Р Е Ш Е Н И Е № 107 С. 11.05.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : М. П. И. П. при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 895 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. А. Ц. от [населено място],област П.,чрез процесуалния представител-адвокат Д. против въззивно решение №386 от 18.03.2010г. по в.гр.д. №210 по описа за 2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение №3267 от 2009г. по гр.д.№9566/2009г.на Пловдивски районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от А. А. Ц. против М. Д. Г. искове с правно основание чл.50 от ЗЗД за осъждане за сумата от 3000лв. –обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания от охлузвания и кръвонасядания,нараняване на колянната и глезената става, стрес и неудобства при претърпяно на 8.06.09г.ПТП,ведно със законната лихва, считано от 8.06.2009г.,както и сумата от 121.21лв.-обезщетение за имуществени вреди.Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постано-вяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове.Претендира разноски. С определение № 1113 от 16.11.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за това –дали установените по делото обстоятелства–са достатъчни,за да се обоснове извод,че ответникът е този,който е осъществявал надзор над причинилата увреждането крава и дали е напра-вил необходимото,за да предотврати опасността от причиняване на увреждане. Въпросът е поставен,тъй като - независимо,че с показанията на свидетелите Г. и Г. е установено,че ответникът на 8.06.09г.-около 19 часа е пасял своите и на чичо си крави в близост до пътя,където са били разположени кофи за боклук,при които кравите обичали да ходят и именно една от кравите /собственост на чичото на ответника/ е станала причина за настъпване на пътен инцидент,причинил лека телесна повреда на ищеца- въззивният съд е счел, че не е установено,че кравата е била под надзора на ответника и затова не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Този извод на въззивния съд е в противоречие с представени от касатора решения- № 2965 от 23.11.1975г.по гр.д.№ 7381/57г.на ВС,в което е прието,че отговорността на лицето,на което е поверена вещ под надзор почива на предположението, че не са били взети необходимите мерки във връзка с надзора и управлението на вещта за предотвратяване на вредите от същата за други лица и за лош избор на това лице, на решение № 868/10.12.60г.по гр.д.№ 7466/60г.на ВС,в което е прието,че този,под чийто надзор се намира дадена вещ, причинила вреда, не може да се освободи от отговорност пред третото увредено лице под предлог,че друг е собственик на вещта и на решение № 813/21.03.1973г.по гр.д.№270/74г. на ВС, съгласно което основание за ангажиране на отговорност по чл.50 от ЗЗД е неизпълнението на задължението на лицето, на което е поверена вещ под надзор,да избере подходящ път,през който да преведе стадото,а така също и за подходящо разполагане на животните,за да предотвратят евентуални нежелателни последици. В съдебно заседание страните не се явяват.Явява се процесуалния представител на касатора,който поддържа изложените доводи и направено-то искане в касационната жалба.Допълнително представя писмени бележки Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,по поставения въпрос намира за правилно второто от горепосочените становища, изразено в цитираните решения на ВС. Надзорът е наблюдението и грижата,което едно лице полага за вещите/в случая животните/,като разполага с възможност да ги управлява.В случая-след като е установено с гласни доказателствени средства,че на 8.06.09г.,около 19 часа ответникът е пасял кравите на поляна,в непосредствена близост до пътя,свързващ [населено място] с [населено място], като една от поверените му пет крави /без той да вземе мерки,тъй като не е видял случващото се/ е излязла на пътя, по който се движат моторни превозни средства /като е тръгнала да го пресича- по обяснението на ответника/и сблъсъкът с управлявания от ищеца мотор е станал на средата на пътя – следва извод,че същият носи отговорност за причинената вреда,тъй като той-в качеството му на упражняващ надзор не е направил необходимото да предотврати настъпването й.За да се освободи лицето,под чийто надзор се намира вещта, от отговорност за произлезли от нея вреди, е необходимо да се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила, на изключителна вина на пострадалия или на трето лице (т.10 от Постановление № 7/59 г. на Пленум на ВС). В случая това не е установено.Напротив, установява се от ангажираните гласни доказателства и от представения протокол за ПТП, че вредите са произлезли от кравата,която изведнъж е изскочила на пътя и мотористът не е имало време да реагира.В този смисъл са показанията на свидетелката Г.,която твърди,че никой не е имало при кравите,а ответникът се е появил 15 минути след инцидента. Обстоятелството,че кравите са били поверени на ответника се установява и от съставения протокол за ПТП,в който ответникът е посочен като участник в инцидента /логично е, ако е имало и друго лице,и неговото име да е записано/. Пред полицаите- той е потвърдил,че е лицето,под чийто надзор са кравите, което обстоятелство е вписано в съставения Протокол №1157857.