Р Е Ш Е Н И Е № 357 гр. София, 13.12.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 847 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение №535/27.04.2010 г. по гр.д.№ 2074/2009 г., постановено от Окръжен съд - Варна и решение №2532/24.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 7432/2007 г. от Районен съд – Варна. Ответниците по молбата за отмяна я оспорват с писмена молба, както и в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител. Съдът, като взе предвид доводите на молителите, приема за установено следното: Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК. С влязлото в сила решение на Районен съд – Варна, постановено на 24.07.2009 г. по гр.д.№ 7432/2007 г., П. В. З. е осъден да предаде на С. Т. П. и П. И. П. владението на недвижим имот, представляващ реална част от 720 кв.м. от УПИ, находящ се в [населено място], общ. А., на основание чл.108 от ЗС. С решение № 535/27.04.2010 година, постановено по гр.д.№ 2074/2009 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 07.07.2010 година, Окръжен съд – Варна е оставил в сила решението на районен съд в тази част. Решението на районния съд е обезсилено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на реална част от същия имот, с площ от 300 кв.м. С определение на ВКС, постановено на 02.05.2011 г., не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, в производството по чл.288 от ГПК. С молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение се твърди, че е са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд, в осъдителната част по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, молителите основават на твърдение, че от заключенията на вещите лица по делото им е станало известно, че „парцели от по средна площ 1 дка / за [населено място]/ е извършено неизвестно от кого и кога, по неидентифициран и от никого неодобрен регулационен план, което не дава основание за прилагането му за каквито и да е цели”. Това обстоятелство, не е ново, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото в самата молба се твърди, че то е станало известно на молителите от заключенията на вещите лица, приети като доказателства по делото, по което е постановено и съдебното решение, чиято отмяна се иска. Самото твърдение на молителите изключва възможността те да се позовават на „ново обстоятелство”, доколкото същото се съдържа и извлича от доказателствата, приобщени като доказателствен материал по делото и въз основа на които съдилищата, постановили съдебните актове по същото са формирали своята правна воля относно основателността на предявения иск. Наличието на ново обстоятелство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, предполага неговото съществуване към момента на постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, но то да не е било известно както на молителите, така и на съда, постановил решението. При горните твърдения на молителите, тези предпоставки не са налице, тъй като, твърдяното обстоятелство е било известно на молителите и на съда, при постановяване на съдебното решение, поради което не са налице предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, на соченото основание. Твърди се, че е налице основание по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение, като се твърди, че е налице влязло в сила съдебно решение, което му противоречи. Това влязло в сила решение е решението, постановено по гр.д.№5030/2006 г., по описа на Районен съд – Варна, прието и приложено като доказателство по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения и е било предмет на обсъждане от съдебните състави, постановили съдебните решения. Последното обстоятелство изключва приложението на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК в конкретната хипотеза. Съдебните състави са приели, че имотът, предмет на спора по гр.д.№ 5030/2006 г. не е идентичен с имотът, предмет на спора по настоящото дело, като решението по гр.д.№ 5030/2006 г. е бил предмет на обсъждане в решението, чиято отмяна се иска. Твърдението на молителите за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК се свежда до тяхното искане да се пререши спора в тази му част, като се приеме, че имотите са идентични. По отношение на този фактически извод и правните изводи, свързани с него, е осъществен инстанционен контрол и по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения не е допустимо от процесуална гледна точка пререшаването на спора в тази насока. Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С оглед изхода на спора, в полза на ответниците С. Т. П. и П. И. П. следва да се присъдят направените по делото съ0дебни разноски, на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 203424/02.12.2011 г. с адвокат К. М. от АК – В.. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. З., Д. П. В., Г. П. В. и Р. П. Д. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес]04, чрез адв.И. П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение №535/27.04.2010 г. по гр.д.№ 2074/2009 г., постановено от Окръжен съд - Варна и решение №2532/24.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 7432/2007 г. от Районен съд – Варна. ОСЪЖДА Д. Г. З., Д. П. В., Г. П. В. и Р. П. Д. всички със съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес]04 чрез адв. И. П., да заплатят на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на С. Т. П. и П. И. П. и двамата с адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.7 сумата 500 /петстотин/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.