Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   № 391   гр. София, 06 октомври 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември,  две хиляди и девета година,  в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГРОЗДАН  ИЛИЕВ        ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА  ПЕНЕВА                                                                      ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  АТАНАС  ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 390/2009г.       Производството е образувано по искане на осъдения И. И. П. за възобновяване на НОХД№7023/2007г., по описа на Софийски районен съд и упражняване на възложените от процесуалните норми на чл.425, вр.чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 НПК правомощия спрямо обявената по него и влязла в сила присъда. В депозираната молба на осъденото лице се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при реализираната от съдебните инстанции доказателствена дейност, обосновали неправилно приложение на материалния закон и за неспазена процедура при въззивната проверка. Аргументира се незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, базиращ се на предположения по отношение авторството на инкриминираното престъпление по чл.198, ал.1НК и се излагат неясни съображения за липса на надлежно уведомяване на И. П. за постановеното въззивно решение. В съдебно заседание на 25.09.2009 година осъденият П. се явява лично пред ВКС, като неговите права и законни интереси се охраняват и от служебно назначен адвокат. Защитата поддържа направеното искане, пледира за отмяна на влязлата в сила присъда и алтернативно предлага–оправдаване на И. П. по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело, което убедително мотивира с установените по делото фактически данни, обезпечени от приложения доказателствен материал. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, обсъждайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 26.09.2008 година, постановена по НОХД №7023/2007г., Софийският районен съд е признал И. И. П. за виновен в това, че на 17.02.2007 година, в гр. С. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 392,37 лева, от владението на Д. С. , чрез употреба на сила и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.198, ал.1, вр.чл.54 НК го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. С визирания съдебен акт е съобразена императивната разпоредба на чл.68 НК и приведено в изпълнение наложеното на И. П. по НОХД №45/2007г. на РС-София, наказание. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №400/25.03.2009година, по ВНОХД №3298/2008г., с което Софийски градски съд е потвърдил същата изцяло. Съдебният акт е влязъл в сила с произтичащите от това последици, сочещи на неговите необжалваемост и юридически стабилитет, като по отношение на последния са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол. Искането на осъдения П. за възобновяване на НОХД№7023/2007г по описа на Софийски РС е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при условията на чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 НПК, но преценено в контекста на предложената аргументация и подкрепящия я доказателствен материал за възобновяване на наказателното дело и правоприлагане разпоредбата на чл.425 НПК е неоснователно. При осъществената извънредна съдебна проверка ВКС не констатира сочените от осъденото лице нарушения на процесуалните разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни фактически констатации по основния факт на наказателния процес–извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е установено, че И. П. е извършител на престъпното деяние, индивидуализирано в очертаната в постановения и влязъл в сила съдебен акт фактология по отношение времевите и пространствени характеристики, механизъм на осъществяване, предмет на посегателство, и субективните измерения на тези обективни параметри в съзнанието на осъденото лице. Изводите досежно релевантната за престъпната съставомерност на неправомерните действия и субектът на общественоопасното посегателство фактическа обстановка, са направени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на пострадалата Д. С. , К. Ц. , Б. Б. , Ц. Б. и В. Ц. , изготвените съдебно-оценителна и психиатрична експертизи, и писмения доказателствен материал. Посочената доказателствена съвкупност е интерпретирана адекватно от първостепенния съд и въззивния съдебен състав, при съблюдаване на източника на доказателства, статута на процесуалните участници в наказателното производство, извънсъдебните им взаимоотношения и тяхната заинтересованост от изхода на делото. При стриктното и компетентно съобразяване на конкретиката и особеностите на заявеното от разпитаните лица, оценявайки съществуващите противоречия в него и наличните данни за демонстрирана тенденциозност, с необходимия юридически усет, в съответствие с констатираната доказателствена корелация и на базата на установеното по несъмнен начин относно повдигнатото срещу И. П. обвинение, съдебните инстанции са дали правилна юридическа оценка на приобщените доказателствени източници. В аспекта на изложената позиция неоснователни са релевираните доводи, че неправилно съдилищата по същество са изградили фактическите си изводи за субсумиране на осъществената на 17.02.2007г. неправомерна проява от престъпния състав на чл.198, ал.1НК и формирали заключение за автора на инкриминираното престъпление, пренебрегвайки липсата на разпознаване от пострадалото лице, и при игнориране на депозираното по делото от