Последният е годно писмено доказателство,което следва да се цени наред с останалите ангажирани по делото доказателства. В качеството на свидетел е разпитан и собственика на кравата,причинила увреждането /свидетеля Т. Г./,който потвърждава обстоятелството,че тя е била научена да ходи при контейнерите,които заемали един метър от пътното платно и че улицата е опасна,тъй като там са ставали и други пътно-транспортни инциденти. В останалата част /досежно твърдението,че и той е присъствал на инцидента и че мотористът се е блъснал в кравата,която е била до кофите/ показанията му не следва да се възприемат,пред вид личната му заинтересованост и факта, че те са в противоречие с показанията на незаинтересованата свидетелка Г. и отразеното в протокола за ПТП,а и са нелогични,тъй като няма причина мотористът да се сблъска с животното,ако разполага с широк път и възможност да го заобиколи/. Гореизложеното от настоящия състав е в противоречие с приетото от въззивния съд,което налага отмяна на постановения от него акт и решаване на въпроса по същество. Претенцията е за присъждане на сумата от 3000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от охлузвания и кръвонасядания,нараняване на колянната и глезената става, стрес и неудобства – в резултат на претърпяно на 8.06.09г.ПТП непозво-лено увреждане,ведно със законната лихва, считано от 8.06.2009г., както и сумата от 121.21лв.-обезщетение за имуществени вреди. С оглед размера,на основание чл.280 ал.2 от ГПК - претенцията, касаеща обезщетението за претърпени имуществени вреди е недопустима и по отношение на нея касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане,а производството- прекратено. Претенцията,досежо претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения: На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /Постановление7/77г.на Пленум на ВС/. В случая-видно от заключението на приетата по делото медицин-ска експертиза – в резултат на непозволеното увреждане на пострадалия са причинени: множество успоредни една на друга драскотини и охлузвания по задната повърхност на дясната половина на седалището,кръвонасядане по предната повърхност на дясната мишница в долната трета, кръвона-сядане и повърхностно охлузване по епидермиса в областта на дясната лакътна ямка,контузия на дясна колянна става, контузия на дясна глезенна става,охлузване на кожата в областта на левия лакът, охлузване по външна-та странична повърхност на лявата подбедрица в горната трета,като охлуз-ванията и кръвонасяданията са причинили болки и страдания с обичаен характер,по-силни в първите дни след травмата и постепенно са отминали за около 7-10 дни,а контузиите- са отминали за около 15-20дни, всички без да останат усложнения за здравето и живота на ищеца.Всички тези травми са причинили болки и страдания.Отделно-поради внезапния характер на случилото се,наложилото се лечение,неизбежните ограничения и затруд-нения във връзка с възстановителния процес-са причинили на пострадали още стрес и допълнителни неудобства,които също следва да бъдат овъзмездени,като настоящият съдебен състав намира,че претендрината сума от 3 000лв.е достатъчна,за да ги обезщети. С оглед направеното искане,пред вид изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК-в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно уважената част от иска.Разноските възлизат общо на 996лв./от които 126лв.-държавна такса пред първата инстанция, 80лв.-за възнаграждение на вещо лице, 380 лв.-за адвокатско възнаграж-дение пред районния съд,190лв.-адвокатско възнаграждение пред въззивния съд,100лв.-адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и 90лв.-държавни такси пред последната/.От тях-следва да се приспадне 96лв.-заради частта,в която производството е прекратено и да се присъди сумата от 900лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на А. А. Ц. от [населено място],област П. против въззивно решение №386 от 18.03.2010г. по в.гр.д. №210 по описа за 2010г. на Пловдивски окръжен съд В ЧАСТТА,касаеща предявения иск за присъждане на сумата от 121.21лв,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. ОТМЕНЯ въззивно решение №386 от 18.03.2010г. по в.гр.д. №210 по описа за 2010г. на Пловдивски окръжен съд в останалата част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА М. Д. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] [улица] да заплати на А. А. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] [улица] сумата от 3 000лв./три хиляди/лева,представляваща обезщете-ние за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания от охлузвания и кръвонасядания, нараняване на колянната и глезената става, стрес и неудобства при претърпяно на 8.06.09г.ПТП,ведно със законната лихва, считано от 8.06.2009г., както и сумата от 900лв. деветстотин лева/, представляваща направените по делото пред всички инстанции разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно,а в частта,в която производството е прекратено има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.