О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 124 София, 18.11.2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при становището на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 1120/2016 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК по повод разпореждане № 298 от 17.10.2016 г. на съдия-докладчик по АНД № 785/2016 г. по описа на Разградския районен съд, с което производството по делото е прекратено и е изпратено на ВКС с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП Петя Маринова застъпва становище, че искането за промяна на местната подсъдност следва да бъде уважено като основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: Не са налице законните предпоставки за допускане на поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Прекратеното АНД № 785/2016 г. по описа на Разградския районен съд е било образувано по жалба на Г. Е., управител на [фирма], чрез пълномощник адв. К. Н., против наказателно постановление № КГ-1892 от 08.08.2016 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ и в негова тежест са били възложени разходите за вземане и изпитване на проба в размер на 755 лева. В разглеждания случай няма основания за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Не се спори, че съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто териториален периметър е констатирано твърдяното нарушение, а именно – РС–гр. Разград (инкриминираните несъответствия на течно гориво с изискванията за качество са били установени при проверка на бензиностанция, управлявана от [фирма], находяща се в [населено място]). Предложението за промяна на местната подсъдност е аргументирано с обстоятелствата, че допуснатите от съда двама свидетели живеели в [населено място], административнонаказващият орган бил със седалище в [населено място], а жалбоподателят посочил адрес за призоваване в [населено място]. В съдебния акт е обосновано становище за финансова целесъобразност от разглеждане на делото в РС–гр. Русе, РС–гр. Троян или СРС, като е акцентирано върху деловодните разноски и затрудненията на участниците в производството за пътуване до гр. Разград. Настоящият съдебен състав счита, че в мотивната част на разпореждането е придадено преувеличено значение на разходите по чл. 122, ал. 1 вр. чл. 84 от ЗАНН, които ще бъдат сторени при разглеждане на делото в РС–гр. Разград. С оглед броя на свидетелите не може да се очаква значителното им намаляване при евентуална промяна на подсъдността. Изместване на производството по делото в СРС или РС–гр. Троян изобщо не може да се обсъжда, тъй като седалището на административнонаказващия орган и адресът за призоваване на единствения жалбоподател (с посочен съдебен адрес на пълномощника му в [населено място]) не са определящи фактори за промяната на подсъдността. Отделно от това, пътните разноски на свидетелите не биха били спестени и биха натоварили съответните съдилища с разходи дори в по-голям обем с оглед отдалечеността на гр. София и гр. Троян им от местоживеенето на свидетелите. Следва да се държи сметка, че смяната на подсъдността е изключение от предвидените общи правила, което може да бъде допуснато само при наличие на изчерпателно посочените в чл. 43, т. 1 от НПК предпоставки – когато „много” обвиняеми, респ. административнонаказани лица, или свидетели живеят в района на друг съд. Под изискването за множество законът има предвид преобладаваща група, съществен, преимуществен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели. В случая броят на свидетелите, живущи в едно и също населено място – само двама – обективно не може да бъде счетен за значителен по смисъла на закона и не е достатъчен, за да обуслови промяна на подсъдността. С пренасяне на разглеждането на делото в съдебния район на РС–гр. Русе няма да се постигне значима процесуална икономия, тъй като няма как да се избегне призоваването на жалбоподателя и на представител на административнонаказващия орган от известните им адреси в различни населени места. С оглед изложеното ВКС намери, че липсва визираното от чл. 43, т. 1 от НПК условие за промяна на подсъдността, като делото следва да се разгледа от компетентния съобразно общите правила съд. Тази теза не е в противоречие със застъпеното от други състави на ВКС становище, обективирано в цитираните в разпореждането определения по КЧНД № 17/2011 г., І н. о., № 1211/2011 г., ІІІ н. о., 1069/2011 г., ІІ н. о. и др. От съдържанието на посочените съдебни актове е видно, че касаят хипотези, в които както свидетелите, така и жалбоподателите, т. е. всички лица от кръга на визираните в чл. 43, т. 1 от НПК, са били от едно и също населено място, различно от района на съда по местоизвършване на нарушенията, поради което е била допусната смяна на подсъдността. Водим от горното и на основание чл. 43 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдия-докладчик при Разградския районен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, за разглеждане на АНД № 785/2016 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА прекратеното АНД № 785/2016 г. ведно с настоящото определение за разглеждане и решаване на РС–гр. Разград. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.