свидетелите Ц, Б. и Ц. Мотивирано РС-София и Софийски градски съд са приели, че лансираната от осъдения П. защитна версия, индицираща на липса на съпричастност към престъпната дейност, се разколебава категорично от гласните доказателствени средства и приложените по делото протоколи за оглед и доброволно предаване от 22.02.2007 година. Коментирани поотделно и съвкупно, и при преценка на съдържимите се в тях данни, релевантни за противоправното поведение, индивидуализиращите го признаци и неговото авторство, същите убедително аргументират участие на И. П. в инкриминирания акт. В рамките на проведения на 23.02.2007 година разпит пред съдия, свидетелят-очевидец К. Ц. последователно, логично и достоверно описва времето, мястото, механизма на извършеното от осъдения П. престъпно деяние и неговия предмет. Съмнения в правдивостта на визираните показания не внася последвалата промяна в същите пред първостепенния съд, индицираща на схематично и житейски абсурдно отрицание на депозираното, съпроводено с обяснения за упражнени психическо въздействие и физически натиск от органите на досъдебното производство, носещи белезите на голословни декларации. Съотносими с разказа на свидетеля Ц в хода на досъдебното разследване са и изявленията на пострадалата С. , пресъздаващи спомените и възприятията за осъщественото престъпно посегателство в инкриминираната нощ - грабеж на ул.”Костина”, в гр. С., при който насилствено е отнета чантата с намиращите се в нея вещи от младеж, появил се внезапно от ул.”Бадемова гора” и избягал с бял пикап, в посока-ул.”Костенски водопад. Внимателният анализ и оценка на добросъвестните и еднопосочни показания на жертвата, във взаимовръзка с твърденията на свидетелите Б, Б. и Ц. по отношение местопребиваването на осъденото лице през месец февруари 2007 година, начина му на придвижване в процесната вечер и намерения в двора на обитаваната от него къща мобилен телефонен апарат „Моторола”, собственост на Д. С. , обосновава висока степен на доказателствен интензитет досежно идентичността на осъдения П. и автора на престъплението. Съдебните инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Изведените от тях констатации, са в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 НПК, и изискванията на чл. 107 НПК, базират се на обективен анализ на доказателствените източници, поради което ВКС намира, че не са налице визираните основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК . Несериозни са и предявените възражения в искането на И. П. за неспазване на предписаната в рамките на въззивната проверка процедура за обявяване на съдебния акт. Те не съответствуват на реализираните на 16.03.2009 година, в присъствието на И. П. и неговия защитник процесуални действия, обективирани в протокола от съдебно заседание. Видно от словесно отразените в него обстоятелства, след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимото лице, въззивният състав се е оттеглил на съвещание и уведомил страните, че ще се произнесе със съдебен акт, в сроковете по чл.340, ал.1 НПК. На 25.03.2009 година е постановено решение, за което не е приложена писмена документация, удостоверяваща довеждане на съдържанието му в диспозитивната и съобразителна част, до знанието на заинтересованите процесуални субекти. Атакуваният съдебен акт, с който е приключило въззивното производство и потвърдена присъдата на първостепенния съд по НОХД №7023/2007година, не е обаче от категорията на обжалваемите пред касационната инстанция и същият е влязъл в сила от момента на постановяване, предпоставящ привеждането му в изпълнение. Предложените фактически данни, интерпретирани в контекста на очертания от процесуалните норми на чл.346, вр. чл.334-чл.338 НПК юридически стабилитет на обявеното въззивно решение не обуславя заключение за дерогиране на императивни правила, препятствувало упражняване на установени от закона процесуални възможности и довело до ограничаване правото на защита на И. П. , на каквито оплаквания индицира депозираното искане на осъдения. Правната природа на въззивното решение на Софийски градски съд, с иманентно присъщите му характеристики - неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в разпоредбите на чл.412, ал.2, т.1НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem-чл.24, ал.1, т.6 НПК/, задължителност /чл.413 НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 НПК/, е логическа последица от изричната законова регламентация. Постановеният съдебен акт не е в обхвата на инстанционния касационен контрол, лимитиран от определени времеви параметри за обжалване и финализиране. Същият може да бъде предмет на разглеждане само при условията на извънредния способ за проверка на влезли в сила присъди и решения по глава 33 /тридесет и трета/ НПК, предвиден като процесуална възможност в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, последната от които реализирана чрез иницииране на настоящото съдебно производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че искането на И. П. за отмяна на присъда от 26.09.2008 година на РС-София, потвърдена с решение №400/25.03.2009 година на Софийски градски съд, по предписания в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1-3 НПК ред и за оправдаване на осъденото лице или връщане на делото за ново разглеждане, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. И. П. за възобновяване на НОХД№7023/2007г., по описа Районен съд-София и за приложение разпоредбата на чл.425 НПК спрямо постановената по него и влязла в сила присъда . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.