О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                      № 653                                                гр.София, 27.11.2009 год.       Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                   ОЛГА КЕРЕЛСКА     разгледа докладваното от съдията Декова ч.гр.дело №638 по описа  за 2009 год.     Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. П. С. от гр. С., срещу определението от 27.08.2009г. по ч.гр.д. №7483/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 25.06.2009г. по гр.д. №28103/2008г. на Софийски районен съд, с което частично е прекратено производството по делото по предявения от М. П. С. срещу „Е”А. , гр. С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Ответникът „Е”А. оспорва частната жалба като неоснователна. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от М. П. С. срещу „Е”А. , гр. С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за периода след 30.05.2009г. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е обосновал допускането на касационното обжалване с обстоятелството, че в обжалваното определение процесуалноправният въпрос: допустим ли и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за пълния размер на вземането, ако част от шестмесечния период не е изтекъл към момента на завеждане на исковата молба, е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение №3 от 19.03.1996г. по гр.д. №3/1995г. на ОСГК на ВС. В посочената задължителна практика на ВС е прието, че двата иска /с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ/ могат да бъдат предявени за съвместно разглеждане и че вземането по чл.344, ал.1, т.3 от КТ възниква в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено. При това задължително за съдилищата разрешаване на релевирания правен въпрос по допустимостта на исковете следва да се приеме, че по отношение на частната касационна жалба е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Правото на работника или служителя да претендира обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от 6 месеца, възниква в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за присъждане на това вземане може да бъде съединен с иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. С оглед на възможността за съединяване на исковете и на 2-месечния давностен срок за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който започва да тече от деня на уволнението по чл.335 от КТ, искът за обезщетение с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ може да се предяви за пълния размер на вземането, макар към момента на завеждане на исковата молба 6-месечният срок на обезщетението още да не е изтекъл. Въпросите за съобразяването на изтичането на срока в хода на делото като факт от правно значение за спора съгласно чл.188, ал.3 от ГПК/отм./ и доказването на предпоставките за уважаване на иска за целия претендиран период са въпроси по съществото на спора, а не на допустимостта на претенцията. Поради това доводите на ответника по частната жалба в обратен смисъл са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанциония съд следва да бъдат отменени и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 27.08.2009г. по ч.гр.д. №7483/2009г. на Софийски градски съд, по частна касационна жалба на М. П. С.. ОТМЕНЯ определението от 27.08.2009г. по ч.гр.д. №7483/2009г. на Софийски градски съд и потвърдено с него разпореждане от 25.06.2009г. по гр.д. №28103/2008г. на Софийски районен съд, с което частично е прекратено производството по делото по предявения от М. П. С. срещу „Е”А. , гр. С., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за периода след 30.05.2009г. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: