агенцията по вписванията. Оплакванията на частната касаторка И. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, както и при лиса на мотиви. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да се задължи съдията по вписванията да извърши исканото вписване на едностранно прекратяване на процесния валиден аренден договор. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба подателката й Б. И. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Ямболският ОС се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали при прекратяване на аренден договор по реда на т. 1 на ТР № 2/20.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 2/2015 г., следва арендодателят да е собственик на повече от 50% ид. части от съсобствен имот или съсобственик, който е упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50% ид. части от съсобствения имот?” Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ямболския ОС, настоящата частна касационна жалба на Б. П. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: При потвърждаване на атакувания отказ да се впише едностранно прекратяване на процесния аренден договор от 28.V.2014 г. въззивната инстанция е изложила мотиви, различни от тези на съдията по вписванията. При данните по делото, че настоящата частна касаторка била легитимирана като съсобственик на 1/8 ид.част от отдадените под аренда с процесния договор земеделски земи, Ямболският ОС е приел, че съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието, на вписване в службата по вписванията подлежи и прекратяването на аренден договор – независимо от основанието за това. Същевременно, по аналогия с текста на чл. 3, ал. 4 от същия закон досежно сключването на сделката, следвало че и изявлението за прекратяване на договора е необходимо да изхожда от съсобственик с повече от 50% ид. части от съсобствеността върху земеделските земи, предмет на ползването, респ. от съсобственик, упълномощен от останалите съсобственици, притежаващи заедно с него повече от 50% ид. части от съсобствеността. Следователно произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение по релевирания от касаторката материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предвид настъпилите след датата на сключване на процесния аренден договор промени в законодателството и необходимостта от преодоляване на непълнота в разрешенията на специалния закон досежно кръга на легитимираните да правят валидно волеизявление за прекратяване на сделката лица. Ето защо атакуваното с частната жалба на Б. И. въззивно определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Според генералния принцип на чл. 32, ал. 1 ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Независимо, че минималният срок по чл. 4 ЗАЗ, за който може да бъде сключен договор за аренда, е 5 стопански години, сделката е за управление, а не за разпореждане със земеделски земи. С оглед на тези две нормативни разрешения, миноритарните съсобственици /тези с дялове общо под 50% ид.части в съсобствеността/ върху отдадените под аренда конкретно посочени в даден договор земеделски земи не могат да осуетят ползването на арендатора, получил на валидно правно основание фактическа власт върху такива обекти посредством последващо сключването на сделката тяхно волеизявление за прекратяването й, вкл. и на основанието по чл. 27, ал. 12, т. 1 ЗАЗ, а именно неизпълнение на задължението за арендно плащане. Следователно редът за сключване на този вид договор в равна степен намира приложение и при прекратяването му, т.е. идентичен е кръгът на лицата, легитимирани да управляват земеделски земи, докато съсобствеността върху тях не бъде надлежно прекратена: това са само онези съсобственици, които притежават повече от 50% ид.части в съсобствеността. Ето защо настоящата частна касаторка, чиято квота е едва 1/8 ид. част (или 12.5%), не би могла валидно да прекрати процесния аренден договор от 28.V.2014 г. В заключение, налице в процесния случай е хипотезата по т. 6 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 7/25.ІV.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., когато, щом като проверката му не се предшества нито от такава на съдия или на нотариус, то на съдията по вписванията изрично е възложено „със закон” прекратяване на валидно сключен договор за аренда в земеделието. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 325 на Ямболския ОС, ГК, І-ви с-в, от 27.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 305/2017 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение № 325 на Ямболския ОС, ГК, І-ви с-в, от 27.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 305/2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2